Имаше гръцки, сръбски, турски, македонски и най-вече български изпълнители и изпълнения.
     Може би защото главният организатор Джон Куо среща българка и ансамбъл "Пирин" през 1991 година.
     В "Интернешънъл Хауз"на Чикагския университет в продължение на три дни се чуваше само музика и песен, играха се танци. Разум и дух въплъщаваха онази хармония на душите, жадни за приобщаване към природата и връщане на органичната връзка, която ни отнема цивилизацията. Удобствата приспиват сетивата ни, но тук те се отварят благодарение на най-силния катализатор - музиката.
     Изглежда точно това са усетили американците, за да напират от всички краища на Америка и Канада.
     На сцената се изреждаха познати български състави като "Нашенчета и "Метроном" на известния български хореограф в САЩ Юлиан Йорданов. Девойките играеха професионално и с лекота, а децата от "Нашенчета" ни заплениха с ентусиазма и усърдието на непокорните си крачета.
     Вихрово и енергично на сцената се появи и съставът на Джон Куо "Балкански игри". Мъжете внесоха виталност и динамика, наелектризираха публиката. От всичките дванадесет човека само Мартин Мартинов беше българин.
     Гледах пъстрите хора от българи, афроамериканци, китайци, мексиканци, сърби, руси, и българи, заловени за ръце, носейки се в ритъма на Дайчово хоро или Шопска ръченица. И си мислех за добрата енергия, която излъчваха тези хора. И се питах: кога и как те са се научили така добре да танцуват? Повечето от тях са инженери, специалисти, хора на интелектуалния труд. И защо?
     Навярно защото, както казва мениджърът на "Интернешьньл Хауз" Симон Огето: "Балканските танци са витални, в тях има енергия, магия."
     Оценяваме ли ги ние достатъчно?
     На сцената се появи и оркестър "Изгрев", един от най популярните балкански оркестри в Северна Америка с ръководител акордеониста Велизар Шуманов и вокалисти Кремена и Кирил Желев, последният има много записи в Балкантон и е пял с оркестъра на Иво Папазов, те както винаги засилиха високия градус с виртуозното си изпълнение.
     С особена радост бе посрещнат и специалният гост на фестивала, популярният певец на македонски песни от Благоевград Иван Дяков.      Беше за първи път в Америка и щастлив, че може да посвети песните си на своите сънародници.
     Впечатляващо се представиха и Ангел Добрев, който живее в Чикаго и е носител на златен медал за изпълнение на гъдулка, Георги Петров, майстор на традиционните ударни инструменти, Румен Апостолов, изпълнение на тамбура, виртуозният кларнетист Петьр Воденов.

     Сърдечна благодарност имаше в очите на стотиците зрители към организаторите на фестивала, към тези, които тичаха от ранна утрин до часовете посред нощ, за да посрещнат и нагостят посетителите, да предоставят най доброто на участниците, за да се изявят и блеснат в най-добрата си светлина. Сред тях са изключителният човек и артист, Директор на Фестивала, Джон Куо, всеотдайната Йорданка Соколова, Галя и техни приятели.
     Каква е историята на "Балкански игри", кой ги е създал и организирал за първи път, кой нахрани седемстотинте участници, защо се провежда в Чикагския университет и кога ще можете да се насладите на празника отново, или да участвате в него, ще научите в следващия брой на вестника.

Кина БЪГОВСКА

Назад