Какво прави една общност общество?
     Общи интереси, общи традиции, общи ценности.
     Понякога това отнема векове.
     В динамичния 21 век няма време за изчакване.
     Българската общност във Финикс започна от импровизирани сбирки по парковете. Преди 4-5 години се създаде и българската църква. След това дойде ред и на първия български ресторант. Очакваме и първия български магазин. Ето, имаме си вече и български вестник.
     За да се постигне всичко това принос имат и всички онези "малки" усилия на сънародниците ни - Румяна с танцовия състав към църквата, учителките от българското училище, онези които рецитират "Опълченците на Шипка" по 3 март...
     Една от най-постоянните с присъствието и участието си е Деница Иванова, нашата млада естрадна изпълнителка.
     Макар това да напомня по своему за вековната българска традиция на читалищната самодейност, Деница прехвърля мост към съвременния професионализъм. Факт е вече и първият й авторски демо албум, който очакваме да се появи в Деня на детето - 1 юни.
     Създаден е в съавторство с Марина Лойд, българска пианистка, която живее в Fountain Hills, особено популярна в Италия, Франция и Австрия.. Ще имате възможност да четете за нея и съпругът й, влюбен в България, в следващия брой на "Български хоризонт."
     Питам Деница как е започнала певческата й кариера.
     - Започнах в градския хор на Габрово. Записах се сама - бях на 8 години. Веднага тръгнах и на уроци по пеене. След 3 месеца станах солистка в училищната програма с телевизионно излъчване по Рождество Христово.
     - Кой е първият ти професионален мениджър?
     - Манол Цоков, диригент на джаз-оркестър "Евъргрийни" - Габрово, участник в джаз-фестивали в България, Европа и САЩ. След тридневни репетиции той ме включи в осемдесетото поред представление в Клуба на Габровския театър. Особено съм благодарна и на учителката ми по пеене от това време Роберта Славчева, с която започнаха явяванията ми по републикански и международни конкурси.
     - Кое е първото ти открояващо се достижение?
     - Това е в Балчик. През 2004 г. Там се организира интернационален конкурс по пеене и танци.с над 1000 участници от 8 държави. Журито беше международно. Изпълних няколко песни и получих Втора награда за солист. Станах и лауреат трета степен, вокал.
     - Как поддържаш певческото си умение в САЩ?
     - Първото ми участие на концерт в САЩ се получи спонтанно. Изпях "Една българска роза" /Паша Христова/ на събиране в църквата, без музикален съпровод. След това на друга българска сбирка в ресторант "Хайделберг" изпълних "Waiting for tonight" и "Босоного лято". Голямо удоволствие беше да чуя след това коментара на някои сънародници - "Имаме си вече и българска певица във Финикс!" Всъщност, мисля си, това е и най-голямата ми награда...
     - Какво правиш за професионалното си израстване?
     - В САЩ дойдох в края на 2000 г. Началото беше трудно - не знаех английски, нямах познати, бях сама. Записвах думите на английските песни с български букви, без дори да зная за какво става дума. Купиха ми първата малка кариоки уредба. Пеех си в къщи. Но нещо все не стигаше. Майка ми отиде в църквата да се помоли за мен. И молитвата й беше чута. Преди пет месеца се запознах с Марина Лойд и започнахме уроци заедно.
     - Първият ти албум е с музикален съпровод на Марина. Ще продължите ли заедно?
     - Марина е не само моя учителка. Тя е мое вдъхновение. Мотивация. Реална перспектива за бъдещето. Талантът й, нейната духовност и енергия, нейната всеотдайност и усет към красивото, донкихотовското й себеотрицание, умението й да вижда бъдещето, ме карат да вярвам, че един ден моето присъствие на голямата сцена ще се сбъдне. Даде ми много. Най-вече вяра. Благодаря ти, Марина!

Назад