В "Старт BG" - Чикаго стартират репортажите на Климент Величков, посветени на Илия Бежански - един от най-достойните и най-познати българи в САЩ. По негови проекти са изградени уникални комплекси в Лас Вегас, сред които и "Hай-голямото поп-арт творение в света " - "New York, New York".

     Лас Вегас, без съмнение, е сред проспериращите градове в САЩ.
     Сред успехите му е и това, че преди тридесетина години тук пристига гениален инженер-проектант, който се хвърля като тигър в уникалното строителство на това единствено по рода си в света чудо сред пустинята.
     Нарича се този инженер Илия Бежански.
     Днес името Бежански е неразривно вплетено в историята на големите огньове сред лунния пейзаж на Невада, които нощно време от самолета се виждат като ярко червена лава в гърлото на вулкан. Няма по-мощно осветен град от тази звезда на урбанистиката в нашата планета.
     Сещам се, че преди да се срещна с него, знаех много повече за това колко пъти нашият сънародник с японското име Котоошу е тръшнал в краката си кралете на японското сумо. И много се радвах, като българин, че си имаме Котоошу. Приятно беше да знаеш, че наш човек е и друг световен спортен ас - Христо Стоичков. Певци като Борис Христов, Гяуров и Гена Димитрова, естествено... Но сега, като зърнах строителното чудо "Ню Йорк, Ню Йорк", сътворено също от сънародник, доброто чувство от българското присъствие на планетата, естествено, укрепна и стана непоклатимо. "И ние сме дали нещо на света" изглежда въобще не е празна хвалба...
     Бежански идва в Сан Франциско през 1967 година и решително, бързо и успешно доказва, че българско техническо образование е рамо до рамо и с най-сериозните американски стандарти. Получава добра работа в престижна строителна фирма, работи в просторен кабинет. От прозореца се вижда като на длан приказният залив на Сан Франциско, който помним от романите на Джек Лондон.
     Но и той, като писателя, усеща юздите на стандартния живот, където всяка стъпка ти е предписана, регламентирана, неизбежна, задължителна... Човек се превръща в част от конвейра, докато се износи и после го изхвърлят.
     И решава да поеме пътя през пустинята. Към Лас Вегас.
     Дивият марсиански пейзаж на Невада и Аризона кара човек да се замисли за своето място във Вселената. И събужда творческите сили. Иска ти се, щом си сред такава природа, да събереш душа и сили, та да сториш достоен отпор на суровото величие!
     Илия Бежански преценява, че в среда, далеч от познатите градски пейзажи, може да се изгради само нестандартен град. Тук може да размахаш тайнствата на своя разум и знания, да създадеш нова реалност, непозната до сега!
     Но когато в 1972 година българският инженер-проектант пристига в Лас Вегас, никой не подозира, че той ще има такова грамадно влияние върху оформяне характера на бъдещия супермодерен град. Тогава това е малко селище, където съмнителни лица от подземния свят на мафията и авантюристи от всякакъв произход разиграват картите и заровете в изгарящата пещ на пустинята. В този "град на греховете", както го наричат тогава, животът кипи 24 часа в денонощието, проститутките дежурят на всеки ъгъл, нощта е светла като ден от рекламите на бурлески и шоута. Всички възможни пороци се стимулират от хазарта.
     Тогава идеята за "Най-голямото поп-арт творение в света", както сега наричат грандиозния проект на Илия Бежански "Ню Йорк, Ню Йорк", е някъде дълбоко скрита сред непознатите глъбини на разума. Но едно за него блести ясно на повърхността: далновидната преценка, че Лас Вегас ще стане най-бързо развиващия се град в света и там ще трябва да се построят много хотели, много атракции, много казина. Много, и при това необичайни, интересни, дори леко налудничави и неразбираеми.
     Като че самият Творец създава атмосферата, която така добре подхожда на характера на Бежански, на страстта му към риска и силните усещания, да строиш нещо, което макар и преценено сто пъти, друг не би се решил да направи. Неговото любимо мото са стиховете на Ръдиард Киплинг
     "Ако струпаш печалбите си - всичко що ти е остало,
     И ги заложиш на едно-едничко хвърляне на зара,
     Загубиш всичко и пак почнеш отначало,
     Но не промълвиш даже думичка за загубата,
     Тогава твои са земята и небето,
     И всичкото по света богатство!
