Участниците във Втората световна среща на българските медии в Чикаго се оказаха по-малко отколкото на Първата в София. Това е естествено, защото магнитът на Родината винаги е по-силен.
     Дойдоха представители на български медии от 13 страни. И от България. Участниците по медии се разпределят така:
     Вестници
     Чикаго: България, България 21 век, България сега, Златорог, Борба, Старт
     Финикс: Български хоризонт
     Лас Вегас: Глобал Нюз
     Лос Анжелис: Обзор
     Торонто: Български хоризонти
     Монреал: Форум, Зорница
     Атина: Български вести, Български глас
     Мадрид: Нова дума
     Кишинев: Български хоризонти
     Москва: Български вести
     Димитровград: Братство
     Париж: Будилник
     Телевизия
     Чикаго: Телевизия България, Фрайди найт
     Монреал: Български акцент
     Радио
     Чикаго: Радио България
     Ватикана: Радио Ватикана
     Швейцария: Български час
     Сайтове
     Чикаго: Eurochicago.com
     Ирландия: BulgariE
     Холандия: Nl-bg, emigrant.bg
     Австралия: ide.li

     Дори бегъл поглед ни показва, че една трета от форума се пада на чикагските медии - участвахме с 6 вестника, 2 телевизии, 1 радио и 1 сайт. Общо 10 медии.
     Ако погледнем медиите в региона Северна Америка, където откриваме още 6 вестника и 1 телевизия, виждаме, че участниците от САЩ и Канада са общо 17 - повече от половината.
     Фактически от Европа са дошли 7 вестника, 2 радиа и 3 сайта.
     Има и още 1 сайт от Австралия.
     Това са реалните възможности, за нашата задгранична журналистика.
     Ако преброим участниците по видове медии, ще видим, че се бяхме събрали представители на 19 вестника, 3 телевизии, 3 радио редакции и 5 сайта. Оказва се пресата е била два пъти повече от всички останали.
     И това също е естествено. Вестниците са тези, които оперират най-добре с местните новини и са предпочитани най-вече от рекламодателите.
     Телевизията е доста скъпа и иска цял отряд специалисти, радиото иска всеки път да си осигуряваш време специално за емисията му, която е обикновено час-два в седмицата, а сайтовете страдат от стремежа да се пукнат по шевовете си от информация, да задоволят нечии графомански страсти и понякога стоят близко до пагубните за поколенията, изтъкани от насилие игри, хазарт, порнография, с все по-ужасната зависимост от наркозата, която предлагат.
     Приемам, че това е поглед от един консервативен вестникар, какъвто съм аз, но съм сигурен, че вестниците ще имат и в бъдеще своето водещо място в емигрантските медии.
     И тук в Чикаго сме особено силни. Още зелени като професионалисти и пълни с човешки слабости, но сме много по-напред от другите.
     Тръгнахме заедно - от малкия офис до склада на ресторант "Родопи" на Хамид Русев. И още първата ни стъпка беше отлична.
     После се разделихме. И това не е лошо защото създадохме по своему различни и полезни издания.
     Който вземе България - държи в ръцете си вестите от цял свят. Който е с отделилите се преди четири години "България 21 век" и "Старт" - може да намери репортажи, статии, очерци за събития и хората, с които живеем и работим заедно в Чикаго. Който чете модерното издание на екипа, отделил се от "центъра" преди година - "България сега" попада на нова визия, перспективна като медия в бъдещето. Който си обича Златорог - единствен вестник, който сам изгря и си проби път, благодарение на създателя си - литератора Йордан Ганчовски, вижда, че това е "върхът на сладоледа" за една емигрантска общност. Никъде другаде не могат да си го позволят!

     Време е да станем не само силни, но и мъдри. Никой не трябва да си затрива вестника и да се кооперира с други. Но да създадем модела и правилата на нашия бизнес, който е свързан с мисията на медиите - да са коректив на обществото, да водят хората към по-добър и мъдър живот, това можем! Защото на кого, ако не на нас, чакат нашите читатели и медиите в общностите ни по света? Ние вече сме доказали, че можем!
     И ако спорехме при подготовката на Втората световна среща за манджите и банкетите и кой с кого и на коя вечер да седне с гостите, нека на следващата да покажем как сме отишли най-напред с четмото и писмото по български, макар и това да е станало далеч от България.
     ***
     Чикаго трябва да съжалява, че поради характерните особености на българския нрав не успяхме да отпразнуваме заедно петгодишнината на чикагските медии, не представихме пред света нашата поучителна петгодишна медийна история пред българската общественост.
     Всички, които започнахме в края на май 2001 година вестник "България" бяхме физически в Чикаго, но като че помежду си бяхме твърде далеч едни от други.
     Ако не бяхме издали малко след 24 май 2001 година първият брой на в. "България" издателите Динко Динев, Хамид Русев, Лина Кърк, Светлозар Момчилов, главният редактор Климент Величков, художничката и дизайнер на изданието Кина Бъговска, компютърният дизайнер Владимир Николов и още неколцина колеги, ако не бяхме направили от раз отлично издание, нямаше да има след това роилите се "България 21 век", "Старт", "България сега". Нямаше да има този феномен - медиите на Чикаго, които заслужиха да станат домакини на българските медии от цял свят.
     За съжаление повече себични, отколкото умни, ние успяхме да загърбим своята славна и почтена история, защото в настояще време нещо не се обичаме.. Вместо да празнуваме заедно скъпата ни годишнина на 20 май вечерта едни от нас избираха мис, а други сърбахме супата на онзи наш сегашен медиен спонсор, който купи преди време доста изгодно цялата БТК.
     Кой ще ни уважава по-нататък, след като ние не се уважаваме сами?
     ***
     Очаквайте продължение на анализа на Втората световна среща на българските медии в следващия брой на нашите издания.

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад