Българските олимпийци за Лондон 2012
Ето, като че имам малко късмет в т.н. “вестникарска работа”. По план сега трябваше да се пише за две рубрики “Олимпийските шампиони на България” и “Българските олимпийци за “Лондон 2012”. Но в случая Мария Гроздева е и двете. Тя е нашата златна олимпийка от Сидни и Атина, а в същото време вече има и квота за Лондон. Където след стотина дни ще отиде да стреля на своята Шеста олимпиада!
Мария е най-успешният български състезател на Олимпийски игри. Досега им 5 участия и квота за шеста олимпиада. Постигнала е 2 златни и 3 бронзови медали.
1992 Барселона, пневматичен пистолет, бронзов медал
1996 Атланта, пневматичен пистолет, бронзов медал
2000 Сидни, малокалибрен пистолет, златен медал
2004 Атина, пневматичен пистолет 25 м, златен медал
2004 Атина, пневматичен пистолет, 10 м, бронзов медал
2008 Пекин, пневматичен пистолет, 11 място
2008 Пекин, малокалибрен пистолет, 5 място
Била е девет пъти европейски шампион. Има европейски и олимпийски рекорди на малокалибрен пистолет.
Мария Гроздева като че е изтъкана от противоречия. От спокойствие и буря. Може би първият й треньор, при първото й състезание на стрелбището в Панчарево, забелязва нейната нервозност, погалва я по главата и простичко казва: “Гледай да не си последна”. Мария възприема думите на Валентин Андреев и казва: “Като че се родих, до ден днешен помя този момент и си го повтарям. Успокоява. Уравновесява. Не обичам да ме пресират, да ми натякват, да ме поучават. И аз не го правя с децата. Тези думи струват колкото всички други съвети, които съм получавала”.
Както излиза – всеки човек си е свой самобитен космос. Ходи му кажи на Стоичков да не бушува в съблекалнята – с най-добрите намерения да стори футболистите лъвове, готови да разкъсат противника за победата…
Родена в семейство, където стрелбата е добре познато нещо, на 11 години тя почти напълно сменя куклите с пушки и пистолети и почва да тренира. На 14 е вече “майстор на спорта”, най-високото състезателно стъпало в българския спорт преди време. Днес тя е ветеран и в своята четирдесет-годишнина вече е изстреляла толкова патрони, колкото едва ли е изпукала личната наполеонова гвардия докто тичешком прибира шефа си от Бородино до Париж…
Постигнала е много. Малцина имат нейните богатства. Два златни олимпийски медала и три златни, надявам се, деца. Един мъж, който съчетава в себе си всичко важно и необходимо за една жена и една олимпийка – Валери Григоров – баща на децата и майстор на медалите. “Треньор на годината” за България, когато тя беше “Спортист на годината” /2004/на България. Орден “Стара Планина” Първа степен и Диплома на Националната спортна академия – едно велико учебно заведение, имащо принос в създаването и изграждането на световния спорт. Има още и бронзови олимпийски медали, девет златни победи по шампионатите на Стария континент. Гърците твърдят, че е почетен гражданин на Атина. За 30 години спортен живот е била поне на 300 места по света… Какво говоря – може да е била и на три пъти повече. Видяла е и Рим и Рио. Съсипала е един вагон мишени и много от своите лични нерви е съсипала…
Може би и затова точно преди Лондонските игри се впусна в една крайно ненужна разправия с администрацията на Българската федерацията по стрелба, които непочтително й затворили нейния стрелкови клуб с единствен член Гроздева… Е, има сто други клуба с по сто члена всеки, но никъде я няма там едната Гроздева, която струва доста и нещата се уравновесяват. Така че нещата предварително бяха близко до реми. И това стана, само че, както е редно при горещата българска нация, с много шум, нерви и вредни емисии, които постоянно замърсяват човешкото у нас.
В тези предолимпийски месеци из Колорадо или Цзян Цин Мин има други разни олимпийци, които живеят по друг начин. Спортисти, треньори или спортен чиновник, имащи олимпийска съчма в главата си, там не се занимават с караници, компромати и дребни номера. Просто имат мир, ред , разбирателство в тренировките. Е, и мляко от пиле за подхранване, а не като по нашата махала.
Когато питат Мария защо се е впуснала в тази нелицеприятна битка тя сама признава, че доста нерви е изгубила край нея и това е проличало в резултатите й. “За съжаление не успях да се предпазя. Това е проблемът ми преди Лондон” – казва тя. И като види страничен човек, че става дума за няколко купчинки потрони, за фактури от 46 лева, за една заплата, за изпусната дума или крив поглед – упази Боже олимпийците наши по-нататък от такива сатанински суматохи!
В края на март българските олимпийци имаха едва 32 квоти. По 4 – 5 от леката атлетика, борбата и стрелба. По 1 – 2 са от гимнастиките, колоездене,бокс, плуване и ветроходство… В средата на април са допълнителните квалификационни турнири по борба, щанги и бокс в София, Анталия и Трабзон, където с надежда чакаме нови олимпийски тикети за наши състезатели. Волейболът също ще опита по-късно да прати мъжкия отбор в Лондон.
За съжаление в списъците с кандидати почти няма име, което да спре с надежда погледа ни. Има от старите лъвове, които изглежда пак ще се опитат да откъснат за България макар и твърде малко парче от олимпийската баница. Хвала и възхищение за тях!
Таню Киряков, българският феномен в спортната стрелба спечели първото си олимпийско злато на Игрите в Сеул през 1988 г. После в Барселона не стигна до медалите. Но в Атланта взе бронзово отличие. На “Сидни 2000” стана за втори път олимпийски шампион. Участва в Атина и Пекин, но не стигна до стълбичката на победителите. Сега, вече навлязъл в 50-та си година, очаква една от свободните квоти, с които международната стрелкова федерация удостоява изключителни олимпийци. Като Таню, който ще има зад гърба си 7 олимпийски цикъла – 28 състезателни години!
Йордан Йовчев започва своята четиридесета година с уникалния шанс да бъде единственият гимнастик в света, участвал на шест олимпиади. Започна през 1992 в Барселона, спечели бронзови медали на халки и земя в Сидни и сребро и бронз на халки и земна в Атина. Вероятно ще си остане без заслуфженото от него гимнастическо злато, но дори и самото му ново участие на олимпийски игри в толкова тежката като спорт гимнастика е един ярък исторически факт.
Но спортното дълголетие на българските ветерани не може да замести липсата на свежи сили. Спортният свят днес е друг и Игрите се очакват с голям интерес и от фаворити и от непретенциозните участници, защото предстоящото световно спортно изложене ще покаже кои са верните пътеки, пътища и аутостради към ренесанса, които всеки трябва избере според своите възможности.
Климент Величков, Чикаго
За в. “България Сега”
