Аризона поразява с величието на своята природа още при първата среща - когато човек се намира на 10 хиляди метра височина в салона на самолета. Погледнати отгоре, дори от такова сигурно място, протегнатите към нас планински зъбери, тесните каньони, врязани сред скалите и стигащи сякаш преддверието на ада, безкрайната пустиня в необикновен коктейл с пръснати сякаш от шепата на някой титан езера, вдъхват сериозен респект у всеки.
      Щатът Аризона е пред-пред-последният, който се присъединява към САЩ и това става през 1912 година. След него са само Аляска и Хавайските острови. Той е почти три пъти повече от България по територия - 294.1 хиляди квадратни метра, а населението му е около 6 милиона души.
      Името "Аризона" идва от индианската дума "аризонас", което значи "свежа пролет".
      Първите известни в нашата история жители по тези земи са индианците от племето Хохокам, живеели прост и труден живот сред своите царевични ниви, но в същото време измислили и гениална оросителна система, чрез която водата от реки и езера стигала до селищата и земеделските им полета. Днес тази система е усъвършенствана до такава степен, че малките тръбички с животворна вода стигат почти до всяко дърво, кактус, растение и му дават живот. Те са като капилярите в човешкия организъм и за пришелеца това изглежда необяснимо чудо на човешкото умение...
      В 16 век по тези земи се появяват испанските конквистадори, които са пленени от разказите на индианците от племената Навахо и Апачи за несметните богатства на околните земи. В началото на 19 век мексиканците въстават срещу испанското владичество и при тази междуособица коренните жители - индианците, изгонват "бледоликите" от създадените от тях градове - крепости. След обявяването на независимостта си от Испания, обаче, мексиканците, отново се връщат в Аризона, но за малко. През 1845 г. Тексас се присъединява към САЩ и идва ред на Аризона. Започва Мексиканската война, спечелена от САЩ. През 1848 г. се подписва Договор и голяма част от аризонската земя става американска.
      Голямата златна треска по калифорнийските и аризонски земи в края на 19 и началото на 20 век привлича много хора и тези земи започват своето бурно развитие.
      Необикновената красота на аризонската природа привлича особено силно кинематографистите, които тук заснемат много шедьоври от филмите за Дивия запад. Идеалният климат привлича милиони туристи през всички сезони. Сливането на индианската, испанската и англосаксонската култура са създали уникална архитектура, музика, литература, изкуство... Днес Аризона е и индустриално развит щат с високо-механизирано селско стопанство.

      Само преди няколко години българите в щата са били стотици. Сега са хиляди. Дошли са и прииждат още... "Бързите, смелите и сръчните" /ако си спомним наименованието на едно телевизионно състезание в България/ вече са накупили красиви къщи, терени за строеж и се укрепват здраво по тези места, където няма чикагския вятър, ужасната влага и зимните студове... Тук пътищата са полирано-гладки, влагата не прояжда колите и не разрушава бетона. Дори през януари се ходи по фланелка и човек леко се притеснява само от летните жеги, когато, казват, можеш да си изпечеш яйца на очи направо на асфалта на автострадата.

      Така е, но когато видях къщата на една от най-проспериращите, не само сред българската общност, специалистка по недвижимости - Надя Милчева, разбрах че хората във Финикс умеят да съжителстват със слънцето.
      Сградата е като разлистено дърво, което хвърля благодатна сянка навсякъде под покривите си. От автострадата се вмъкваш в симпатична уличка, от нея направо в обширен гараж, буташ една врата и си в къщата. Аризона е идеална илюстрация на понятието "Едноетажна Америка".       Няма стълби, асансьори. От спалните помещения, кухнята, офисите, хола, човек попада на приземна тераса, от която се открива красивата гледка към сините зъбери на ограждащите като гердан Финикс планински вериги. Пред терасата - басейн с кристално чиста вода, до него джакузи. Много от къщите в Аризона са построени и се строят с басейни и двор, в който се оглежда околната фантастична природа - с кактуси и цветни скали.
      Три костенурки са се зарили през тези зимни за тях месеци в песъчливата земя и само чакат първа костенурска пролет, за да излязат и заживеят свойски с двукраките си приятели, които не пропускат вкусно да ги нахранят...

      Животът в такава къща е нормалният стандарт за Финикс, столицата на Аризона. Градът действително се вписва като приказка сред величествената природа на щата. Има всичко, каквото може да пожелае човек - свежи планини, могъщи реки и каньони, езера, културни институции и забавления, характерни за всеки мегаполис с няколко милионно население... За няколко часа си до Лас Вегас, макар че, ако ти се поиска да опиташ щастието си, може да спечелиш и в околните казина. Крайбрежието на Тихия океан също е недалече със своите перли - Лос Анжелис, Холивуд, Санта Барбара, Санта Моника, Ел Пасо. Мексико е на една ръка разстояние.
      Финикс има и най-добрия климат през по-голямата част от годината. Тук хората боледуват почти наполовина по-рядко отколкото в северните щати, а ако са вече болни от артрити и десетки други болести - за броени месеци получават сериозно подобрение...

      Това е и причината цените на недвижимостите да растат толкова стремително и бързо, че човек може да ги стигне само, ако стартира наистина веднага, решително и умело!
      Очаквайте и следващите ни репортажи относно преимуществата на живота в Аризона.

С поздрав от Финикс,
репортер Охридчани

Назад