Музика и танци изпълниха салона на Българската Православна Църква "Свети Иван Рилски - Чудотворец" - Чикаго!
     - Непременно трябва да ги видите - те са невероятни! - ми каза за Ансамбъл Хоро добра моя приятелка.
     И наистина бе вълнуващо да гледаш как млади жени и момичета танцуват в навечерието на Цветница под звуците на ритмичната българска музика.
     С професионалната си хореография и одухотворена артистичност те покориха присъстващите на празничната вечер.
     Става дума за Ансамбъл "Хоро" на Ирина и Тодор Гочеви.
     Те самите, професионални танцьори от 30 години, не познават какво е умора!
     Завършват пловдивския институт за хореографски кадри и стават танцьори в Ансамбъл "Сливен". Едновременно имат и свои състави, с които печелят не веднъж златни медали в България.
     В САЩ са от 9 години и първоначално попадат в състава на Джон и Галя, но след 3 години решават да основат своя група.
     Започват с 4-5 момичета, сега са 12.
     На моя въпрос как са достигнали такъв професионализъм Ирина отговаря:
     - Първо започнахме да учим ходенето. Стъпките може да сбъркаш, но не и стойката!
     Затова нейните момичета не танцуват, а летят!
     Усмихнати лица и горда осанка - усвоили са ги от Ирина. Тя е тази, която не знае умора. Показва едно и също нещо по сто пъти. Докато улегнат нещата.
     Срещнали се навремето в Ансамбъл "Сливен" с Тодор, те се допълват взаимно. Не са загубили младежкия си ентусиазъм. Обречени са завинаги на народната музика и танци.
     - Обичаме си народната музика - тя ни зарежда с енергия - казва Ирина. - Чуем ли кавал и си поплакваме. И носталгията не е така голяма, когато работиш това, което обичаш.
     Сега си мечтаят да направят истински ансамбъл с участието и на момчета. Жадуват за новите си носии...
     Ирина и Тодор са горди със своите момичета. Благодарни са им за труда и професионалното отношение, за отговорността им и за самодисциплината.
     На благотворителната вечер на 15 април те показаха не само професионализъм. Те ни развълнуваха с танците си.
     И като ги гледаш си мислиш - достатъчно е да се захванеш до тях и краката сами ще заиграят!
     Тези момичета имат богата душа, защото приемат танца като своя съдба. Механизъм за регулиране напрежението от динамичния материален живот. Благодарни са на хората, подкрепящи ги чрез участието си при набиране средства за носиите.
     А ние сме им благодарни за насладата, която изпитахме. И че има такива хора сред нас!

Кина БЪГОВСКА

Назад