Срещнахме се с наша сънародничка, дошла съвсем наскоро в Чикаго. Бог знае какво ще прави сега в Америка. Но в България е била сред пазителките на нашата свидна история - работила е в Регионалния исторически музей в Русе.
     Разказа ни за русенци и Голямата река, с която поколенията са свързали живота си.
     Разказите на русенци за Дунава!
     Диляна Иванова ни подсказа какво красиво духовно богатство се крие в спомените ни за родния край. Дунав, Родопите, Стара планина, Добруджа, Ирин-Пирин и Струма, Марица, Средна гора…
     Решихме да драснем огнивото на нашите земляшки срещи по страниците на вестника, да ви припомним, че отдавна не сме се срещали "на живо", заедно, родените из китните наши краища, дошли да живеем в Чикаго.
     За кой край ще пишем след Русе и Дунава?
     Обадете се. Разкажете за земята, на която сте живели в България.
     В края на годината ще направим сборник от написаното, но още по-хубав ще бъде нашият жив "съборник", на който ще се срещнем да се видим и наприказваме!
“Старт”

     Разказите на русенци за река Дунав предлагат различни страни от възприемането на реката. Тези разкази могат да бъдат регистриране при прочита на сборника "Русе-портрет на века", а други витаят незаписани все още в град Русе. В споменатия сборник темата за Дунав е последователно застъпена и това налага нейното коментиране в тази статия. Самият сборник бе издаден през 2000 година от авторски колектив, негов съставител е директорът на Регионален исторически музей - гр. Русе д-р Николай Ненов. Проектът на д-р Ненов, върху който работиха специалисти от Регионален исторически музей и студенти през 1999 г. се казваше "Сто интервюта за Русе и русенци". Издаденият в последствие сборник "Русе - портрет на века" се оказа едно от първите изследвания по темата за Града със средствата на историческата антропология, предизвикало интереса както на специалисти, така и на неспециалисти. Разказите в сборника звучат непосредствено, живо, защото се предадени така както са записани, с много лека редакторска намеса. За русенци сборникът е едно от любимите четива, документиращ различни страни от всекидневието на града в периода от началото на XX в. до средата на столетието.
     Развлеченията, свързани с Дунава, са може би една от най-коментираните теми в разказите на русенци. Представата на новоформиращото се русенско гражданство за развлечения включва активно реката, посредством съответните местности, разположени в близост - Пристанището, Военния клуб, Владиковата бахча, Кея, Островите, Плажовете. Тези места, свързани с Дунава, се превръщат в удобни за развлечение територии и заради особената екзотичност на преживяванията покрай реката - "Старите русенци бяха големи плувци, децата също, нямаше човек който да не може да плува. Ний първо се научихме да плуваме на Лома…Целият град обичаше Дунава, сега не е така. През лятото целия град се изсипваше на Дунава, по брега, на остров Матей. Целия град се струпваше там през лятото, това беше курорта на русенци."
     Ролята на Реката като комуникационен канал, довел до града европейските модели е особено актуална за русенци, осмислящи града си като "Малката Виена" и "Врата към Европа". Тази тема се активира в съзнанието на по-старите русенци, т. н. "русчуклии" и до известна степен е свързана със синдрома "за първи път в Русе"(който се изразява в самочувствието на русенци , че много от постиженията на Модерното време се случват именно за първи път в град Русе - първата железница, първата кинопрожекция и пр.)
     Темите за спорта и туризма по реката също са широко застъпени в интервютата. Плуването и гребането провокират създаването на формални и неформални спортни общества. През 40-те години на ХХ век в Русе е създаден първият в България Яхт клуб. В разказите преобладава (по обясними причини) темата за туризма по реката, свързан не само с ходенето до други градове, включително и Гюргево, а и с особената развлекателност, екзотичност и атрактивност на тези "круизи".
     Търговията по Реката, подобно на темата за комуникациите се актуализира в спомените на русенци успоредно с представата за аристократичността на града и не без връзка със синдрома "за първи път в Русе". Дунав улеснява отношенията между Русе и Гюргево, принизява ги на нивото на ежедневните необходимости. Усетът за това принизяване се самоналага в разказите за всякакъв вид търговия и контрабанда през реката.
     Риболовството на прага на Модерността вече не е определящ поминък, и тази тема естествено е непоследователно застъпена.
