Казват, че да пишеш поезия не било леко... И само ако си с Божи дар в тази област, можеш да го правиш добре. Още по-трудно било да пишеш стиховете си на език, който не е твоето майчино слово.
      Но нашият колега Йордан Ганчовски прави всичко това заедно с постоянното си усилие да ни поднася редовно единствения по цял свят, извън България, български литературен вестник - "Златорог", Чикаго.
      Тези дни научихме, че Данчо вече е надрасъл нашата домашна лига и вече играе в Световния поетичен шампионат, където конкуренти са му всички, които пишат на английски език.
      Това личи от писмото на едно от най-големите в света издателства "Noble House", което има представителства в Ню Йорк, Лондон и Париж.
Шефът на отдела за поезия на този световен дом на литературата Nigel Hillary съобщава, че след като прочели поезията на нашия сънародник смятат, че стиховете му заслужават високо признание!
      Предлагат да включат най-доброто в предстоящия литературен алманах на издателството - "Songs of Honour".
      По всичко личи, че това ще бъде луксозна книга, изпълнена в старите традиции на европейското книголюбие и издателско майсторство.
      Ние, Данчо, приятелю наш, не ще бъдем затруднени да прелистим, колкото и специално да направят тази книга, страниците й. Но може би някое словосъчетание, създадено с езика на Шекспир, леко ще ни затрудни…
      Затова ти предлагаме, и настояваме, след като избереш какво да дадеш на четящите английски хора, да го напишеш и специално за нас, твоите приятели, и на български, та и ние да разберем от игла до конец написаното от теб!
      "Старт" си запазва правото пръв да препечата на български твоите стихове, които "Noble House" ще отпечата на английски!
      Договорено, нали?

Редакция "Старт"

Йордан Ганчовски
Sensus
Препълнен миг, ти нямаш измерение!
Разпръснат си и цял в обратното броене
на нищото и всичко без смисъл ясен - време.
Безмълвие, безкрайност - наричам те стена
и бавно те разпадам на неевклидов свят:
небето е встрани, отгоре е земята,
животът се издига, звездите се топят...
Телата ни, мигът под цветния воал
и Космосът се вижда почти като на длан.

Sensus
An overflowing moment, no dimensions.
So scattered
and so whole
when counting back the moments towards
nothing at all - without clear meaning -
Time
Still and continuous.
I call it only a wall which slowly I am disintegrating
into a non-Euclidic
world.

The sky's in front,
the Earth - above,
Life's rising high
while stars
are melting down.
Our bodies - only a moment
under a multicolored veil.
The Space is plain to see,
right here - on the palms of our open hands.

Назад