Името на месеца произтича от латинското "фебруариус" и означава "месец на пречистването".
      Сред народа наименованието му е Сечко или Малък Сечко за разлика от Голям Сечко - януари. За това са измислени и подобаващи поговорки: "Побеснял, като вълк и Сечко", "Сечко сече, Марта дере".
      Сред лозарите и овощарите пък, името на месеца се приема, като покана за работа. В топлите райони на страната зарязването на лозята може да почне, а дърветата в градината е време да се подрежат и подновят за новия сезон. Старите дървета да се отсекат, младите - подсекат, подрежат.
      Но прастарият обичай - тракийски, славянски и прабългарски - изисква през този месец не само да се сече, а още и да се засажда. Според народната ни мъдрост всяко момче, както и момиче, трябва да засади най-малко пет овощни дръвчета или лози. Това се е правело не само да се осигури храна (плодове), но и да се възпита у младия човек чувство за собственост, за красота, за творческо съзидание и доброта.
      ___________________
      Голяма Задушница (25 февруари)
      В съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни) всички българи извършват помен в чест на мъртвите - Голямата Задушница пред Великия пост.
      Задушниците са едни от най-почитаните български празници. Началото им е от предхристиянската епоха - включени са в християнския календар, вкоренени са в бита на нашия народ. Те са връзката между живите и мъртвите, между миналото, настоящето и бъдещето.
      След заупокойна молитва и панихида в църквата, близките на покойника отиват на гробището, където свещеникът чете молитва за всички починали в семейството и в рода.
      От ритуалите на Задушница особено значение има окадяването с тамян. Народът вярва, че дяволът бяга от миризмата му и душите на починалите няма да го срещнат.
      За храна на задушница още от древността приготвяли "символите на живота и вечността" - варено жито, обредни хлябове и вино. Вярва се, че "умрелите чакат това на задушниците, душичките им слизали тогава от небето". Раздавало се на от всяка празнична гозба. Първо се дава "за бог да прости" на възрастни, после на деца.

      Традиционна храна за празника:
      Варено жито; Прясна пита по странджански; Къпана пита; Манастирски пълнени пиперки; Попска яхния; Манастирски гювеч; Манастирски сърми; Телешка капама; Печена риба; Рибно руло.

      Варено жито (ашуре)
      250 г жито, 120 г захар, 50 орехови ядки, 15 г нишесте, 60 мл розова вода, 40 г стафиди, 1 г канела
      Почистеното жито се накисва за 8 часа в студена вода. Вари се в същата вода на умерен огън до омекване на зърната.
      От свареното жито 2/3 се пасират през цедка до получаване на житна каша. Кашата се вари на умерен огън, като към нея се прибавят останалите 1/3 цели зърна, размитото в хладка вода нишесте и захарта.
      Варенето продължава до сгъстяване на кашата. Накрая се прибавят почистените и измити стафиди и розовата вода. Готовото ашуре се разпределя в купички и се сервира охладено, поръсено със смес от смлените орехови ядки и канела.
      ___________________
      Неделя месопусна (26 февруари)
      (Месни Заговезни, Местни поклади, Месница, Месно запростенье)
      Празнува се в неделя, 8 седмици преди Великден, като датата е подвижна и зависи от датата, на която се празнува Великден. От този ден до Великден се пости. Името на празника се определя от традиционната вечеря с месо, след която се заговява - не се яде месо през цялата седмица до следващата неделя, наричана Сирни заговезни. Традиция е с месните ястия да се пие вино. В шопския край подготвят блажна баница с пръжки. Хлябовете са обикновени, като по традиция в някои райони най-старата жена в къщи меси погача от най-бялото брашно и след опичането я дели на парчета на всички присъстващи на трапезата.
      Подготвяйки вярващите за изпитанието на строгия пост обаче църквата позволява през следващата седмица да се консумира мляко и всичко, произведено от него.
      През тази седмица всички се веселят, защото с настъпването на строгите пости след Сирни заговезни са забранени танците, хората, люлеенето на люлки и всички веселия. Нарича се още Седмица на опрощението, защото по християнски обичай по-младите посещават домовете на по-възрастните - родители, кръстници, роднини, близки и тия, от които се чувстват задължени да поискат прошка.
Краят на седмицата сред Месни заговезни отбелязва и края на периода, в който могат да се правят сватби.

      Традиционна храна за празника:
      Баница с извара и мас; Кокошка със зелен фасул; Петел с картофи; Варена кокошка; Свинско с нахут; Свинско с булгур; Свинско с кисело зеле; Сарми.

      Баница с месо
      Брашно 800 г, кълцано свинско месо 500 г, свинска мас 100 г, сол на вкус.
      От брашното, с вода и малко сол се омесва средно твърдо тесто.
      Оформят се малки питки, които се разточват на кори с големината на тавата, на която ще се пече баницата.
      Корите се препичат леко (по 1-2 минути) върху плочата на печката и се нареждат в тавата, като помежду им се слага пълнеж от свареното месо и се ръси мазнина и бульон от варенето на месото. Горната кора се поръсва само с мазнина и бульон. Баницата се пече в умерена фурна.

Рубриката води Петранка Стаматова

Назад