     Но важното е друго, сине мой -
     От теб човек ще стане!"
     Бежански знае, че трудностите ще дойдат не само от сложността на изчисленията по сградите и якостта на бетона, а и от сложните човешки характери и интереси, влизащи в съприкосновение, триене, остри сблъсъци. Но нищо не може да го отклони от стремежа да бъде сред майсторите на новите архитектурни образци, да бъде там, където се разгаря светлината сред пустинята.
     В годините преди Илия Бежански, пръв се е решил "да заложи всичко на едно-едничко хвърляне на зара" тайнственият Бенджамин Сийгъл, който взел много пари на заем от мафията и построил през 1946 година "Фламинго". Никой не осъзнал тогава гениалната идея и перспектива, за която трябвало все пак търпеливо да се стои и изчака. А мафията, знае се, не обича дълго да си търси парите. И, според своето правосъдие, отрежда смъртна присъда.за Бенджамин, позволил си да "закопае в пустинята" парите за "Фламинго".
     След тридесет години всички разбират колко далеч е гледал в бъдещето Сийгъл, но той е вече в друг свят и не може да се порадва на прозренията си.
     Постепенно Лас Вегас се разраства и набира сили главно от това, че е сред малкото селища в САЩ, където хазартът е разрешен. Скоро тогавашните босове на прочутата чикагска мафия решават, че трябва да обърнат сериозно внимание на това място. Сградите стават повече от кактусите.
     Мафията праща Франк Розентал да инспектира положението. И на Розентал, който става "Кръстникът", толкова му харесва и климата и хазартния бизнес, че поостава във Вегас повечко от замисленото - около 20 години. Та струпва, за себе си и компания, добри пари. При него хазартният бизнес се превръща в индустрия, на която завиждат дори във "Форд" и "Боинг". Негова е и идеята за спортните залагания и тотализатори.
     Но идва краят и на Розентал. Когато в Америка контролът върху хазарта преминава от ръцете на мафията в ръцете на големите мултинационални компании, създадената Комисия по хазарта в Невада отнема на Розентал правото да управлява казина. Разбира се - няма нищо страшно: Франк си запазва достатъчно банки и други финансови възможности, та дълго време е най-търсеният експерт по залаганията в САЩ.
     По времето, когато Илия Бежански е вече в Лас Вегас, там се подвизава един самотен в хазартния бизнес, но железен по дух, арменец - Кирк Киркориън, както звучи по американски името му. Той е сред собствениците на конгломерата "MGM Mirage" и притежава най-голямото казино-хотел "MGM Grand". Киркор диктува модната линия на централния булевард на града - "Стрип"-а! Казват, че състоянието му е 12 милиарда долара.
     След това в Лас Вегас изгравя звездата на Стив Уин, който с артистичното си поведение привлича много последователи и хвалители във медиите. Умен е - той превръща постепенно Вегас от типично хазартно място в център на световния туризъм. Измисля пеещите фонтани пред ""Bellagio", пиратското шоу пред "Treasure Island", огнебълващия вулкан пред "Mirage"...
     Само че никой не може да надмине шедьовъра "New York, New York" на българския инженер-проектант Илия Бежански, с когото се срещам в неговия красив, "композиран" от самия него, дом в Лас Вегас.
     Посрещат ме още съпругата му Румяна, с която установихме, че имаме доста общи познати от спорта /особено сред пещерняците/ и Бъки - едно свежо и любопитно мини-куче. Може и да не се нарича точно "Бъки", но нали не знае да чете български, няма се обиди, ако грешно е написано името му...
     С Бежански ще говорим за Америка, за България, за Лас Вегас, за сградите, за инженерите и архитектите и по още много теми, а после ще трябва да ги опиша за чикагския "Старт" - и, дай Боже, интересно.
/Следва/

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад