Среща под картините на M&D Gаllery Чикаго
По тая дълга и шарена улица, назована “Кларк”, човек винаги може да стигне до някое интересно място. В смисъл… тук има всякакви интересни места за всеки човек с всякакви приумици.
Има един ресторант, където може да се навечеряш с полуживи, превиващи се в несвяст в твоята чиния непознати тънки червейчета, но може и да се натряскаш с най-познатите, твърди като кирпич, питиета в полутъмен ирландски бар, където комшиите ти по чашка са като привидения и не е ясно сънуваш ли ги или са истински хора. Говори се, че там някъде из горната част на сокака има и шармантно подземие, където тренират бойците от така наречената ММА версия на това съвременно, зрелищно, без регламент и правила, побоище. Там имало и тайнствената за непосветени като повечето от нас любители на такива лимонадени спортове като сокър и тенис, “железна клетка”, в която влизали двама бойци и, сред железните прегръдки на околните пръти, състезателите се поздравявали взаимно с такова ритане и ръгане, че излизането от там било винаги изнасяне…
Има по “Кларк” и розово-нежни заведения с Паганини и Рахманинов, както и художествени галерии, към една от които се бях отправил в петък вечер, втори март, където българската “M&D Gаllery” празнуваше пролетното пробуждане на културния чикагски небосклон.
Това е галерия, в която още от прага широко отваряш очи, защото тук картини, бижута, шапки и чанти, хубави модни дрешки, са толкова умело подредени, че се сепваш – дали не си влязъл през платното в някоя коляма картина, където изобщо не ти е мястото… Михаил и Деница, “Ем и Ди”, енергично посрещаха мартенските си гости и разговорите вече кипеха около познатите и нови теми, свързани с фантастичната омая – едни хора да рисуват вдъхновено картини, други – да ги търсят и гледат тия картини, и понякога да си отнасят някоя у дома…
Популярният сред чикагските артистични среди Джозе Дениз беше вче в стихиятя си и поддържаше разгор с поне трима души едновремнно. Джозе е топ мениджър, директор на една “Чикаго-Арт” асоциация, която организира изложби, пленери, разпродажби, и прочее активности, свързани с изкуството. От всеки един от седемте си джоба той може да извади покана, договор,програма, рецензия и реклама, или най-малкото – информация, за която всеки професионал-художник би се радвал да я има много…
Деница и Михаил, майка и син, художник и мениджър, си приличат удивително по характер и темперамент, с неизчерпаемата си енергия. И се отличат с това, че единиият създава картини, другият им търси и намира пътищата, по които те стигат до своите ценители сред хората.
В момента на дневен ред беше българската дърворезба от Тетевенско, която неотдавна дошлият в Чикаго наш представител на това изкуство Пламен Тодоров бешепредставил и, независимо от скепсиса, свързан с високата цена на всеки ръчно изработен шедьовър, имаше вече очертаващи се успехи. Споменаваха се имена от гръцкото православие в Чикаго, сред които и на известната Елена Келафакис. Релефите, създадени върху орех с цвят на старо злато от познатия в Европа наш майстор Димитър Димитров изглежда имат и първите си успешни тестове на американска земя…
Тази зима, един студен сезон за търговията с картини, е била белязана в Галерията с успехите при продажбата на бижута и различни украшения. От Южна Африка са дошли интересни фигури и форми от цветни камъни, от други места – комплекти от бижута, уникални дрехи предмети за дома. А тази вечер стените олекнаха с първите продадени пролетни карптини и Деница беше щастлива, защото сред тях бяха и два нейни пейзажа.
Беше преди Трети март и може би нашите сънародници се готвеха за утрешния национален празник, за когото се правеше обещаваща подготовка, затова и почти половината от посетителите бяха американци. Но това е хубавото на изкуството, че няма езикови бариери, че то може да се види и без присъствието на автора на картината и да се оцени.
Това помогна и на една много интересна идея, разработена от известния български портретист и стенописец Нато, който живее в Аризона. В “M&D Gаllery”, а и в Чикаго, вече има визия към неговата оферта за рисуване на портрети по специална поръчки и специална технология, големи портрети с много високи артистични достоинства и страхотно атрактивен изглед. Цената им започва от 6 000 долара и може да стигне до пълен, колкото трябва, за една добра лека кола, джоб.
Следващото шоу на на българската галерия на “Кларк” в Даун Таун на Чикаго ще бъде на 4 май. Сигурно е, че както подобава на майска галерия – ще бъде най-атрактивното и вълнуващо.
По едно време салонът се изпълни с компанията на Ели Батаклиева от Асеновград. Беше дошло времето да се връща в България и ни каза, че от месец сънищата и вече са български… Но душевният и мир е разделен на две – единят остава в Чикаго, другият вече се катери по родопите край Асеновата крепост и Бачковския манастир, покрай Югово и Яврово… или Яворово… по най-красивите места на света!
Раздялата беше тъжна и сладка, като сетните чаши вино, които изпихме заедно с Ели и нейните чикагски приятели, и с твърдата закана – и там и тука, нищо че сме разделени от една голяма вода, да я прескачаме и да си бъдем винаги заедно – като един народ…
Климент Величков
За в. “България Сега”