Позволявам си да се приобщя без стеснение към неколцината български журналисти, заимствали горното заглавие от именития ни сънародник, отразявайки Втората Среща на Българските Медии по Света. Не че нямах по оригинални хрумвания, но предпочетох този синоним на българската душевност, за да филтрирам през него много от мислите и чувствата през паметните четири дни на майската срещата.
     Независимо, че всичко тръгна по инициативата и под егидата на една национална информационна агенция, срещата бе изнесена от самите участници. Обявените в програмата панели се превръщаха в открити дискусии.
     Освен в залата на хотел "Радисън" в центъра на Чикаго, срещата преминаваше успоредно във фоайетата на хотела, пресцентъра, околните ресторанти и кафене "Старбъкс". Вечерите, дадени от спонсори, бяха естествено продължение на професионалните и личните контакти.
     Представители на 30 български медии от цял свят се събраха официално за 2 дни, неофициално - за 4 дни - от 18 до 22 май - като включим и времето за пристигане и заминаване, което също бе използвано най-пълноценно.
     Стотината млади, и по-зрели журналисти, компютърни и други специалисти, свързани с Българското медийно пространство, вместо мускали и дисаги, разнасяха духа на една самоосъзнаваща се нация.
     Разговаряхме с издатели и редактори на български вестници и радиостанции в Атина, Мадрид, Париж, Ватикана, Монреал, Москва, Кишинев, Торонто, и разбира се, от България. Чувствахме, че темите и проблемите ни са различни; читателите също.
     Но независимо къде работим и живеем, онова, което ни свързваше беше несравнимо по-силно - фактът, че пишем, мислим и мечтаем на един език. Минали сме през едни и същи училища, развивали сме едни и същи теми за Ботев, "Под Игото", Елин Пелин, за да достигнем и преминем през едни и същи университети, за да станем това, което сме днес - където и да сме.
     Where are you from originally?
     Без ирония и патос, ако си поиграем на думи и в познатата фраза на Паисий "От днеска нататък българский род история има и става народ…" заменим "история" с "медии", добавим по нещо дребно, ще добием най-добра представа за духа и целите на срещата: "От (тука)… нататък българский род медии има и (о)става народ…"
     - А защо ни трябва?
     Защото на гръцките фестивали във Финикс - там сме с удоволствие - чуваме как трето поколение американци от гръцки корен говорят свободно езика на дедите си, играят танците им, тачат вярата, носиите и ястията им (си). На тези фестивали сме почти като у дома си.
     И който не се е поклонил в действащия гръцки православен манастир край Флорънс, на 2 часа път югоизточно от Финикс - не познава Аризона. Манастирът бе започнат и построен преди няколко години. Част от аризонската пустиня бе буквално превърната в "райска градина"…през 90-те години на миналия и началото на този век.
     Същото е и с италианците - съ-създатели и съ-творци на американската история и култура и т.н.
     - "Кога ще ги стигнем… американците?" - питаше Тошко Колев в шоуто си преди не много години.
     - Но кои са американците?
     Не са ли това в значителна степен италианците и гърците, и ирландци, и германци, и учудващо много руснаци и други славяни, и..и…, дошли в Америка в края на 19-ти и главно през 20-ти век? Не дойдохме ли (в по-голямата си част) и ние - българите - тук в самия край на 20-ти век?
     Ще стигнем американците, когато, например, научим в тънкост от американците и започнем да прилагаме критериите, стандартите и правилата за организация и бизнес. А ние умеем да учим и го правим постоянно. Има и какво да им дадем в замяна. Говоря за американците, защото сме в Америка. Подобно може да се каже и в Атина, Париж, Мадрид.
     Спирайки тук, засега - и ние, като гърците, италианците, китайците, и т.н.- се включваме в продължаването и развитието на американската история, култура и държава - ставаме нейни съ-създатели и съ-творци. Но и в най-обикновения разговор един въпрос неизменно ни връща там, от където сме тръгнали:
     - Where are you from originally?

     В ОЧАКВАНЕ НА СЛЕДВАЩАТА СРЕЩА
     От името на "Български Хоризонт", на нашите читатели, и лично от свое име, благодаря на всички, които по един или друг начин допринесоха и спомогнаха за този форум!
     Благодарим на БТА, лично на Генералния Директор Максим Минчев, на целия ръководен и творчески екип, за идеята, за личната ангажираност и принос в осъществяването му.
     Изказваме признателност на всички сънародници в Чикаго, работили неуморно като домакини седмици наред, за да създадат максимално добри условия за участниците и форума.
     На колегите от 10-те български медии в Чикаго:
     Браво за внушителния им брой, за успешната им индивидуална работа и за добрите вестници!
     Пожелаваме им да прилагат още по-успешно американските норми и стандарти за организация на събития, както и американските норми и правила за конкуренция!
     На спонсорите на медийния форум - благодарим и поемаме ангажимента да съдействаме според възможностите в осъществяване на техните проекти за бизнес.
     На всички работещи за и в българските медии по света желаем ползотворна работа!
     Не забравяйте, че"Български Хоризонт" е ваш приятел и партньор!
     Довиждане до следващата среща на българските медии по света!

Надя Милчева,
"Български Хоризонт"
Чикаго-Финикс

Назад