"Боже, спаси народа си и благослови наследството си"
    Това е първото, което чувам от неделната литургия в Българската православна ортодоксална църква "Св. София".
    Спокойна, приятна и потънала в зеленина улица на Финикс е приютила църквата ни. За създаването, значението и дейността й, разговарям с отец Михаил.
    - Отче, от кога съществува българската църква и как се роди идеята за нея?
    - Желанието на българите, живеещи във Финикс да се създаде българска църква датира отдавна - още след моето идване през 1990 г. Тогава създадохме църковно настоятелство, което да осъществи идеята. През март с благословията на негово високопреосвещенство дядо Кирил, който отговаря за българските църкви в Америка, и с дадения от него антимис, започнахме първите служби. По ред причини църквата просъществува само година и половина, за да се възроди отново през 1998-ма. Тогава я регистрирахме със сегашното и име - "Св. София и трите и дъщери Вяра, Надежда и Любов". Първоначално се събирахме по парковете, с времето идваха все повече българи. През 2001-ва разбрахме, че се продава този имот, сградата беше Сирийска православна църква. Поканихме българите, за да вземем решение. Те много харесаха мястото и събраха над 30 хил. дол., с които платихме първоначалната вноска и взехме заем от банката, който продължаваме да изплащаме - около 1 000 дол. месечно. Така се роди нашата църква "Св. София", и аз съм много щастлив, че Господ ми даде повторна възможност да служа на българите във Финикс.
    - Продължават ли те да подпомагат църквата?
    - Да, за което съм им много благодарен. Тя си е тяхната църква, и те са горди, че я създадохме с общи усилия и че имат възможност да я поддържат. Някои плащат месечни вноски в размер, избран от тях; други правят дарения; всички помагат с каквото могат. Учителите в Българското училище към църквата и ръководителката на танцовия ни ансамбъл също сами предложиха услугите си.
    - Църквата притежава много красиви икони. Те дарения ли са?
    - Да, всичките икони са подарени. Само най-голямата - с Исус Христос, е от старата Сирийска църква, закупихме я още в началото с лични средства, защото е много красива и искахме да я имаме. Хората даряват с любов, от сърце и са горди, че са направили нещо свое, нещо българско - църквата ни е първото място, където всеки води приятели и родители, дошли на гости от България или от други щати. "Св. София" е нашият не само църковен, но и културен център. На празници правим концерти, рецитали, пеем български песни, танцуваме български хора, каним наши певци. Имаме идея да направим една по-голяма зала, за да можем да се събираме повече хора на тържествата, които ще организираме и занапред. Сега чакаме разрешение за залата, тя ще бъде в имота на църквата. Смятаме да преправим и покрива на храма, за да е по-висок таванът, да е по-просторно вътре.
    - Правите ли сега кръщенета и бракове в църквата?
    - Да, постоянно. Дори при мен идват за кръщенета и хора от други националности. Идват и американци - тези, които познават или пък имат брак с българи. Службите обаче винаги са на български - както се казва - да славим Бога на език разбран.
    - Какво се преподава в Българското училище?
    - Български език! Целта ни е да запазим българското и децата да знаят езика ни. Защото те английски така или иначе ще научат, но тези, които са дошли много малки, не са учили българска граматика. Родените тук - също. Даже имахме проблеми в това отношение. Някои семейства отказваха да говорят с децата си на български. И когато започнаха да ги пращат през ваканциите в България, се оказа, че бабите и дядовците не могат да общуват с внуците си... Затова задачата на българското училище към църквата не само тук - във Финикс, но и навсякъде по света, е да учи децата най-вече на български език.
    - Откакто съм тук - в Америка, аз лично съм получила много помощ от всички българи, до които съм се докоснала, за което съм им безкрайно благодарна! Това за съжаление, все още не се случва в България, защото всеки е зает със собственото си оцеляване... Мислите ли, че българинът се променя, живеейки извън България?
