15 април 2006 г. ОБРЪЩЕНИЕ НА "ПРОЕКТ681" ДО ВСИЧКИ БЪЛГАРИ Скъпи сънародници! ДЪРЖАВАТА НЯМА ПРАВО НА СВОЯ ГЛАВА ДА ОТНЕМА ЛИЧНИТЕ ПРАВА НА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ. Не си спомняме да е имало референдум, чрез който някой да е упълномощил политиците да правят това. Отнемането на избирателните права на българите зад граница не беше и част от избирателната платформа на нито една от партиите, участвали в последните избори за народно събрание. Българските граждани са преките началници на политиците и те определят техните права и професионални задължения, а не обратното. Аргументът, че народните представители изразяват волята на всички българи е невалиден, защото те не са избрани от 100% на българските граждани. Дори и тези които са гласували за тях едва ли ще бъдат съгласни за в бъдеще с всяко едно тяхно решение и действие по времето на четиригодишния им мандат. Политиците трябва да обяснят позицията си и да я защитят в публичното пространство, опирайки се на ясни факти, а не на митове и пропаганда. Нужен е референдум по въпроса. ВСЯКА ВИНА Е ИНДИВИДУАЛНА, А НЕ КОЛЕКТИВНА. Тези, които са гласували по два и повече пъти, трябва да си получат заслуженото. Не е справедливо, обаче, хората свързани по един или друг начин с нарушителите да страдат заедно с тях. Ако проекто-законът на ОДС цели да елиминира двойното гласуване, то нека бъде насочен само срещу виновниците. Всички наши изселници в Турция не са виновни за това, че една група от тях са решили да злоупотребят с правото си на глас. Останалите българи в чужбина също нямат никаква вина. Няма логика и в това да се отнемат завинаги избирателните права на българите с двойно гражданство (освен ако те не се откажат от небългарското си гражданство), защото нашите изселници в Турция са или български или турски граждани, но не и двойни. Турция не признава двойното гражданство, освен в случаите на специално споразумение между нея и дадена държава. Такова споразумение между България и Турция няма. Трудно е за вярване, че няма други начини да бъде предотвратено двойното гласуване. Срещу такса от 20 лева всеки български гражданин, законно напуснал България, може да получи от МВР информация за точните дати и времето, през което не е бил в страната. Гласуването в чужбина става с валиден международен паспорт, който съдържа и ЕГН-то на всеки български граждани. ЕГН-то е уникално и няма двама човека с едно и също такова. Достъпът до този тип информация и до съвременните технологии би бил достатъчен, за да се елиминира двойното гласуване. Където има желание има и начин. КОЙТО ПЛАЩА ДАНЪЦИ, ТОЙ ИМА ПРАВО НА ПОЛИТИЧЕСКА РЕПРЕЗЕНТАЦИЯ. Така е и най-честно спрямо данъкоплатците.
Приносът на българите зад граница за попълване на държавния бюджет е значително
по-малък от този на хората живеещи в България, но вината за това не е
в тях. Емигрантите и гурбетчиите са най-големият чуждестранен инвеститор
в страната. С парите си те издържат своите семейства в България. По този
начин нито българите зад граница (с малки изключения), нито роднините
им ползват социалните програми, които се финансират от данъци и такси.
С част от тези пари, роднините на българите зад граница си плащат техните
собствени данъци и такси. Социалните програми в България се финансират
по разходо-покривен метод, който е пагубен за данъкоплатците и не отговаря
на икономическите и демографски реалности в страната. Докато той е в действие
хората в България ще продължат да носят по-голямата част от данъчната
тежест. Именно поради това, те са в правото си да настояват за по-голяма
политическа репрезентация от българите в чужбина. В заключение, бихме искали да кажем следното: |
|