Тя е като песните си - хубава и доминираща жена, неподвластна нито на времето, нито на немилостивата изменчивост на нашия днешен свят.
      Йорданка Христова властва над преходното! И с песента си - дар, с който е белязана от Твореца, при всяка среща ни дава кураж - светът е хубав, светът не е така лош, колкото искат да го направят!
      Като хвърлиш поглед на друмищата, които е извървяла по нашата планета, като преброиш сцените, от които е пяла за белите, жълти и черни хора по света, не знаеш как е успяла да бъде и толкова дълго, бих казал постоянно, в България и в сърцата на нас, българите. Сигурно защото като артист Тя е и България, в която се е влял и разтворил светът! И в никакъв случай не е българка, разпиляла душата и таланта си по света.
      Има концерти в 36 страни в чужбина. И песните си е изпяла на 15 различни езика, за да стигне до хората не само чаровният й глас, но и посланието на думите, заради което ги е избрала.
      Йорданка Христова се отнася към своята работа на сцената със сериозност и всеотдайността на великите стари майстори в живописта, музиката и театъра като Леонардо, Бетовен, като Борис Христов, като големите артисти от нашето време, с много от които се познава лично - Мая Плисецкая, Светослав Рихтер, Хулио Иглесиас, Осуалдо Риос, Далида и Милва...
      Казват, че никога не е пяла на плейбек. Вярваме й на сто процента, и тя вярва на нас, които сме в залата.
      Когато ни каже от сцената: "Прощавайте на старите приятели, когато вършат глупости дори.." и че най-жестокото наказание е да ги загубиш и да останеш сам, чувстваш, че никога няма да забравиш думите й...
      Нейните песни не са коктейл "за всекиго по нещо", който се забърква специално за вкуса на залата и страната, където е попаднала по пътя си. Те не са "забавни" и не целят да заглушат скуката, докато се храниш например. Те идват да събудят мислите ти и възкресят повече човечност и вяра в сърцето ти.
      Но ако в тази желана вечер, която чакаме на 8 март във Финикс, тя ни запита какво бихме искали да чуем от репертоара й, това ще ни постави в "шах"!
      Дали да поискаме "Делфините" - песен, с която Йорданка Христова блесна за пръв път на "Златния Орфей" във Варна? Един фестивал, където постигна невероятно много с незабравими хитове като "Песен моя, обич моя", "Като испанка" и други... Дали да поискаме нейните латино-хитове или циганските романси? А може би нещо от шансоните на Шарл Азнавур, които изпълнява на перфектен френски? Да поискаме "Лиляно, моме", или "Гергьовден" от златното ни народно богатство? "Яне ле, бело гърло"? Можем да избираме от "Джелем, джелем", от арменските й балади до испанските и мексикански песни!
      Йорданка Христова е присадила името България в сърцата и ума на милиони хора по нашата планета. Защото рядко са хората като нея, които съчетават така безпрекословно и достойно в себе си благородните пориви с удивителна енергия, хармонията на физическа и душевна красота.
      Когато я питат простичко - кому дължиш всичко това, как така пленяваш съвсем непознати и далечни хора, които кръщават дори децата си (...да, да, в латиноамериканските страни сега има стотици момичета, които носят трудно произнасяно на испански името "Йорданка"), тя казва: "Виталният си дух, фигурата и глас дължа на майка си, музикалното в мен пък идва от баща ми". Бащата, естествено, е от Кукуш. От тази чудна Македония, която някои хора от Балканите все още не могат да разберат - има ли я, няма ли я, своя ли си е или на някой друг... а изглежда, че тя си е направо световна...
      Толкова за Йорданка, очакваната.
      В следващия брой - повече за концерта на Йорданка Христова на 8 март в ресторант "Мираж", Финикс, Аризона!

Климент ВЕЛИЧКОВ

Назад