Крайдунавска есен

Младежкият парк
Вчера, след 15:30 ч. с Мара отидохме на разходка в Младежкия парк. Първото нещо, което правеше силно впечатление бяха многото хора. Естествено, в неделя хората обичат да ходят на разходка. Още повече, че времето беше прекрасно: топло за сезона, без вятър. Дърветата и храстите още са с листата си. Преоблекли са се в красивата си есенна премяна. Такава красота е рядкост да се види! Всяка година есента е красива, но тази година красотата й е необикновена! Лятото беше сухо и много горещо. Всичко изгоря. Тревата съвсем изчезна. До такава степен изгоря, че където преди е расла се виждаше само пръстта. През септември заваляха хубави дъждове и като се съживи оная ти ми трева, покри навсякъде земята с нов килим, със свеж зелен цвят. Навсякъде равна, като току що окосена. Живнаха и оклюмалите преди дървета, храсти и цветя. Няма ги само животинките, буболечките, щурчетата, червейчетата и разните дребни твари, които през пролетта, когато тревата израсне тучна са в своята стихия. Сега те спят. През октомври листата започнаха да жълтеят. Жълтееха бавно и дълго, защото времето не приличаше на есен, а беше като лято.
Минахме през Площада на Свободата и после по пешеходната улица „Николаевска”, край халите, че до Паметника „Альоша”. Така ние русенци наричаме Паметника на Съветския войн. От тук започва Младежкият парка. Нарича се така, защото е направен през петдесетте години, главно с участието на младежите. Тогава ентусиазмът беше много голям и повечето млади хора бяха настроени съзидателно. Даже тогава химнът на България започваше с думите: „Да строим неуморно, другари, този нов и прекрасен живот!” И се строеше. Много се строеше: язовири, пътища, паркове, заводи, даже цели нови градове.
Тръгнахме по една от централните алеи. Каква ти алея?! Вървим като през тунел. Тунел сътворен от клоните и листата на грамадните дървета. А листата! Златни, лъчисто-жълти, червени, кафяви, бежаво-кафяви. Трудно е да се изредят всички багри, с които есента е разкрасила дървета и храсти.
Вървим, оглеждаме се и нямаме насита на красотата около нас. От лявата страна виждаме бюстовете на Баба Тонка и Ангел Кънчев. След малко се извисява сградата на Английската гимназия. Боядисана в охра, подновена. Пред нея, от дясно, е паметникът на Любен Каравелов. Седнал и леко излегнат. Чете. Чете унесен. Как няма да е унесен, когато около него цари уют, тишина и спокойствие. Така, до края на алеята. Завихме на ляво и се озовахме в розариума. Той сега вече спи. Изрязани са всички стебла и главините са заровени. Така пръстта ще ги предпази от зимните студове, за да може още през пролетта да израснат и да разцъфнат с цялата си красота. През пролетта и лятото не един път ходихме до този кът, за да се наслаждаваме на нацъфтелите многоцветни царици. Едни са червени, други бели, розови, лилави, жълти, всякакви цветове. Едни са по-едро. А други много дребни. Има и издигнати на високо и оформени като дървета. Сега е есен и не е време да пиша за розите. Като им дойде времето ще ги посетим и тогава, о, тогава бъдете готови да чуете нашата възхита от тяхната красота и аромат! Сега е време за дърветата и есенната им красота. Никога не съм съжалявала така, както сега, че интересът ми към дървесните видове е бил малък. Като се оглеждам и искам да разпозная дърветата в парка познати ми са само елата, борът, чинарът, кестенът, брезата, тополата, дъбът, леската, плачещата върба и … не се сещам за други, а в Парка има още видове.
Отправихме се към Дунавски кът. По възрастните русенци си спомнят, че преди 30-40-50 години това беше любимо място за разходка и похапване на кебапчета със студена бира. Отдалече миришеше на скара и никой не можеше да устои на приятното изкушение. Сега го няма този ресторант и не мирише на скара. Сега има нов ресторант, който също се казва Дунавски кът и предлага даже по-богато меню, но с нищо не напомня стария, за който може да си спомни човек с носталгия.
Имаше много клиенти. Намерихме свободна маса на вън и си поръчахме палачинки с мед и орехи. Преди време бяхме идвали и пихме бира с пържени картофи. Така, че сега опитахме друго. Следващия път като посетим това прекрасно кътче, ще седнем вече вътре и ще наблюдаваме зимната картина на парка. Това е, отдадохме се на приятни преживявания и удоволствия. Защо не? При такава красота и такова хубаво време!
Прибрахме се след почти тричасовата си разходка вече поизморени, но доволни.

