Представяме ви третата част от серията репортажи на в. "България 21 век" и "Старт BG Чикаго" за живота и проектантската дейност на инженер Илия Бежански в Лас Вегас.
     В предишните части стана дума за идването му от Сан Франциско в града на блясъка и хазарта по времето на фигури като милиардерите Розентал, Киркориън и Стив Уйн.
     Бежански е темпераментна личност с огромна енергия, чийто строителен гений се подклажда и от горещите страсти и характера на човека, сътворил сам себе си като победител.
     Дейността на българския инженер в САЩ е насочена предимно към крупни строежи и проекти като половин милиардния комплекс "Ню Йорк, Ню Йорк". Той е сред онези наши сънародници, чието име е свързано с уникални достижения на нашето съвремие.

     Уилям Шекспир е живял и писал своите шедьоври сред театралната атмосфера на лондонския "Глобус", в едно напрегнато ежедневие с дъха и с пулса на сцената...
     Не при всеки успех е така, но в случая с Илия Бежански правилото се потвърждава. За да издигне такъв обетован кът за всеки заклет "gambler" като "Ню Йорк, Ню Йорк" и други забележителности в Лас Вегас, той отделя къс от младите си години и на хазартната си страст.
     Ето какво пише той в своите спомени за онова време:
     "През годините, когато още живеех като "High roller", т.е. като хазартен играч на едро, или според нашенския жаргон "Голям баровец", винаги бях в крак с тукашната мода по онова време. Носех префърцунени, прекалено модни италиански костюми, сякаш слизам направо от корицата на модно списание. Даже и шапките ми бяха съвсем "изчанчени". Докарвах главата си в стил "ретро"`- беше връщане назад към мъжките шапки от тридесетте години - до началото на Втората световна война. Ходех с извънредно скъпи модни обувки, копринени ризи и вратовръзки. Карах бързи спортни коли. По едно време шофирах една адски мощна "Пантера ди Томасо" с 12-цилиндров трансверзален двигател от около 500 к.с. Беше и червена на всичко отгоре - като пожарна кола!
     Излизах с красиви жени и винаги носех много пари в брой със себе си. Имах тайно джобче - специално за тази цел. Повечето от красавиците на Вегас, които се въртяха около казината, бяха екзотични създания, винаги готови за емоции и силни преживявания от всякакъв род. Въпреки, че компанията им имаше своята привлекателна страна, с тях човек винаги трябваше да бъде нащрек...”

     Мнозина по онова време вярват, че Илия Бежански е член на мафията, укрепила се здраво на това златно парче земя сред пустинята. Или най-малкото е свързан с нея по някакъв тайнствен начин. Като опитен човек в живота той пази многозначително мълчание по този въпрос. Защото подобна "червена светлина" е понякога своего рода преимущество - страхът внушаван от мафията е все пак двуостро изобретение.

     В казината, които посещава, печели понякога наистина крупни суми. Даже и когато започва с много малки залози. Понякога това са суми от 100 - 150 хиляди долара на вечер.

     Разбира се, не се заблуждава. Играч като него не може да не разбере истината, че в дългосрочен план, всичките спечелени пари пак се връщат в казиното? И че хазартът въобще не е добър начин за бързо забогатяване! Трябва само да дойде времето на големия земетръс, на онова дълбоко разместване на пластовете, което променя живота на обхванатия от хазартната треска човек и го връща към здравите корени на живота...

     Илия Бежански описва откровено онези драматични моменти, при които настъпва прелом в живота му.
     "...Обикновено започвах да играя на масата за "21" , известна в Лас Вегас като "Black Jack", което на апашкия език е щанга, кози крак, за разбиване на врати, или пък палка за бой. След това отивах да поиграя известно време на масата за барбут, където оставах по-дълго, ако усетех, че заровете ме слушат тази вечер.
     Когато играя с високи залози, това ми действа като наркотик. Чувствам се като опиянен, като "на Седмото небе" или пък "на Деветия облак", ако предпочитате английската метафора, особено щом започна да печеля големи суми и бия банката удар след удар. Усещам някакъв прилив на сила, мощ и власт, като гледам как нараства купчината жетони пред очите ми. Всички заобикалящи се грижат за мене, държат се сякаш съм някакъв приказен владетел, а те са моята послушна свита, носят ми напитка, подават ми пура... Красивите Cocktail Girls ми се усмихват мило и ми сервират любимия коктейл, а аз им подхвърлям чип за 100 долара като дребен бакшиш...
     Шефовете държат да остана доволен. Когато съм там, за казиното няма работно време - мога да остана докато искам. Или докато изгубя всичките си пари за тази вечер.
     А щом тръгна към ресторанта - предлагат ми безплатна вечеря - "комплимент на заведението", безплатни момичета от тези дето се викат по телефона, шеговито наречени "пожарната команда"... Предлагат и безплатни билети за нашумели представления или за големи боксови срещи.      И всичко това - за сметка на казиното.
     Всичко вървеше много добре, докато не реших, че трябва да забогатея от хазарт.
     Бях вложил всичките си пари във фонда на посредниците на фондовата борса "Мерил Линч", които добре се грижат за клиентите си, като им осигуряват много висока възвращаемост на инвестициите. Имах доста пари там, но започнах да тегля големи суми и ги разигравах по казината. Мислех си, че мога да се доверя на късмета си, въпреки че разумът ми говореше, че на комар, в края на краищата, редовният играч винаги губи. Иначе от какво ще живее собственикът на казиното? В крайна сметка шансът е винаги против тебе.
     Да, но се надявах на победа!
     Такава е моята природа.
     И само за една година успях малко по малко да загубя четвърт милион долара.
     Да, един ден разбрах, че съм профукал 250 000 долара.
     Съкрушително пробуждане, нали?
     Напусна ме и жена ми. Заяви ми твърдо, че се развежда с мен.
     А аз бях вече на средна възраст` и нямаше да стана по-млад никога.
     Казват, че едно зло не идва само никога. Така бе и с мен. Работите ми във фирмата не вървяха никак добре. Не можеше да бъде другояче.      Бях занемарил професията си, тъй като отдавах цялото си внимание на хазарта.
     Вероятно някой друг на мое място би се застрелял.
     Но не и аз.
     Не и онова момче, което проби "Желязната завеса", за да се сдобие със свободата си.

     Рекох си: "Добре, де! Опита се да спечелиш и загуби. Пропиля парите си, семейството ти се разпадна, ти самият вече не си млад, нали?
     Но ако сега вдигнеш ръце и се предадеш - ще загубиш и уважението към самия себе си. А това е вече окончателният край."
     После се опитах да си дам сметка - какво, все пак, съм успял да постигна. Какви са активите след фалита, както би казал някой финансов инспектор.
     Имаше активи!
     Имах силна воля. Не се страхувах от предизвикателствата.
     Имах предостатъчно енергия за работа.
     Бях най-добрият в своята област на инженерно-строителните работи.
     В ума ми натрапчиво се въртеше все един и същи откъс от стихотворението на Киплинг, за което стана вече дума:
     Ако струпаш печалбите си -
     всичко що ти е остало
     И ги заложиш на едно-едничко
     хвърляне на зара,
     Загубиш всички. И пак почнеш отначало,
     Но не промълвиш даже думичка за загубата,
     Тогава твои са Земята и Небето и
     всичките имоти и богатства.
     Но важното е друго, сине мой -
     от теб Човек ще стане!

/Следва/

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад