Като българи знаем историята на България. Но живеем в Америка и редно е да се познават основните моменти от развитието на най-бързо разрасналата се държава в света. Тринадесетте щати, които поставят основата на САЩ, са имали земя, примерно, колкото днешните Филипини. За сто години към тази територия се присъединява по-голямата част от Северна Америка и редица задморски територии.

     1776
     Тринадесет малки територии придобиват своята независимост след успешни военни действия срещу колониалната армия на Британската Империя и образуват нова държава нарекла се Съединени Американски Щати.
     1803
     Президентът Томас Джеферсон взима решение да купи от Франция нейните владения, наречени Луизиана /2 милиона кв.км./. Тази земя, почти 20 пъти по-голяма от България, е купена за 15 милиона долара - 11 милиона заплатени и 4 милиона върнат дълг на Франция към САЩ.      На тази територия се образуват нови 13 щата. САЩ удвояват територията си.
     1819
     САЩ купуват от Испания полуостров Флорида главно по съображения за безопасност. Тамошните индиански племена на семинолите често нападали щата Джорджия. Испания предлага земите, защото няма нито сили, нито желание да ги контролира. Флорида е продадена за 5 милиона долара, но на практика тези пари не излизат от САЩ - с тях се погасяват претенциите на гражданите на страната към Испанската корона.
     1845
     В състава на САЩ влиза Тексас, който първоначално принадлежи на Испания, след това на Мексико. Присъединението на Тексас е една сложна и объркана история. Петнадесет години преди това американците получили разрешение от Мексико да се заселват в тази територия. Преселниците били длъжни да бъдат верни на новото си отечество, да учат испански език и да приемат католицизма. Но испанците не се престаравали да контролират тези процеси. Янките бързо организирали огромни памучни плантации и към 1830 година по тези земи английският език станал по-масов от испанския. В 1831 г. Мексико отменя робството /в САЩ то продължава да съществува още три десетилетия/. Липсата на евтина работна ръка води към крах тексаските плантатори. Освен това мексиканското правителство ограничава по-нататъшното американско заселничество и налага митнически такси. В 1833 г. властта в Мексико поема националистът генерал Антонио Лопес де Санта Ана, който решава да възстанови контрола над територията. Мексиканските войници се опитали да изземат едно оръдие на поселниците, намиращо се в градчето Гонзалес. Американците не го дали. Започнала война. В 1836 г. тексаското опълчение разбива армията на Санта Ана, а самият генерал попада в плен. В замяна на освобождението си той предоставя независимост на Тексас. Лидерът на сепаратистите Семюел Хюстън става президент на Република Тексас. САЩ симпатизират на Тексас, но по редица причини, една от които е робството, дълго време отказват да го включат в територията си. Хюстън поисква отново, веднага след избирането му за президент на Тексас, присъединяване към САЩ. Американците не приемат. Тексас започва преговори с други държави. Причините са политически, икономически, военната слабост на новата държава и постоянните разпри с мексиканци и индианци. Най-голяма заинтересованост проявява Британската Империя. При това положение, през 1845 г., САЩ се решава да включи Тексас като нов щат в територията си.
     1847
     През 1847 г., като следствие на това присъединяване, започва войната между Мексико и САЩ, завършила с поражение за генерал Санта Ана. Американските войски стигат чак до столицата Мексико. С подписването на мирния договор САЩ получават щатите Аризона, Ню Мексико, Калифорния, част от Колорадо, Юта и Невада.
     1953
     През 1953 г. Мексико продава на САЩ част от своите земи - южната част на днешните щати Аризона и Калифорния. Причината е икономическият банкрут на мексиканската държава и стремежът на САЩ да построи пътища и железопътни комуникации за връзката Изток -Запад именно през тези земи. САЩ заплащат за територия от около 70 000 кв.км. сумата 10 милиона долара.
     1856
     През 1856 г. Конгресът приема закон, който гласи, че ако гражданин на САЩ открие залежи на гуано, на който и да е остров или скала, непринадлежащи на друга държава, и не заселени с чужди граждани, то тези територии се присъединяват към САЩ. Гуаното /птичият тор/ в онова време било най-ефективното средство за наторяване на земеделските земи и струвало много скъпо. Главната страна, която доставяла гуано на света, била Перу и, сравнено с днешното време, получавала доходи съпоставими с тези от петрола. В резултат на този закон към САЩ били присъединени 79 тихоокеански острови, островчета и атоли. Сред тях Бейер, Джарвис, Хоуленд, атолите Джонстън, Мидуей и пр. Някои от тях в последствие получават независимост`.
     1859
     Дълго време - от 1818 до 1859 г. между САЩ, Великобритания, Русия и Испания се водят спорове за земите, където днес са щатите Орегон, Вашингтон, Айдахо, частично Монтана и Вайоминг. Територията била населена със смесено население. Постепенно кръгът на претендентите за този огромен къс земя се стеснява до САЩ и Великобритания. В 1818 г. двете страни се съгласили да владеят съвместно тези земи. Но разногласията остават и се стига до войната през 1859 г., завършила с победа на САЩ и присъединяване на спорните земи.
     1876
     През 1876 г. се сключва договор, с който Руската Империя продава на САЩ Аляска. Огромна територия за повече от скромната сума 7.2 милиона долара. Тогава малцина осъзнавали какви богатства и стратегически изгоди притежава тази безлюдна и скована от лед територия. /Възможно е по това време Русия да е чувствувала и остра финансова необходимост поради назряващата Руско-Турска война б.р./ След това няколко десетки години Аляска си остава пуста и забравена, но с откриването на златните залежи през 1896 г. и след Втората световна война, когато военното значение и присъствието на петрол стават очевидни фактори, страната придобива огромно значение. През 1959 г. Аляска приема статут на щат.
     1898
     В 1898 г. САЩ анексират Хаваите, които по това време са кралство, управлявано от полинезийските вождове. През 19 век за контрол над Хавайските острови се борят САЩ, Великобритания и Франция. Но успяват американците, защото техните предприемачи, предимно плантатори, произвеждащи захар, били най-организирани и най-могъщи. През 1893 г. Хавайският трон бил наследен от Кралица Лилиоукалани, която се опитала да укрепи държавата. Тя постановила, че за износа на хавайската захар трябва да се плаща мито. Група разярени плантатори, всичко на всичко 18 души, начело с Самюел Доул свалили кралицата от трона при пълното бездействие на кралските гвардейци. Любопитното е, че президентът на САЩ, по това време Гровър Кливлънд, се отнесъл крайно негативно към този акт, извинил се на кралицата и уволнил посланика. Независимо от това Хаваите стават република с президент Доул, призната веднага от САЩ. Президентът на новата република се обърнал с молба за присъединяване към САЩ. Новият американски президент Уилям Маккинли, на вълната на войната с Испания, удовлетворил това желание. Доул станал губернатор. През 1959 г. Хаваите стават 50-тият щат на Америка.
     ***
     През 1898 г. САЩ разгромяват Испания и придобиват Филипинските острови, Порто Рико и Гуам. По-нататък някои от владенията придобиват независимост и стават суверенни държави. Такъв е случаят с Филипините. Порто Рико сега има статус на "Съдружество, доброволно присъединило се към САЩ". Жителите на острова нямат представители в Конгреса и не участвуват в президентските избори. В същото време, като гражданите на САЩ, те имат право да служат в армията на щатите, на територията на острова действуват болшинството американски закони. Данъците и таксите в страната се вземат, а бюджетът се разпределя, от местната власт. При проведените три национални референдума привържениците на независимостта от САЩ претърпяват пълно поражение.
     През 1903 г. САЩ вземат под аренда участък територия от Панама, станала независима от Колумбия благодарение на американците. Територията, принадлежаща към Панамския канал, се наема за 10 милиона долара и ежегодно заплащане по на още 250 хиляди долара. През 1999 г. зоната на канала е върната на Панама. През 1947 г. Щатите получават мандат от ООН да управляват Марианските, Каролинските и Маршалските острови. През 1986 г. Каролинските острови стават независима Микронезия.

По материали на Washington ProFile

Назад