Край тихия бял Дунав
Вчера ходихме на по-дълга разходка. Срещнахме се и тръгнахме към Дунава. Минахме по пасарела, видяхме до къде са стигнали работниците с ремонта на подпорните стени и стигнахме до понтоните на пътническите кораби. Този път беше спрял много голям „принц” – „FLAMENCO”. Докато го разглеждахме по реката, от долу се появи друг, готвещ се да се присъедини към събрата си и да си правят компания известно време. Той носеше громкото име „VIKING NEPTUN”. Огледахме го внимателно, вече го бяхме виждали и сега ни се представяше повторно. Продължихме си пътя, защото този път програмата не предвиждаше дълго да се застояваме около корабите-красавци. Предстоеше ни отиване до Парка на младежта, но този път покрай Дунава. Продължихме край гребната база и стигнахме до Музея на транспорта и съобщенията. Това е единствения в страната такъв музей. В него има интересни и уникални експонати, за които ми се иска да разкажа, но ще е друг път. Сега главният ни герой е Паркът. На него ще се възхищаваме. Минахме край новостроящия се МОЛ до Окръжната болница. Голяма бетонна сграда. Колко МОЛ-ове и хипермаркети построиха в Русе? Питаме се кой ще пазарува в тях, като населението на града не се увеличава, а намалява? Е, много са румънците, които идват да пазаруват при нас.
От Музея има стари, но в добро състояние стъпала, по които се излиза на широка и дълга алея, която преди няколко десетилетия беше по-интересна и по-посещавана от сега. По средата има широки лехи за цветя, но сега там не сеят цветя, а има само трева. Тази късна есен тревата е прекрасна! Прилича на килим, покрил цялата предназначена му площ.
Паркът сега е невероятно красив! Въпреки, че е началото на ноември, листата на дърветата още не са опадали и са се превърнали в красива разноцветна тяхна премяна. Не ни се тръгваше, когато зърнахме едно, не от големите дърво, което беше облечено в нещо жълто, но много красиво жълто-златно-лимоново. Някаква смес от цветове, която пронизана от слънцето, създаваше впечатление на нещо ангелско чисто и красиво, ефирно. Като че всеки момент ще полети към небесата, а не че ще окапят листата му след първата слана. Каква несправедливост в благоразумието!
Отръскахме се от омаята на красивото дърво и продължихме. Другите се надпреварваха да ни зоват да обърнем внимание и на тяхната красота, защото тя не е по-малка. Вярно е, че тяхното жълто е приглушено с кафеникав или червеникав оттенък, но и това е красота и то голяма. Някои дървета са с много големи корони и са ги разпрострели на широко и на високо. Величествено, царствено изглеждат! Червенината на одеждата им засилва цезарското им величие и мощ. На места, под дърветата има нападали листа и зеленият килим е разкрасен с богата палитра от топли краски.
Брезичките! Това са нежните красавици на Парка. Листата им са още зелени. Само тук-таме се виждат жълтеещи. Тънките им и изящни стволове се открояват с белотата на стройния си стан.
Въпреки, че не ни се разделяше с красотата на Парка, трябваше да се отправим към изхода. Минахме през алеята с големите дървета, клоните на които образуваха жълто-кафяв тунел. Излязохме при вазата, пихме вода от чешмичката-фонтанче и малко поседнахме на една пейка с надпис „Община Русе” да си отдъхнем от възхита и красота, а и краката ни малко да си починат.
Така незабелязано изтекоха два часа, че и повече. Върнахме се физически поизморени, но преситени от духовна храна и наслада.
Нали е прекрасно да се живее, когато човек има очи и желания да вижда и се наслаждава на красотите около него, а не да търси от какво и от кого да е недоволен и да се оплаква?!

Късни теменужки
Вече ни стана система и вчера пак отидохме на разходка. Този път нашата цел беше друг кът на Парка. Тръгнахме през площада и по главната пешеходна улица, влязохме в Парка и от вазата поехме по лявата алея. Тя е най-широка. По средата има леха, която е засадена с цветя. Насадили са ги скоро, за да станат най-добри още в ранна пролет. Разгледахме ги внимателно. Имаше теменужки с разни цветове, които оградени от извиващи се във фантастични извивки парички образуваха интересни фигури. Майстори са русенските градинари на малките градинки. Правят ги много красиви, многоцветни и с фантазия.
От двете страни на тази широка алея има пейки. Те са от старите модели. Е, поне няколко са пощадени от русенските хулигани. По тях бяха насядали възрастни хора. Почиваха си и се наслаждаваха на красивата златокоса есен. В ляво се отделяше по-тясна алея, по която тръгнахме и стигнахме до алпинеума. Спомнихме си как, когато децата ни бяха малки сме ги водили тук и колко обичаха да се катерят по камъните. Преминахме под каменния свод и също се качихме на най-високото. Там, освен трева и храсти, растат и грамадни дървета. От високото се вижда по-добре и по-далече. Панорамата е невероятно красива! Всички дървета са като боядисани със злато. Някъде то е попроменило цвета си в старо злато, а другаде се червенее или кафенее. От къде есента намери толкова злато и такава фантазия, че да сътвори тази неземна красота? Неземна! Защо да е неземна? Не бива да подценяваме нашата красива планета Земя. Тя е най-красивата от всички планети от Слънчевата ни система. В това няма съмнение, защото науката вече ни показа образите на всичките земни побратими и посестрими. Да! Няма по-красива от Земята!
Пообиколихме още малко из Парка и си тръгнахме. Една разходка от час и половина през деня е достатъчна отмора и храна за душата и лека умора за краката.
Така завърши и този прекрасен есенен ден. Подарено ни беше прекрасно и продължително циганско лято!
Следващите дни застудя. Заваляха и дъждове. Свърши циганското лято. Сега се готвим и очакваме зимата.

Здравка ЦАНКОВА