За българите в Орландо

В края на февруари т.г. в Орландо, за 61 път,  се игра най-легендарният ежегоден баскетболен “Мач на звездите”. Всяко година най-добрите играчи от Националната баскетболна лига на Америка формират две селекции,  два звездни отбора, които застават един срещу друг в мач, където може да се види майсторството на най-великите баскетболисти в света – единият от играчите в отборите от американския Изток,     другият – от тези, подвизаващи се в американския Запад.

По този повод, както и в предишни години – в Ню Йорк, Сиатъл, Финикс, Лос Анджелис и пр., имахме възможност да се срещнем с акредитираният на това събитие наш журналист и приятел доц. д-р Ефрем Ефремов, зам.декан на факултета по журналистика към Софийския университет “Климент Охридски”. Той е и председател на българската секция на Световната асоциация на спортните журналисти /AIPS/, колега от познатия от предишни години български илюстрован спортен седмичсик “Старт”, който е и лицето на НБА в България, а най-главното – един изключително привързан към баскетбола човек.

Ефремов е и наш  спортен консултант и кореспондент. Неговият специален репортаж за събитието бе публикуван в първия мартенски брой на в. “България Сега”. По време на пребиваването си в Орландо, обаче, той се срещна и разговаря с много българи от Флорида. Настоящата статия, която се публикува и в българския “Стандарт”, разказва за  живота на нашите сънародници във Флорида, за техните очаквания, труд и целите, към които се стремят.

Климент Величков  

Българите във Флорида искат роля в “7 часа разлика”

Орландо мечтае за училище и консул
Рецептата за успех в САЩ е усмивката, признават емигрантите ни

Българската общност в Орландо, Флорида, сякаш не е типично българска. Хората са сплотени, гостоприемни и се радват на успехите на другите. За тях 1 март, 3 март, Гергьовден и т.н. не са само дати от календара, а повод да се съберат и действително да празнуват. Заедно! Нещо, което трудно може да се каже за ежедневието у нас. Отличават се и от разпространените “медийни” представи – не източват банкови карти, не нарушават законите, не правят далавери, не живеят от социални помощи.

Крис Иванов има транспортна фирма. Работа има много, защото Орландо посрещна 50 милиона туристи през миналата година. Огромните увеселителни паркове направиха града първа семейна туристическа дестинация в САЩ. “Дисни уърлд”, “Юниверсъл студиос” и морският “Сий уърлд” са целогодишен магнит за родители с деца. Дори в прочутата стартова площадка на космическите совалки “Кейп Каневерал” има атракционна част.

Крис е спечелил уважението и благодарността на клиентите си, защото не ги таксува допълнително за престой (правилото на местните шофьори е, че времето е пари и всяко спиране се заплаща отделно). Приятелското отношение към гостите е основната му работна философия. Широката и добра усмивка също е предимство пред конкуренцията.
Разговаря свободно на пет езика познава отлично Флорида и затова предварителните записвания при него са от Русия до Бразилия.

Има интересна биография – тренирал е акробатика, завършва цирково училище и дълги години работи в прочутата ни трупа на Лазар Добрич. През 1967-а става първият българин, който е нает от най-големия цирк “Ринг линг”. Представленията са едновременно на три манежа. Лауреат е на фестивала в Монте Карло. Над 30 години е под шапитото. В края на кариерата си е искал да купи един италиански цирк, но съдбата му отредила да играе в “Дисни уърлд” в Орландо.

Установил се тук, но се смята за “непоамериканчен българин”. Съпругата му Крася може да си позволи да не работи, но не го прави. Тук е прието да се работи. Тя също е била състезател и треньор по акробатика, създала е 5-има български световни шампиони. Благодарна е на спорта, че е възпитал качества, които й помагат във всякакви ситуации.

Соня Петрова също е благодарна на спорта. Тя е била състезателка по художествена гимнастика. От 12 г. е в Орландо. В началото е участвала в атракционната програма на “Сий уърлд” – въртяла е 25 обръча едновременно
Номерът й бил сполучлив, но тя продължила да следва мечтата си. Основава собствен гимнастически клуб. Вече има записани 11 деца. Родителите плащат между 75 и 250 долара на месец. Те се грижат и за всичко останало – секретарска работа, музика, екипировка. Задачата на треньора е само да се занимава с малките. Но по такъв начин, че да има радост от спорта. Принудата и викането в името на евентуални бъдещи резултати са изключени. Както може да се предположи – звездите от групата също са българки – 7-годишната Калина Чолакова и 11-годишната й сестра Лора. Момичетата не се виждат като шампионки, а залагат над книгите. Лора вече е с предложение за продължение на учението си в скъпо частно училище. Там подбират или по финансови възможности на родителите, или по качества на децата.
Лора е сред първите 10 по успех в града

В школата на Соня се труди и помощничката й – Жени Карачорова. Била е европейски шампион в ансамбъла ни през 1994-а. Съдбата я е довела до Орландо, където достойно защитава качествата на българската спортна школа.

Диана Чолакова е “нова” в града (само от 3 години е), което не пречи да е сред основните организатори на хората ни. Румяна Панкова е председател на настоятелството на църквата ни “Св. Георги” и е лидер на нашата общност. Дани Берковски се занимава с недвижими имоти, Иванка Кънчева следи за качеството на водата в града, Рали Колева е гримьор и помага на най-“хай” дамите от градa да изглеждат по-млади и хубави.

Всички те милеят за България, всяка вечер четат “Стандарт” и другите наши електронни медии. Редовно гледат “7 часа разлика” и много се вълнуват. Надяват се, че действието на някоя серия ще бъде в Орландо. Казах това на Любо Дилов-син, той прие идеята. Дано тази новина ги зарадва.

Тези хора изпращат пари на близките си в страната, грижат се за тях, но едва ли ще се върнат някога у нас. Техният втори дом вече е тук. Разбират го, както и разбират, че духовната връзка с България не трябва да бъде нарушена. Не се правят на американци.

Имат си драматичен състав, поетичен клуб, правят изложби. Искат да отворят училище “Аз съм българче”. Записали са се около 30 деца. Ще искат помощ от министерството на образованието – за учебници и методики. Молят, ако е възможно, да се открие българско консулство в някой от южните щати. Защото нашите са все на север и запад – Вашингтон, Лос Анджелис,  Ню Йорк, Чикаго. Преди година са посрещали министър Симеон Дянков. Доволни са от срещата си с него. Убедени са, че са били разбрани.

Не искат много, а много дават – като обич, като желание да си поддържат традициите, като финансиране. Те искат да си останат българи, макар и с американски документи. Точно за тях са тези редове. На пръв поглед – те не би трябвало да бъдат в центъра на медийното внимание, защото при тях не се случва нищо необичайно. Според мен точно за хора като българите в Орландо трябва да се пише повече. Защото техните обикновени и логични желания, както и техният честен и нормален живот са визитка пред съседите, колегите и приятелите им. За които думата “българин” не звучи лошо.

Ефрем ЕФРЕМОВ
Снимки от Орландо и “Мач на звездите” 2012″