Разбира се, че ние няма да звъним!
     Но е имало американци да се обаждат по телефона, който преди години беше обявен като "пряка връзка с Бога".
     Какво ли не става в Страната на неограничените възможности!
     Това ми дойде на ум, когато на Гергьовден се събрахме да почетем светеца и именуваните с неговото име наши приятели в един хубав двор на къща във Финикс.
     Искаше ми се да има там подобен телефон, да звъннем на Свети Георги и да му кажем, че славата му е стигнала вече и до Дивия Запад, до земите на индианците, които още помним от романите на Маин Рид и Карл Май. И даже газим по стъпките им край вигвамите от пустинята до Гран Каньон на Колорадо...
     Беше по американски и още повече по български.
     Американските вече габровци, които често се събирали във Финикс, бяха дошли в къщата на Ваня и Георги Гинчеви - хем да се видят, хем да почетат именника.
     Покрай габровци се вреди и такъв западняк /от западните покрайнини на България, а не от Западна Европа/ като мен.
     Дворът беше зелен и хладен, дори под слънцето на Аризона. Пазеха го от прегряване стари клонести черници, а по земята се беше проснал естествен зелен тревен килим от дайчондра и райграс. Казват, че по някакъв си график го заливали с вода, дворът ставал езеро, и така стоял докато попие влагата и доживее до следващото наводнение.
     По тревата бяха наслагани маси и столове. По масите - скъпоценни парчета от гергьовски агнета, чаши с различни благовонни напитки и всякакви салати, сърми, салами, салфетки, сирена и други стъкмени за ядене неща. По столовете, зад цялото това изобилие седим и го унищожаваме ние, скъпите гости. Домакинката Ваня е като индуско божество - има поне 70, ако не и всичките 100 ръце, и смогва навсякъде.
     Изпя няколко български песни и млада певица със сладък американски акцент.
     Домакините и гостите в болшинството си се познаваха още от Габрово, мнозина дори от познатата Априловска гимназия. Права е Милка Пурел, която описва габровци в своите книги като истинските съвременни завоеватели на Америка и света. Покоряват го не с ракети, бомби и много пари, а с наученото из тия априловски гимназии и други школски сгради в Габрово и България.
     На тази вечер се срещнах с доста талантливи българи - архитекти, инженери, строители, дентисти, компютърни и още много други специалисти. И беше приятно да се разбере, че всички те, както арх. Иван Шонгов например, са поставили и поставят ярки и забележими щрихи по американската земя, на която сме дошли да живеем.
     Вечерта завърши с впечатляващи танци - толкова много енергия ни заля, че няма да си простим, не завладеем ли някога, ако не цялата, то поне хубавата част на Америка.
     Прилича ни да е българска!

Дежурен репортер на "Български Хоризонт", Аризона
Снимки: Ваня Гинчева

Назад