ЗА ВЪЗКРЕСЕНИЕ 1973
     Тази година, по Възкресение Христово, ме поканиха в две американски православни църкви. Първата се посещаваше предимно от хора, чиито прадеди са дошли от Европа. Втората - от мексиканци.
     И двете бяха препълнени. Дойдоха хиляди вярващи. Бяха с децата си, имаше и хора, които наближаваха стоте.
     Посрещаха с голяма вяра и преклонение Христовото възкресение. Първият път е било преди 1973 години.
     Блажени са потомците на тези, чиито деди и прадеди са го правели винаги досега. Но не е ли истина, че тези, които са пропускали през годините да се единят и да почитат Божественото начало на своя род чрез Християнските ритуали, днес живеят по-зле, вярата им не е така здрава в сърцата им и мнозина вървят по грешен път? И не сме ли ние, българите, едни от тях?

     ЗА КРЪСТОВА ГОРА
     Тази година се навършиха 1973 години от Възкресението на Христа. От деня, за който един от пророците казва:
     "Бог изпрати Сина си да дойде в света, но не за да го съди, а да послужи за доброто и мира, и Той пак се върна при Своя Отец".
     Или:
     "Бог не проводи Сина си на света за да съди света, а да бъде светът спасен чрез Него".
     Има и хора, които лицемерно почитат Кръста Господен, дори се кичат с него, и то изкован от злато.Но тези хора се познават по делата си. И нека никога никой истински християнин не се подмами по живота и стореното от тези хора - колкото и то понякога да изглежда примамливо за страстите човешки.
     След време на много места по земята хората, по Божието веление, са поставили кръстови знаци, построили са църкви и манастири, с които утвърждават Спасението за човечеството, дошло със саможертвата на Божия Син.
     В моя родопски край това е прочутата Кръстова гора.
     На това място идват не само от България, но и от цял свят за да почетат Кръста Господен и да се излекуват от своите страдания.
     Наричат го още и "Родопският Ерусалим".

     ЗА ЦИФРИТЕ
     Така се е получи, че с годините и аз придобивах все повече познания и вяра, макар и че тръгнах по този път като много неук човек. Помня думите на моята учителка Величка Пачеджиева от Чепеларе, която се стараеше да ми вдъхне поне малко любов към математиката. Въпреки, че по онова време дори видът на самите цифри ми "разваляше настроението". Тя се опитваше да ми открие необходимостта от науката и използуваше думите на великия Айнщайн, за да ми отвори очите.
     "Бог не е играл на зарове, когато е създавал Битието". С тази мисъл съм запомнил обяснението за неслучайността на всичко, от което се състои нашият свят. Навсякъде царува необятният, но строг модел, по който Божествената сила е сътворила Битието.
     На нас, хората, са дадени и основните символи, на базата на които е установен Великият Космически Порядък. Цифрите. Тези знаци, които толкова ненавиждах в ученическите си години.
     И днес, когато в душата ми пламне страданието, че съм толкова далече от родния край аз се втурвам към телефона с цифрите по неговите бутони и те мигом ме пренасят при милите за мен хора.
     Цифрите са невидимият мост през океана от Чикаго до Смолян. Те ми дават живот и радост. Защото "Писано е, че не само с хляб ще живее човекът, но с всяко слово Божие", по думите на нашия Спасител.
     С цифрите инженери и архитекти създават църкви и храмове. С цифрите се строят корабите, с които човек пътува по водата и самолетите, с които лети във въздуха, през Космоса, където пак чрез цифрите стигна и гласът на нашата прочута родопчанка Валя Балканска.
     Цифрите са още една от онези невидими нишки, чрез които ние, хората, сме се доближили до Бога и неговото умение да създава безгранични и все още дълбоко непознати за нас творения.

     ЗА ИМЕНАТА
     Имената сякаш се дават случайно, но не винаги е така. Познавам хора с кристално чисти имена, които подхождат много на хората, които ги носят. За тях се казва в Библията, че това са имена, поставени в Книгата на живота.
     Трябва да обичаме своето име. И да го пазим чисто и неопетнено.
     Преди да направите нещо лошо на този свят помислете си дали с това няма да опетните завинаги името, с което сте вписани в Книгата на живота? Петното няма да се изчисти и вие няма да сте вече същият. Направили сте крачка, която може да ви отведе по пътищата на сатаната...

     ЗА СИЛАТА НА НАШАТА АЗБУКА
     Било по-лесно, казват някои, ако нямахме различна от други народи азбука. Нямало да се налага толкова много да учим.
     Но като гледам какво правят и как живеят мнозина от тези, които пишат само с латиницата, питам се какво е хубавото на това, че нищо не учат, а ден след ден седят пред телевизорите и гледат криминални истории, побоища и убийства, филми за секс и наркотици?
     Заедно с нашата азбука и култура ние опазваме ценностите, оставени ни от деди и прадеди, културата, която е била с народа ни от векове и ни е направила по-различни от другите. Ние носим с нашия език и писменост, с историята си, не само различни по звучене думи, но и различни идеи и възможности за развитието на човешката цивилизация.
     Ние сме по-богати с нашата Кирилица. И светът е по-богат с различията, които Бог е вложил в народите и тяхното мислене. Така човешкият род пази за своето развитие много и различни пътища. Не е само един-единствен пътят, който някой ден може да се окаже, че не води до никъде. Бог е дал на човечеството чрез различията помежду им, възможността да се спасят от грешните крачки, които хора и народи често правят по пътя на своя живот.

Самуил КАВАРДЖИЕВ

Назад