Представяме ви четвъртата част от серията репортажи на в. "България 21 век" и "Старт BG Чикаго" за живота и проектантската дейност на инженер Илия Бежански в Лас Вегас.
     Бежански е темпераментна личност с огромна енергия, чийто строителен гений се подклажда и от горещите страсти и характера на човека, сътворил сам себе си като победител.
     Завършвайки с "хазартния период" в биографията му, с времето на "Мистър Би" в Лас Вегас, идва ред и на първите му изяви като проектант в Америка.
     Дейността на българския инженер в САЩ е насочена предимно към крупни строежи и проекти, като феноменалният комплекс "Ню Йорк, Ню Йорк". Той е сред онези наши сънародници, чието име е свързано с уникални достижения на нашето съвремие.
     Една от първите му крачки в професията в САЩ е пълна с драматизъм и сходна с нещо познато ни от биографията на Майстор Кольо - Фичето...

     Сред първите поръчки, които Илия Бежански получава като инженер-проектант в САЩ е тази от Железопътната компания "Садърн Пасифик" - известна фирма на Южното тихоокеанско крайбрежие. Възлагат му да провери структурната якост на съществуващите по онова време стари мостове. Решението е отговорно - от него зависи дали железопътните линия в тази част на Щатите могат да се използуват за движение на композиции, превозващи свръхтежки машини и оборудване.
     - Някои от тези мостове - казва Бежански, - бяха строени с помощта на крупни структурни елементи, издялани от масивни дървени трупи, а това се е правило преди повече от сто години. При такива дълги експлоатационни срокове здравината им беше твърде съмнителна. Други пък бяха строени от дебели ламарини и носещи греди от стоманени профили, но и при тях корозията на метала положително бе достигнала застрашителни размери с течение на годините.
     За да може да се определи здравината им, инспекторите по мостово строителство трябваше да изготвят подробни доклади за направените от тях полеви наблюдения на място. Инженерите пък трябваше да изчислят структурната якост на носещите елементи и да определят според това каква е товароносимостта на дадените железопътни мостове.
     По онова време, обаче, компютърните технологии са все още бавни и примитивни.
     На всичко отгоре една утрин във фирмата се обаждат от Федералното Министерство на Отбраната. От Пентагона. Съобщават, че се налага превозване на изключително тежкотонажна пратка машини и оборудване, предназначени за военен завод. И единственият възможен начин е да се използуват ж.п. линиите на "Садърн Пасифик".
     Маршрутът минава през няколко много стари моста. Сроковете на доставката са екстремни, също така и от решаващо, от жизнено важно, значение. Имало на разположение само... 3 дни за провеждане на цялата операция.
     - Бяхме поставени в шах - продължава Бежански, - ако използуваме стандартния метод за определяне товароносимостта на старите мостове в никакъв случай нямаше да ни стигне времето - главно поради възможностите на компютрите по онова време...
     Но като че точно това е изпратеният от съдбата тест, който ще открои младия български инженер сред останалите му колеги. Бежански е нестандартен човек и нестандартен инженер, той има свои пътища, по които върви. Дори и в "точните науки".
     - По ирония на съдбата точно в последните два месеца бях отделял много време за разработване нови формули в много съкратен вид, с които можехме да получим резултатите много по-бързо. Почти веднага, щом пристигнат полевите данни от доклада за инспекцията на даден мост.
     На другия ден говорих с началството и двамата заедно направихме сравнение на резултатите, получени с помощта на съкратените формули, разработени от мен и онези, получени от компютърните изчисления, провеждани по пълните формули. За целта използувахме данните от по-рано проведените компютърни изчисления и ги повторихме с помощта на моите съкратени формули.
     Продължихме проверката и след това, като през целия ден проверявахме резултата за множество други мостове, чиято якост бе изчислена по-рано с помощта на компютърната програма.
     И при всичките случаи резултатите показваха, че изчисленията по моите съкратени формули са с висока степен на точност и не показват почти никакви статистически значими разлики.
     Разбира се, въпреки това, пак си оставаха опасенията, страхът пред сериозната отговорност.
     А какво ще стане, ако мостът все пак не устои на тежкия товар?
     Такива са върховите моменти, които поставят водораздела между искрата на гениалното и стандарта. Инженер Бежански, у когото железният характер и знанието вървят ръка за ръка, не трепва:
     - Бях напълно уверен в прецизността и надеждността на разработените от мен формули. Твърдо заявих, както и моят именит съотечественик Майстор Кольо Фичето бе налагал някога своите великолепни мостове, че съм готов да застана под моста, докато отгоре минава влаковата композиция с тежкотонажния свръх товар!
     В деня на изпитанието аз и още двама инспектори, потеглихме рано сутринта. Пътуването ни отне около четири часа. Когато пристигнахме при моста, там ни очакваха двама висши офицери от военните, както и един висш служител на железопътната компания "Садърн Пасифик".
     Като че самият въздух бе наситен с напрежение... Или пък на мен така ми се струваше.
     Май никой от присъствуващите не беше твърде сигурен как ще завърши всичко, но трябваше да се действува.
     Два часа по-късно локомотивна свирка раздра тишината далече пред нас, а засилващото се громолене, долитащо по релсите, искаше да ни покаже, че тежкотоварната влакова композиция неумолимо се приближава към нас и към моста. Стоях на насипа и се взирах по посока на тракащите локомотивни колела. Внезапно зърнах и черното лице на локомотива, устремен към мен... Разстоянието застрашително се скъсяваше с всяка измината секунда.
     Големият локомотив бавно навлезе между перилата на стария дървен мост, като че го опипва, преди да стъпи отгоре с цялата си огромна тежест. Скърцането на дървото под натиска на стоманените колела изведнъж пришпори като камшик адреналина във вените ми. Стоях изправен на насипа и се взирах в преминаващите покрай мен вагони, натоварени с гигантски машини и оборудване... Гледах как мостът се поклаща и леко подскача нагоре-надолу, като че танцува. И сякаш единствената мисъл, останала в главата ми беше: "Да, да, ще премине, ще успее!"
     Преминаването на цялата влакова композиция по моста трябва да е било не повече от три минути. Но какви безкрайни три минути бяха само! Сториха ми се цяла вечност.
     Избърсах изпотеното си чело и дълбоко с пълни гърди поех въздух.
     Да, да! Бях спечелил битката!

     /Следва/

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад