Книгата "Български щрихи в Американски пейзаж" излезе от печат през 2005 година. Ние, авторите Кина Бъговска и Климент Величков, подбрахме най-интересното, според нас, което сме публикували в българските чикагски вестници "България 21 век" и "Старт BG" за четири години /от 2001 година/. Репортажи, очерци, интервюта и статии за хора и събития. Това е периодът, през който Чикаго вероятно е най-бързо растящият и проспериращ български град в чужбина. От двадесетина станахме над сто хиляди. Общността ни вече можеше да живее и се развива едва ли не самостоятелно. Както става, например, в "Чайна таун". Имаме си български църкви, клубове, ресторанти, кафенета, магазини, адвокати, лекари, вестници, радио, телевизия, музика, автосервизи, работим в български транспортни компании, български /може и сръбски/ строителни бригади и компании, правим си български луканки, боза, пикници, български сватби, български скандали и много други български работи. Можеш да живееш с дни, седмици и месеци дори, без да пророниш и дума на английски.
     Кина Бъговска е художничка, завършила в Полша, член на американската "ARC" Галерия, виждаща цветно, динамично и позитивно събитията, направила десетина много успешни изложби и готова да се хване на въдицата на всеки, който поиска помощ, да си губи времето с неговите проблеми, с неговите картини или идеята му да направи пясъчна кула на градския площад.
     Климент Величков е спортен журналист, представял вестниците "Спорт" и "Старт" на седем олимпиади, на световни първенства и турнири, със същата позитивна нагласа.

     През онази пролет на 2001 г. бях в САЩ по мои си работи и бях тръгнал да се връщам. Кина просто ме измъкна от самолета, щото някои си решили да правят български вестник в Чикаго и било много патриотично да им помогнем.
     Така, почти като на игра, се създаде екипът ни. Аз вече се подписвах под разни смехурии и нестандартни материали като Климент Охридчани. В чест на родните си Родопи тя реши да стане Кина Родопчани.
     Направихме "Летящ репортерски екип - Чикаго Бул", което напомняше хем популярния чикагски баскетболен отбор, хем значеше и "Чикаго - България".
     Летяхме с нейната кола, която нарекохме "Ван Гог - Бог на чикагските пътища". Който на практика си беше сива буболечка сред американските джипове и трокове, в които се побират 2 самолета или 12 слона.
     Станахме любими спонсори на американската пътна полиция. Веднъж направихме супер-репортаж за доблестните 16 706 чикагски ченгета, представяйки ги едва ли не като наши братовчеди, който само това правят - да се грижат за нас, преведохме писанието и им го изпратихме с вестника. Получихме благодарствени писма, грамоти и сувенири, с които плашим понякога приятелите си. /Ще пробваме някой път и с неприятелите/. Имаше и още нещо. Един "тикет" за 100 долара. При интервюто Кина беше успяла да паркира 'Ван Гог' неправилно - пред самото леговище на чикагските аутострадни полицейски лъвове! Не всекиму се отдава...
     Друг път, когато се връщахме по петльова доба, някъде в четири сутринта, от предпечата и се самобичувахме, че едно тъпо заглавие в суматохата бяхме направили още по-тъпо, 'Ван Гог' направи такава пътно-транспортна издънка, че просто е нетактично да я съобщаваме.      Естественото продължение беше полицейска сирена и шериф, чиято шапка се беше килнала от настръхналите му коси. Кина преобърна колата, за да си намери документите и оставаше само да се съблече и ги потърси до сърцето си, когато забеляза някакво смачкано листче под краката си, с горда радост го взе и подаде на полицая. Беше удостоверение от полицията, че книжката и е отнета и ще и бъде върната след процедурата "поправително училище".
     Момчето въздъхна много дълбоко...
     - О, вие нямате и книжка?!
     Стисна устни да не каже нещо излишно и след секунди размисъл тръгна към колата си. Бяхме сигурни, че отива за белезниците.
