Дафина Кърчева е завършила Филологическия факултет на ВеликоТърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий". От тринадесет години живее и работи във Финикс - Аризона. От няколко години преподава английски език и литература в американски висши учебни заведения.
      "Имигрантски дневници", издадена и под заглавие "Горчива наздравица", е първата й поетична книга.
      Представяйки нейни стихове в един подбор, направен от редакцията на "Старт", ние се надяваме, че мнозина от читателите ще открият сходни преживявания с тези на авторката.
      Надяваме се, че горещите емоции, накарали "Дафни" да облече в поетични строфи чувствата на емигранта, ще провокират и вас да опитате своя литературен талант.
      Страниците на "Старт" са отворени за вас, мили наши сънародници!

***
Камбана плавно взема тона
На моята надежда - тънка жица,
Дъх на хляб и мляко идва от балкона,
На който съм оставила троха за птица.
...
По жарава леко стъпва нестинарка
В танца й - стаена светлина
И кавал стопява лютата ми рана...
Аз докосвам се до тебе, Свобода!

***
Чужди мисли в чужди думи
С чужди букви чужди чувства,
Чужденци в чуждата страна,
Изоставили сме всички:
да, и майка и баща.

***
Не отминавай и не угасвай, о Миг
Разтварям се във теб сега без вик.

***
Преди съвсем да остарея, побелея,
Ще върна спомена от младостта,
С едно момче от Търново ще се зарея
И чак тогава ще приема старостта.

Ще чатка калдаръмът под балконите
На сънения търновски еснаф,
Ще люшне плътен звук камбана
Да ни венчае с него пак

Ще плисне утро в кепенците,
Ще ги открехне трендафилов аромат,
Ще цъфнат пъстри черги по первазите,
Ще звъннат медени котли, звънци,
И в прясно мляко ще се къпят
Пробудените, незабравени мечти.

***
Живях под рента,
Заемах на заем
Коли, пари и мъже,
Не взех и не дадох,
Не вложих и не спестих,
Не скътах и не откраднах,
Но не създадох, не простих.

Не съжалявам, не страдам,
Не съм недоволна съвсем,
Не съм разорена напълно:
Остана ми поне навик
На кредит да карам
Както аз искам да карам!

В голямата ми къща
Самата аз не се прибирам
Преспива тялото ми в нея -
А душата ми до там не стига.

***
Не е виновна страната,
Която ме е приютила,
Причината неясна си остана
Във другата, в моята Родина.
Циганска ли кръв
Във вените ми се обади -
/взех си чантата и четката за зъби/
метнах чантата през рамо,
тръгнах... и забравих да се върна.

***
Дали защото не израснаха
Край мен деца,
Нито пък улегнах,
Нито поумнях...
Мъничко ми трябва,
За да се забравя:
Стара песен, чаша вино
Да размъти лудата глава,
Да ме върне
В старите мансарди
И тавани
На баира
В калдъръмения град.

***
Писна ми от хора, от интриги,
Ще другарувам само с тишината!
...
Ще хлопна портата на всяко изкушение
Резето ще залостя, верига ще усуча,
Сама със самотата в самота
Лъжата за духовно извисяване ще прелъстя.

***
Разнолика и непостоянна
Аз дори не се познавам.
Иначе - бизнес-лейди,
Както се представям.

Нова роля заучавам
Но някак си не пасва -
Маниера сдържан,
Лексикона скучен.

Дай ми страстите кипящи
В циганския табор,
Пъстра рокля, конска грива,
Степ ми дай, пространство!

И замахнала с камшика
Сам сама ще се накажа,
Че от себе си избягах
Щом от теб си тръгнах.

***
Искам бавно, нежно да събличаш
Дългите ми нощи, късата пола,
С топли пръсти да докосваш
Спомени приспани, голи рамена,
Искам още в полумрака,
Триста волта да взривят
Любовта ми и телата,
А светкавици
На лава да ги разтопят.
Искам стон и реч, и писък
Във едно да се сберат
И китарите от миналото
Подобаващо, тържествено и бавно
Жива да ме погребат.

Назад