15 март 2006 г.
АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ!
Денят на Родината, който докосна сърцата ни


     Тази година 3 март, националният ни празник, се оказа един от най-вълнуващите поводи да се потопим в родна атмосфера, да се върнем към върховите моменти от нашата история, да съпреживеем емоцията на споделената радост, благодарност и признателност към род и Родина.
     Българските ученици от Държавното американско училище "Будлонг" и от Българското училище към БПЦ "Света София" ни поднесоха един трогателен, незабравим празник.

     Още с влизането в Театралната зала на училището вниманието ни бе приковано от великолепния дизайн, дело на художничката Кина Бъговска. Портретите на Левски, Ботев и Вазов, Балканът, като символ на свободата и закрилник на хайдутите и доминиращият зелен цвят ни насочваха към Освобождението и раждането на нов живот.
     Залата беше украсена и със скъпи нам документални снимки, предоставени с любезното съдействие на основателите на Църквата "Света София" Илия Консулов, Васил Антонов, Христо Иванов. Над 40 фотоса проследяваха живота на българската имиграция в Чикаго от 1931 до 1999 год. Главните акценти бяха на посещението на Симеон Сакскобургготски със семейството си в Чикаго през 1966 г., денят на последна почит към Г.М. Димитров в Ню Йорк в 1977 г., историческата снимка на стария кмет на Чикаго Дейли - баща на настоящия кмет на града ни, с бившия президент на САЩ Хари Труман пред Българския павилион на Чикагското изложение. Фотоси проследяваха и изграждането на нашата църква "Света София".

     Боянка Иванова, двуезичен учител в училището "Будлонг" и главен организатор на тържеството, откри празника. Тя подчерта значението на подобни празници, които "ни въздействуват с двойно по-голяма сила, карат ни още по-осезателно да усещаме и изживяваме българската си принадлежност".
     Внушителна група ученици посрещна символите на вярата ни - иконата на Света Богородица и портрета на Васил Левски и изпълни сцената, която бе обагрена в цветовете на родния флаг.
     Под тържествените звуци на националния химн ние се почувствахме още по-близки! След миг се разнесе нежен и топъл детски глас. Васил Сандакчиев спря дъха ни с "Аз съм българче". Звъннаха и други детски гласове: "Балкан ечи, вятър стене", "Стани, стани юнак балкански", докосвайки сърцата ни с неизразима гордост и сила.
     "Той имаше ръст среден, тънък и строен..." Дяконът, Апостолът на свободата Васил Левски е оня сакрален образ от нашето героично минало, обгърнат с ореола на най-чист патриотизъм, безкористност и саможертва.
     Ученици от горните класове на "Света София" четоха своята "Литургия за Васил Левски", цитираха с вълнение неговото верую, неговата мечта за "чиста и свята република"
     Последваха ги най-малките деца от началните класове, посрещнати с бурни аплодисменти.
     Нашите домакини - българчетата от училище "Будлонг", надминаха себе си в композицията от две части - "Детство мое" и "Имигранти".
     Песента "Детство мое - реално и вълшебно", в изпълнение на Кристина, ни пренесе в съвремието, в миговете на детските делници. "Облаче ле, бяло" и "Гурбетчии", във втората част, продължават да звучат актуално, защото ние сме белязани със същата съдба.

     Децата пеят, танцуват и рецитират, а на екрана се сменят кадри от нашата природа и символите на страната ни. Този ярък сценичен акцент бе дело на учениците Николета Николова и Теодор Николов.
     От сцената прозвучаха и стиховете на Дамян Дамянов, в изпълнение на блестящите водещи на тържеството Дарина Велева и Теодор Николов.
     Децата ни върнаха в атмосферата на някогашните седянки. Те играха кръшни български хора, представиха ни мигове на радостта и веселието, съпътствуващи детството. Детските таланти блестяха ярко от сцената. У някои прозираше вече и зрънцето на зараждащия се професионализъм.
     Празникът получи още по-голяма сила и въздействие при демонстрациите на школата по карате на Ангел Петров.
     Децата от фолклорната група при БПЦ "Света София", с ръководител Юлиян Йорданов, ни изпълниха с безкрайната радост, че имаме бодра смяна, която разнася свежестта и красотата на нашето народно творчество.
     На поканата ни за участие в концерта се отзоваха и Ирина и Тодор Гочеви, ръководители на състава "Хоро". Цялата сцена грейна и засия с колорита на народните носии! Удивително е как тези ентусиасти са успели да постигнат такава висота в своето изкуство, за което няма граници, изкуство, което говори с езика на красотата!

     "Аз съм един щастлив човек - така започна своето изказване ген.консул на България в Чикаго Иван Сотиров. - Щастлив съм, защото се намирам в града с най-много българи, които стават все по-единни". Той сподели и вълнението си от великолепния концерт, както и от все по-силното българско присъствие в Чикаго.
     Активната дейност на българското генерално консулство в Чикаго се чувствува все по-осезателно от нашата общност. Отворен към проблемите, подкрепящ инициативите ни, в лицето на Иван Сотиров се вижда онази обединителна фигура на опитния държавник, който е много необходим на всяка имигрантска общност - да се почувствува по-силна и уверена, сплотена в усилието си да изгради по-добро бъдеще.
     Омагьосани и приковани от неподражаемата детска чистота и спонтанност, ние погледнахме този ден към корените си. Към нашата душевност, към нашата същност. И се почувствувахме щастливи, че сме българи.
........................
     Спонсори на тази прекрасна изява на българските деца в Чикаго бяха: Кафе-ресторант "Авантаж", Ресторант "София", Механа "Старият кладенец", Ресторант за бързо хранене "Вкусен свят", Кафе "Мираж", Кафе "Флорида", Сладкарница "Каприз", Заведение "Кафето", Магазин "Би Би Ес Продюс", "София Ликер Стор", Ви Ем Джи Комеарс", "София Риалти", Снежина Добрева.

Елена Липкова

Назад


Трети март
Празникът “Трети март” в училище "Будлонг"

Състав "Хоро"
Състав "Хоро" с ръководителиИрина и Тодор Гочеви

Интернет дизайн