Българско участие в международна вечер в Чикаго
Международна вечер в Скоки или пътешествие в културния калейдоскоп
С моята спътница пътуваме към училище Джейн Стенсън в Скоки. Ще станем част от така наречената международна вечер, в която участват деца и от нашето училище „Джон Атанасов”. Моята спътница ми обяснява, че такова събитие не се организира лесно. Самата тя е организатор на инициативата „Coming together in Skokie”, която има за цел да запознае жителите в Скоки с различните националности и етноси, които живеят там, техните традиции и история. Пропуснах да кажа – тя всъщност е първата дама на чикагското предградие – Сюзън ван Дюсен.
Докато крачим към училището пред нас излизат деца със знамена и тръгват към залата. Трепет се усеща във въздуха в очакване на дълго подготвяното събитие да започне. Залата е пълна, има силно българско присъствие и не след дълго конферансието обявява влизането на знамената, носени от момичета-скаути. Последвалата клетва за вярност към Родината изпълва атмосферата с тържественост и гордост. Гордеем се, че основен инициатор на тази международна вечер е наша сънародничка, българската майка Анджела Божинова, която получи и специална благодарност от директорката на училището.
Неусетно се потапяме в нежната мелодия на китайска песен, в съпровод на китари. Асирийски танци ни пренасят хилядолетия назад във времето; полски краковяк се развихря пред погледите ни, а малките танцьори са в традиционни за Краковския район носии. Оригинален беше и индийският танц с кръшни ориенталски извивки. Пакистанската песен за възхвала на Бога и филипинска песен за надеждата прочувстваха цялата публика.
Гвоздеят на програмата обаче беше точно нашето, българско хорце. Професионалната хореография на Ирина Гочева за пореден път събра бурни аплодисменти, а удоволствието, с което нашите ученици от училище „Джон Атанасов” танцуваха се виждаше и по лицата им, и по лекотата, с която играеха. Моята спътница също остана най-очарована от българското хоро и от националните носии на младите танцьори.
След този прекрасен концерт отидохме в библиотеката на училището, където всяка националност представяше различни културни традиции и проекти, изложба на традиционни предмети и облекла.
Българският консул Симеон Стоилов беше дошъл лично със съпругата и детето си да представи своята пътуващата изложба за буквите и отново се изпълнихме с гордост, че сме наследници на българските предци, създатели на славянската писменост. След разговора на моята спътница с господин Стоилов усетих как още един културен мост се издигна пред очите ми. Усетих как фактът, че създаването на славянската писменост е дело на българите не е достатъчно известен. Прави чест на българския консул, че запознава с това значимо историческо събитие и културно наследство не само американци, но и хора от различни националности.
В българското кътче специално внимание привличаха изложбата на черги на Анелия Чолакова – преподавател по изобразително и приложно изкуство от БУЦ „Знание”, а също и мартениците, ръчно изработената народна носия, розово масло и български сувенири, представени от Българското училище “Св. Иван Рилски”.
Ръководството на училище „Джон Атанасов” госпожа Боянка Иванова, Елена Липкова и Виолета Петрова изказват своята благодарност към екипа на ресторант „Вкусен свят” осигурил питка, кебапчета и баница за изложението и дегустацията на национални ястия по време на международната вечер.
И ние с моята спътница опитахме от всичко, видяхме изложенията и на другите народи и доволни, заредени с положителен емоционален заряд след това тържество на културите поехме обратно към дома.
Колко малко е нужно, за да може човек да се чувства по-близък до съседа с различен акцент или съученичката с покрита коса? Широко отворено съзнание и усилието на повече хора като Симеон Стоилов, Анджела Божинова, Сюзън ван Дюсен и всички, които не щадят сили да просвещават хората като отварят пред очите им врати към непознати култури. Всички заедно може да направим заобикалящата ни реалност по-разбираема за самите нас и за подрастващите ни деца, като учим повече както за своите история и традиции, така и за тези на съседа до нас.
Петя Тошева,
музикален педагог в училище „Джон Атанасов”
