Разказваме ви за един игрален филм, създаден по сценарий и режисура на нашата сънародничка Лучия Драгош, американска продукция на "Blue Flower Productions" - New York, сниман в САЩ, България, Китай и Беларус. "Детето в мен" ще бъде завършен през Март и ние се надяваме да го видим още тази пролет и тук - в Чикаго. Дължината на филма е около два часа.
      Това е историята на три млади жени от България, Беларус и Китай, които напускат страните си и идват в САЩ, търсейки нов и по-щастлив живот. Но скоро тяхната "Американска мечта" се превръща в кошмар, който за някои завършва фатално.
      Жените стават секс-робини в местен бордей, а родените от тях деца са продадени в непознати краища. Ще оцелеят ли тези нещастни и заблудени жени, какво може да им помогне? Кой може да ги спаси от всесилните сводници?
      "Това е филм за пречупени мечти, неоснователни очаквания, погрешен избор, който поставя хората на ръба на пропастта" - казва създателката на филма Лучия Драгош, която играе и главната роля.
      Ето какво още научихме за филма от нашата сънародничка, която живее и работи в Ню Йорк.

      Ако човек пожелае много...
      Ако човек пожелае много, ама наистина много, да се слее със света на изкуството, на литературата, на голямата журналистика, на театъра, на киното, той трябва да живее в Ню Йорк.
      Лучия Драгош живее и работи в Ню Йорк.
      Не се притеснявайте от името й. Тя е наша сънародничка от магическото българско гнездо на театралното ни и киноизкуство - Бургас, но в себе си има и гореща румънска кръв, която светът познава чрез великани в литературата и театъра като Йежени Йонеску, например.
      ...А сега е дошло времето, когато момичето, което гледаше морето и тичаше босо по горещите черни пясъци на Бургаския плаж, направи необикновен и разтърсващ душите на хората филм.
      Направи го в Ню Йорк.
      Не съм го видял и аз още като цяло този филм. Знам го като фрагменти, като сценарии, като низ от истории по време на подготовката и снимането му.
      Човек прави първия си филм далече не само за месеците, през които го снима. И Лучия е усетила и развивала своята мечта да прави кино още от детството си, от шестнадесетата си година, когато тръгна с една танцова трупа да превзема европейските естрадни сцени.
      През 2000-та година пристига в Америка с една голяма торба, в която едва се побира голямата й Американска мечта - не къща, не милион, а просто - да стане добра актриса.
      Пет години в Ню Йорк Лучия се отдава напълно на своята голяма любов - да изучи актьорското и режисьорско майсторство. През това време не получава чекове от бащицата - защото той не е от светкавично забогателите нови българи, а си ги изкарва като продавачка в магазини и сервитьорка в ресторанти. А през цялото си свободно време играе по студентските театри. Когато се добере - и в някоя малка роля на професионалното кино и сцена.
      Нейното верую е изкуството, което кара хората да мислят върху доброто и злото, за човешкото и неморалното, да разбират какво става с тях и как да се спасят от пропастта, в която мнозина от съвременниците ни се сриват.
      Пълзящата поквара и ужасяващата бедност в България през последното десетилетие я кара да избере темата на първия си филм сред катакомбите на морална деградация, в която се събират нишките на живота на много деца, млади жени и момичета.
      Всяка година почти 2 милиона жени и деца се прехвърлят като жертвени животни през границите на десетки държави. В това число - и на грандиозно демократични държави. Наемат ги, за да бъдат експлоатирани като секс-робини. Да бъдат продадени. Казват, че това е третата по степен на печалба индустрия в света - след оръжейната и наркотрафика.

      Защо точно такъв филм?
      - За да събудя хората! Нека съберат силите си и освободят робите на 21 век - отговаря Лучия Драгош на шаблонния въпрос.
      Разграбването на държавата и моралният упадък на населението й притъпяват чувствата. Дори любовта на майката се променя и днес светилището на живота - майчината утроба се използува като своеобразна люпилня. Там се произвежда бройлер за продан - понякога с извинението, че децата ще живеят по-добре при тези, които са ги купили. Да продадеш живота, родил се в тебе, е даже по-лошо, отколкото да продадеш себе си.
      - Това ме изпълва с ярост и вдъхновение! И това даде живот на филма "Детето в мен" - казва режисьорката.
      Спомня си, но сякаш сама още не осъзнава как е станало това, че написва сценария за три седмици. И късно след обед на последния ден го занася в "Blue Flower Productions". "Тежката артилерия" от там - самият Скот Ман - се заинтересува от сюжета и бъдещия филм. През април 2005 г. започва подготвителният периoд. От 11 юли до 21 август се заснема целият филм.
      Продукцията е американска. Снимачният екип е от Ню Йорк. Оператор е Херман Торо. Главните роли се изпълняват от самата Лучия Драгош и американския актьор Michael Albanese. Повечето актьори са от САЩ. Сред българите са Христо Христов, Ива Гочева Мариан Морето и др. Участват и руснаците Снежана Чернова, Алекс Якубсен, и китайските актьори Чиаси Чен и Келвин Вонг.
      Във филма се говори на английски, български, руски, китайски и испански. Действието се развива в България, Китай, Беларус и САЩ. Филмът сега е на етап post-production. Очаква се да бъде завършен през март.
      И отново, за втори път, я питам - защо е направила точно такъв филм? Какво очаква от него? И Лучия отвръща, че иска филмът
      ... Да тръгне по света да променя човешките съдби!
      - Надявам се хората постепенно да разберат, че търсейки "спасение" от трудностите на живота "най-лекомислено" - да продадеш за няколко часа себе си или да продадеш детето си - ти губиш всичко, губиш душата си, ставаш роб, и макар и жив - вече нямаш живот...
      Дано в бъдеще, когато младо момиче получи съмнителна обява за "работа" в Европа или Америка, си спомни "Детето в мен" и хвърли поканата в боклука. Това ще бъде един спасен живот.

Климент Величков

Назад