    - Да, така е. Малко или много, всеки от нас се променя. Живеем така, както ни се иска, виждам как хората се смеят, отворени са един към друг, споделят и си помагат, събират се и спонтанно се веселят. На празници с гордост танцуваме хора, заедно сме за да пазим традициите си. Хората ме викат да освещавам новите им домове, споделят с мен и другите българи своите радости и тревоги. Аз съм възхитен от всички българи във Финикс, които познавам, и както аз, така и църковното настоятелство, винаги сме се стремили да им помагаме с каквото можем - да си намерят работа или жилище като новодошли. Даже в момента тук живее едно семейство - дойдоха наскоро и вече и двамата имат работа. Аз съм щастлив, че църквата вече работи доста добре, училището и танцовият състав също.
    - Отче, какво е мястото на 10-те Божи заповеди в днешния технологичен 21-ви век? Хората спазват ли ги, разбират ли ги?
    - Те са неподвластни на времето и никога няма да загубят значимостта си за мислещия човек, които носи вярата в себе си, или поне иска да живее праведно и благочестиво. Всички ние сме създадени по Божието подобие, което означава, че всеки се стреми да се усъвършенства, да увеличава възможностите си. Във всеки от нас е заложена частица от Светия Дух, а душите ни са връзката между него и материята. Божите заповеди обединяват всичко, към което човек се стреми за да усъвършенства себе си и да живее в мир и разбирателство с околните. Така че и 10-те Божи заповеди, и 10-те блаженства имат огромно значение, те са философията на християнството.
    - Вие посещавате ли България и как я намирате сега? Какви са надеждите Ви за нея?
    - Да, последният път беше по-миналата година. България винаги ми е липсвала. Никога не съм мислил да живея в чужбина, но така стана, че дойдох за 3 дни -имах вуйчо тук, които беше на смъртно легло и искаше аз да го погреба. И останах, защото българите тук ме поканиха да създадем българска църква. Аз поисках разрешение от Негово Светейшество и го получих. За българина едно от най-достойните неща е да направи църква.
    А България сега е зле, но най-тъжното е, че до голяма степен е унищожена истинската душевност на българина. Хората са други... българинът не заслужава това. Но ние не трябва да съдим, всеки ще си получи заслуженото. Нострадамус казва в своите предсказания - много страни и територии ще изчезнат, но България ще остане.
    Ние носим любовта на своите прадеди и точно затова Господ ни помага в генералните неща. А изпитания имаме, но винаги оцеляваме. В страданията се осмислят много истини, интуицията на човека се обажда в най-важните моменти от живота му - при вземане на генерални решения. Ние носим в себе си нещо, което ни пази и ни води напред - понякога и без да го усетим. Не случайно имаме и толкова изявени имена - във всяка област, а сме толкова малобройна нация. Други нации не могат да се похвалят с това съотношение количество - качество. Българинът, мисля аз, е явление!
    Аз от сърце се моля за всеки един, за благото на всички ни. Бог е дал всичко онова, което на нас би ни било полезно и потребно, за да можем да го търсим и да го намерим. Той е протегнал ръка към нас, а от нас се иска много малко - да протегнем своята, за да достигнем Божията. Това докосване е връзката между нас и Бога, между материалното и духовното.
    Моята задача като служител на църквата ни, е да запазим българщината в себе си, хората да се почувстват спокойни и уверени за своето бъдеще и да повярват, че могат да разчитат на българите около себе си. Да се уважаваме един друг, да си помагаме - това е, което ще ни отведе до висотите на духовното и материалното. И Господ да бъде с нас, да ни пази като българи!

    За всички нас, пръснатите по света българи, в момента "в къщи" не е България.
    "В къщи" е там, където са семействата ни. И нека, независимо в кое кътче на света сме намерили своя дом - временно или завинаги, да съхраним българското в себе си - езика, традициите, дарбите, историята си. България е водила и печелила много битки, но не е спечелила нито една война....Сега всеки от нас води своята битка. Да я спечелим, за да помогнем един ден на България да спечели първата си война.
    За тази цел нека не забравяме откъде сме тръгнали, нека да бъдем едно цяло - българската общност във Финикс. Църквата е едно от местата, където всяка неделя можем да се намерим, да споделим и радост, и болка, да си помагаме с каквото можем. И да си припомним поучителната притча за хан Кубрат, синовете му и наръча с пръчки...

Тина Стоева

Назад