     Дунавската флотилия и флотските офицери са тема, коментирана в голяма част от интервютата на старите русчуклии. Събитията, случили се във Военния клуб и дейността му са добре запомнени от гражданите, особено от тези, които в този период преди Втората световна война са гравитирали около клуба поради принадлежността си към така наречения "елит".
     Реката е пропита с "историчност" и в така наречените ежедневни разкази. Официалната история на града, свързана с името и личността на баба Тонка, нейната революционна дейност, житейската й съдба, както и обкръжението й се превръщат в тема на ограничен кръг житейски разкази (някои от които ситуирани край Дунав).
     Локалните прояви на Втората световна война се помнят от поколението, което е подлежало на мобилизация в този период, както и от тези, които са преживяли войната в съзнателните си години. Река Дунав, по причина на нейната граничност, често е бил арена на бойни действия. Помнят се бомбардировките над Гюргево, засегнали реката и Русе. "То война беше. Денем идваха по три ята, по 55 самолета и изтребители, които ги пазеха. И ний бягаме в лозята. И гледаме, как те биеха в Румъния рафинериите, там, петрола, на Дунава, на брега. Дунавът вреше ей така…Бум, бам. Самолети запалени, къщички малки хвръкват, бе гледаме като на филм. (‘Русе - портрет на века’, с. 96)
     Помни се и преминаването на съветските и немските войски през реката. Присъединяването на Силистра и Южна Добруджа се регистрира в разказите като част от темата за Втората световна война. В спомените си информаторите разказват за пътуванията си по Дунав до Новоосвободените територии като своеобразно забавление и нагледно обучение по история "Беше събота или неделя. Обикновено събота или неделя корабът правеше разходка до Силистра с намаление, с увеселителен билет. Билетът отиване и връщане струваше само един път, колкото на отиване. Цялата компания приятели решихме да отидем да се разходим до Силистра, защото беше новоосвободена. Нямаме представа, защото румънско е било. Със слизането от парахода - тогаз целия град Силистра посрещаше и изпращаше парахода, защото няма какво да правят и туй им беше забавление, да ти кажа право (Русе - портрет на века, с. 85)
     Календарните празници и обичаи, свързани с река Дунав стоят в основата на голяма група разкази. Въпреки наличието на река Русенски Лом, традиционните християнски празници Йордановден и Гергьовден се обвързват неизменно с посещение на Дунав. Предпочитанията към по-голямата река са естествени и разбираеми, но тук вероятно може да се потърси и по-сериозна мотивация. Река Русенски Лом със всичките си притоци и ръкави структурира един голям регион, зает от села със старо местно население, т. н. "хърцои", носители на традиционна култура. В този смисъл предпочитанията на русенци към Дунава, вероятно са белег за разграничаване от тази традиционна култура и приобщаване към "европейския тон", "задаван" от река Дунав.
     В условията на града празникът Йордановден остава непроменен, вероятно заради по-сериозната обвързаност с християнската символика и ритуалистика. За разлика от него Гергьовден търпи промени, свързани с условията на градския начин на живот. На първо място излизането "на зелено" в града става неотменно по местата, свързани функционално с Дунава - Владиковата бахча, Плажовете, Островите. Традиционното измиване с гергьовденска роса за здраве е трансформирано в "измиване" или дори "изкъпване с вода и сапун" на реката.
     Празникът, освободен от тежестта на традиционните ритуали се превръща в общоградско веселие, свързва се с представата за развлечения като пътуване с лодка по река, пътешествие до островите, люлеене на люлки по брега, ядене на открито.
     Тематичен кръг затварят и разказите за заледяванията на Дунава и свободното преминаване на българи и румънци на отсрещната земя. Тук се откриват елементи на повечето от споменатите тематично групи - развлечения, търговия, пътешествия, забавления.
     Индустриализацията от годините на социализма променя представите на русенци за Дунава, размивайки т. н. "дунавска идентичност", обвързаността на русенци се реката се разколебава, заради замърсяването на реката и унищожаването на голяма част от романтичните кътчета покрай Дунав. На прага на Модерността Дунавът и представите за него са едни - белязани от романтиката, а при засилването на индустриализацията - други, натоварени с носталгия.
     Въпреки това в разказите на по-младото поколение русенци се наблюдава стремеж към възстановяване на традиционната представа за реката - като място за забавления, граница, мост, комуникационен канал.
___________
Снимките са предоставени от директора на Дружеството за изследване на река Дунав Едгар Мартин на Регионалния исторически музей - Русе, който от своя страна ги изпраща на русенци и всички българи в Чикаго.

Назад