     Чакахме безкрайни пет - десет минути със затворени очи. Отворихме ги и видяхме, че сме сами до бордюра на пътя. "Взе ни листчето! Как утре ще идем до печатницата?"
     Мисълта беше ужасна. Впуснахме се да го търсим и гоним. Беше се скрил в дън земя. А листчето... беше изпуснал в краката на Кина. Явно бе решил, че не сме лъжица за неговата уста.
     Такива като нас са от контингента на Създателя. Той ни пази.
     Умен американец. От ирландски произход.
     Кина Родопчани и Климент Охридчани написаха доста щуротии, но за четири години се появиха и добри материали, които ни се сториха по едно време като хронология на създаването и оформянето на най-голямата диаспора на българите по света. Има неща, надяваме се, които са били прочетени с вълнение и благодарност от читателите ни.
     Кина написа, в сътрудничество с така наречените "жени на ливинг" трогателна изповед на тези труженички, които гледат деца или възрастни хора, като живеят и работят 24 часа в американския им дом.
     Малък празник за екипа ни бе, когато ни позвъни младо семейство, които прочели наш жизнерадостен и пълен с "позитивни смешки" репортаж за женитба между българка и американец и... решили да не отлагат повече, а веднага да се приковат с пръстените...
     След един наш репортаж с Мария Папас /кандидат за сенатор, трежър на вероятно най-голямата в света община Кук Каунти в Чикаго, където събират само от данъци по недвижимости над 15 милиарда долара/ като приятелски жест бе възприето и българският език да стане официален административен език в общината, да има сайт на български, по български написани бланки и документи, както е с испански, немски, китайски и пр. Американската администрация публикува статия в изданието ни "Мислете за Америка като за своя страна". Сега няколко пъти годишно в салоните на Общината се правят изложби с български картини, има българска елха на Коледа, празнуваме Ден на етническите медии и пр.
     Първото ни желание винаги е било да представим със статии, очерци, интервюта онази градивна реалност, която българите създават със своя труд в американската икономика и общество.
     В десятката най-добри специалисти на "Countrywide" - водещата в САЩ корпорация за финансиране в строителството и жилищни заеми, с клонове във всичките 50 щата - е българинът Валентин Георгиев, за когото писахме, както и за специалните предлагани от него програми за финансиране, достъпни за много хора.
     "Новата професия на бойния пилот" е очерк за друг отличен специалист по недвижимости - Русен Русев, получил приза "Боен пилот №1 на България" преди време от президента на страната.
     Едно от най-добре посрещнатите интервюта е с популярния Ш. Чападжиев, който получи специален приз от Президента на България за своята преданост и помощ към Родината.
     Във вестниците ни има страници с авторски материали на наши сътрудници. Не само на официалните ни кореспонденти, но и на българи, които публикуват свои стихове, новели, репортажи, дори системи за йога, природолечение и пр. В книгата включихме и осем от най-интересните им статии.
     Има материали за хора и събития из живота на строителите, кацнали по ветровитите покриви на чикагските къщи и небостъргачи, за българските карго-агенции, футболисти в чикагските дивизии, танцьори, артисти, трокдрайвъри, лекари, адвокати и пр.
     За българските църкви в Чикаго, за дните, в които ни гостуваха НЛО, Ванча Дойчева, Лили Иванова, Васил Михайлов, Светлин Русев, за театъра и естрадните състави на българите в Чикаго, за българските деца, които в града ни вече надминават 18 000 и българските училища, за десетките ресторанти, кафенета и механи и нито едно читалище, музей, библиотека и нормален културен център също става дума в книгата.
     За четири години, от 2001 до 2005, нашият репортерски екип е написал над 1000 материала за конкретни българи в САЩ, свързани с конкретни събития, сред конкретния суров и неповторим живот на нашите сънародници в Новия свят. 79 от тези писания са съдържанието на "Български щрихи в американски пейзаж".

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад