Характери
Нов поглед към книгата на Теофаст „Характери”
През 1980 година издателство Народна култура, София е издало малка книжка с привлекателното заглавие „Характери”. Спомням си, че тогава, веднага като я купих започнах да я чета. Книжката е малка, но не се чете на един дъх. Тя предразполага и изисква съсредоточаване и мислене. След всяка страничка спирах, понякога я препрочитах. Не можех да продължа, защото прочетеното за даден характер ме отклоняваше към търсене на образ от познатия ми свят, тъй като примерите бяха от много стари времена.
От тогава минаха 28 години. Преди няколко дни тази малка книжка пак ми попадна в полезрението и реших да я препрочета. Четох пак бавно. По-малко беше четенето, повече мисленето и разсъждаването. Тъй като чета главно нощем, какво по-подходящо време за мислене и разсъждаване? Тишина! Спокойствие!
Преводачът Богдан Богданов е написал интересно и полезно свое виждане за автора и книгата. От него разбрах, че Теофраст е роден към 372 г. пр. Хр. на о. Лезбос. За автора и скитанията на тази по чудо запазена книжка няма да разказвам. Искам да кажа това, което се зароди у мен докато четях.
Всеки характер е дефиниран и след това са дадени конкретни примери на поведение. Примерите са от времето на автора. Тогава животът е бил много различен от сегашния. Хор
ата от средата на автора са се занимавали със съвсем различни от днешните дела. Търсейки аналози от сегашния живот се замислих. Защо да не се опитам да „изплагиатствам” определенията* и да потърся съвременни примери за характеризиране на характерите. Ами, да! Нали съм се захванала с писане, какво ми струва „още една глупост да сътворя”.
И така, започвам по реда на характерите в книгата:
1. ПРЕСТОРЕНИЯТ. „Престореността, казано най-общо, изглежда, е склонност да се преиначават и омаловажават думи и дела.” Ето какъв е престореният човек. Пред неприятелите си е склонен да любезничи, но в тяхно отсъствие мисли лошо за тях. Никога няма да признае, че върши нещо. Напротив, ще казва, че друго е свършил или обратно, ако го е вършил – ще отрича. Представя се за такъв, какъвто не е в действителност. Научил е за някакво събитие или нещо за човек, но се преструва, че нищо не знае. Нищо не е чул, нищо не е видял. Често от него ще чуете да казва: „Ще помисля”, „не зная”, „чудна работа”, „не вярвам”, „не мисля”, „озадачен съм”. Той обикновено знае много неща, но винаги казва, че сега чува това за първи път. Ако иска да влезе в някакъв кръг прави всичко, за да прилича на участниците му, въпреки че не е такъв. С приятелите си не е открит, а винаги избягва да им казва какво мисли за това, което му споделят. Не вярва в приятелството, а само го поддържа, защото има нужда от общуване. Обича да показва пред хората, че има идеално семейство, а в действителност, то може да е проблемно, даже пред разпад. Изисква от децата си да се учат отлично и все им дава примери колко старателен и добър ученик е бил, а в действителност едва е получавал тройки. Ако го слушате да говори за студентските си години ще помислите, че е бил най-добрият, а всъщност е завършил благодарение на помощта на приятелите и близките си. Ако споделите нещо с него след време ще го чуете, но няма да познаете, че това сте казали вие – така е преиначено. Злепоставил е някого тайно, но ще отиде при него и ще му изрази съжалението си, че са го сполетели неприятности. Ще каже: “Как може да има такива хора, които да ти създадат тази неприятност?” Ако има власт и го потърсите за съдействие, ще ви каже, че сега е много зает и ще трябва да му се обадите следващата седмица. Ако отидете в службата му, секретарката ще ви каже, че е много зает, въпреки, че в това време си подремва на дивана. Често ще го чуете да говори, че е много зает, че няма време за лични дела, въпреки че личните му интереси са на първо място в мислите и действията му. С големи усилия и ходатайства е влязъл в управляващата Партия, защото така е получил възможност за постигане на кариера. Пред хората държи речи и ги уверява колко идеите на партията му са правилни и справедливи, а в действителност не вярва в правотата им. Преди е хвалил с гръмки слова Партията си, но след промените, когато тя вече не е управляваща, пръв я напуска и вече я кори повече от безпартийните.
2. ЛАСКАТЕЛЯТ. „Ласкателството бихме определили като липса на достойнство в общуването с хората, от което ласкателят извлича полза.” Ласкателството е често срещано качество. То се използва към по-старши по работа, за да се спечели благоразположението им; среща се в ежедневните взаимоотношения между хората, за да се харесат на някого, към когото имат определен интерес и очакват подкрепа. Ето какъв човек е ласкателят. Когато му се удаде случай да е заедно с началника си, примерно др. Петров, той винаги намира начин да му каже, че той е най-умният, че неговото мнение винаги е най-правилното, че всички са съгласни с това, което е предложил. Обича, сутрин, преди да отиде на работното си място, да мине покрай внушителната сграда, където работи началникът или интересуващият го голям човек, да го пресрещне, когато слиза от колата си, да се приближи, да го поздрави и му пожелае приятен ден. Ако началникът му предложи кафе, той е най-щастливият човек. Често употребява фразата „Както каза другарят Петров”. Това е неговият ключ към успеха. Когато по-старши от него държи реч или чете това, което той му е написал, го слуша с внимание, след което възторжено ръкопляска и даже вика „Браво!” В ежедневието ласкателството се среща често и в този вид: мъж ласкае жена, за да я спечели и тя да приеме предложението му за среща; жена ласкае мъж, защото е богат. Ако ти е дошъл на гости от вратата започва да хвали колко е хубаво всичко в къщата ти. Ако донесе нещо за децата ти, то ще бъде такова, че да се хареса повече на теб, отколкото на децата. Ще им го поднесе така, че ти да видиш и да го оцениш високо. Обича да сяда близо до теб и да ти шепне в ухото нещо, за да ти стане драго, че си толкова специален. Винаги ще намери повод да те хвали: че хубаво говориш, че хубаво пееш, че си най-умният, че всички те слушат и искат да знаят мнението ти. Обича да казва в твое присъствие пред приятели и познати, че за теб е в състояние всичко да направи и даде. Внимателно следи от какво се нуждаеш и пръв се отзовава да ти го предложи, ако си му нужен. Като отидете на лов кара всички заедно с него така да насочат глигана, че да попадне в твоето полезрение и ти да го убиеш. После дни наред те хвали какъв голям ловец си и колко си се отличил при последния ви лов, колко си бил безстрашен и какъв голям глиган си убил. След лова, на трапезата, многократно вдига тостове за теб и хвали ненадминатите ти способности и ловно оръжие. В политическия живот ласкателството е силно и печелившо оръжие. С ласкателство към силните на деня може да се направи кариера, да се спечелят пари, да се влезе в елитни среди.
3. ПРАЗНОДУМЕЦЪТ. „Празнодумството се изразява в безкрайно говорене на необмислени и празни неща.” Празнодумецът прави следното. Много обича да хвали децата и внуците си – колко умни били, винаги в училище били отличници, всичко можели да правят сами. Това го говори по няколко пъти пред едни и същи хора, че на тях им става неприятно да го слушат и почват да се съмняват в истинността му. С най-големи подробности разказва за зеленчуковата си градина и как всичко прави в нея, както пише в книгите. Това може с часове да разказва на хора, които нямат никакви интереси към градинарството и не им е приятно да слушат за това. Ще го чуете с часове да говори колко животът преди години е бил много хубав, колко всичко е било евтино, колко плодовете и зеленчуците са били по-хубави. Даже чушките и доматите са били къде-къде по-вкусни, а шоколадът – по-сладък. Не уважава и не допуска друго мнение, даже не дава думата на друг да се изкаже. Смята се „компетентен” (както често се изразява с тази дума) по всички въпроси и много обича да поучава другите, без да се съобразява, че те са по-големи специалисти от него в тези области. Ще го чуете да поучава банков служител за порядките в банките, за ненадеждността на банките и за банковата криза, без да е боравил с пари или да е влизал в банка – знаел това от телевизията. Ако някога е бил учител, даже без това да е била специалността му, без необходимия ценз, той продължава да прави анализи и препоръки, които нямат никаква стойност при новите условия. Хората не искат да го слушат, но той не спира да ги поучава. Отдавна е престанал да чете, само гледа телевизия и от ограничената си информираност сипе „компетентна” информация по всякакви въпроси. В компания непрекъснато говори. Ако някой се опита нещо да каже той го прекъсва и продължава да убеждава всички в това, което смята за правилно без да зачита друго мнение или да допуска дискутиране по въпросите. Даже прави груби забележки, ако някой се опита да спре празнодумството му. В политическия живот празнодумството е до такава степен разпространено, че на хората им е омръзнало ежедневно средствата за масова информация да ги заливат с неприятното многословие на политиците. Празнословят и опозиционерите и управляващите политици. Слушаш ги и се чудиш как може да се говорят такива нелепости или да се злослови с такава наглост. Много често журналистите говорят много, но като свършат се питаш, какво са казали, какво са искали да изразят с дългите си тиради, защото нищо не си разбрал, или нищо не е останало от многото изречени или прочетени думи.
4. ПРОСТАКЪТ. „Простащината може да се определи като невежество, изразяващо се в неприличие.” Простакът говори гръмогласно. Когато е бил по случайност на някакъв прием след това на всички разказва кой от присъстващите колко е ял и колко е пил и даже кой така се е напил, че е станал за присмех. Когато е бил на гости, след това злослови по адрес на домакините. Нахрани се, при което е ял много чесън и после отива на среща с група хора и говори без да се притеснява, че дъхът му е неприятен. На близките и приятелите си доверие няма, но може в компания гръмогласно да разказва даже интимни неща. Когато е в компания много говори и иска всички да го слушат. Ако за някои това е неинтересно и не го слушат им прави забележки. Ако някой се опита нещо да каже или да изрази друго мнение не му дава възможност да говори. Прекъсва непрекъснато другите, когато се опитват нещо да кажат. Нагрубява пред гостите в къщи съпругата и децата си, когато поискат нещо да кажат. Когато сервират храната грубо и категорично изисква за него да бъде сервирано най-напред, най-доброто и най-голямо парче месо. Когато е сервирана храна на шведска маса бърза и ходи много пъти да си пълни чиниите и чашите, защото храната скоро щяла да се свърши. Любим израз му е „Сладко нещо е авантата”. Обича да ходи на селски сборове, защото не се носели подаръци и имало много храна. Можело да се обиколят къщите на цялото село и навсякъде само те черпят и се радват, че си ги посетил. Когато купува цвете за имен или рожден ден избира най-евтиното – може и да е поувехнало, ще каже: „Няма му нищо – нали и без това ще увехне”. Обича да задиря чуждите жени и млади момичета и да им говори евтини ласкателства и даже понякога цинизми. Когато види, че някой си е купил хубава вещ започва да разпитва колко струва. Не се притеснява да разпитва кой каква заплата получава, какви други доходи има и други лични неща, за които не е прилично да се разпитват хората. В компания разказва подробно за болестите си и с какво ги лекува. Когато се случи да попадне в значително по-интелектуална среда от неговите възможности, сам демонстрира простотията и ниската си интелигентност, вместо да си мълчи и да слуша какво говорят по-умните хора. Показната му всезнайковщина също говори за голямата му простащина. Не умее да прикрива слабите страни на характера и малките си познания, а като че му харесва да се перчи с тях. Обича да е център на вниманието на компанията, даже когато многократно му се подсказва, че не е приятно неговото многословие, всезнайковщина и даже присъствие.
5. УГОДНИКЪТ. „Сведено до определение, угодничеството е общуване, при което човек доставя удоволствие на хората без оглед на приличие и достойнство.” Ето как се държи угодникът. Отдалече те поздравява, казва че си изключителен човек, засипва те с комплименти, с две ръце те държи и не те оставя да си продължиш по пътя даже и да бързаш. Опознава началника си и семейството му, следи от какво имат нужда и веднага е готов да им направи на драго сърце услуга. Когато разговаря с човек, когото харесва или има нужда от него тонът му е толкова угоднически, че е смешно за околните. Угодникът по някакъв си свой начин ще разбере от какво имаш нужда, ще ти го донесе и ще прекали с любезностите си – колко е доволен, че ти е доставил удоволствие да разгадае нуждата ти и да я изпълни. Той не се притеснява, че някои хора се възползват от него и го унижават, въпреки неговата прекалена услужливост и роболепие. Когато отидете на излет сред природата, той ще е донесъл храната, която обичаш и ще бърза да я сложи пред теб да не би някой друг да ти предложи от неговата. Ако му дадеш от своята той ще се разтопи от удоволствие и през цялото време ще я хвали – колко е вкусна, колко е много, колко е подходяща за случая. Като види библиотеката ти от книги няма да спре да я хвали. После хвалбите си прехвърля за теб – колко начетен и душевно богат човек си. Ако нямаш някоя желана книга, а той я има, веднага ще ти я предложи, за да си попълниш библиотеката. Ако връзките на обувките ти са се развързали ще побърза да те предупреди да не би да се препънеш и веднага ще си предложи услугата да ги завърже. Ако ти е съсед ежедневно ще те пита имаш ли нужда от нещо, което да ти достави или купи, въпреки че не се нуждаеш от помощ. Ако през зимата има много сняг и е хлъзгаво като те види, че излизаш ще те предупреди да внимаваш и ще се притесни да не паднеш или да не ти се случи нещо друго неприятно. Може даже да те изчака да се върнеш и да те разпита добре ли е било всичко, не си ли се подхлъзнал, успял ли си да намериш това, което си търсил. Ако не си успял ще си предложи услугите. Толкова много се стреми да прави услуги, че на хората им става досадно от предложенията му.
6. НАГЛИЯТ. „Наглостта се изразява в упорито вършене на срамни неща и говорене на безсрамни думи.” А ето какъв е наглият човек. Среща те на улицата, тръгва след теб и започва да ти говори колко е беден и как никой не иска да му помогне. На вид не е стар или болен, но вместо да работи предпочита да безпокои другите с просия. Като го отпратиш, не се трогва, а продължава след теб. Трудно е да се отървеш. Не само, че той безпокои другите с наглостта си, но и децата си учи от малки на това. Ако е младеж и види хубаво момиче започва да го задиря и да му говори грозни думи и предложения. В компания, където има и жени, разказва срамни вицове и засрамва жените. Обича да взема пари на заем и да не ги връща в обещания срок. Като си ги поискат не се притеснява, а казва, че нямал и ще ги върне когато има. Когато има общо дело с партньор и трябва да се плати някаква сметка обещава, че ще участва с пари, а като дойде време за плащане започва да отлага с думите: „Ти плати сега, а аз ще ти дам парите когато мога”. Непрекъснато се оплаква, че безработицата била голяма и не можел да си намери работа, а като му предлагат не я харесва и отказва. Иска по-висока заплата без да има образование и опит. Ако е пенсионер на всички се оплаква колко пенсията му били малки и колко лоша е държавата, че старините му са толкова трудни. Забравил е, или не иска да си спомня, че когато е трябвало да прави пенсионни вноски е отказвал и заобикалял изискванията. Може даже никога да не се осигурявал. Повече от всички крещи, че е ощетен и онеправдан, че държавата е лоша. Наглият човек е голям скандалджия. Може да направи скандал от дума или израз, смисълът на които е изтълкувал неправилно или не е разбрал, но обижда на ред, вдига голям шум, ругае високо с прегракнало гърло и е трудно да се успокои. Среща човек, който в момента има нужда от заем. Ще му даде, но ще поиска невероятно голяма лихва. Обича да се хвали на колко много хора е помагал и как те не му се отблагодаряват достатъчно. Преиначава събития и факти и с това може да създаде неприятности на човек или група хора без те да имат някаква вина. Обича да подслушва чужди разговори и после да злослови по чутото. Не е свършил нещо както трябва, а обвинява други за това.
7. БЪБРИВИЯТ. „Ако речем да определим какво нещо е бъбривостта, тя ще се окаже невъздържаност в говоренето.” А ето какъв е бъбривият човек. Като го срещнеш и му кажеш нещо, той веднага отговаря, че не било така, че той знаел всичко и че ако си имал малко търпение, само от него си можел да го научиш. Ако междувременно отговаряш нещо, прекъсва те и започва той да говори, като не дава възможност да кажеш каквото и да е. Ако успееш, все пак, да се вмъкнеш в неговият порой от думи, той ще ти каже: „Гледай да не забравиш това, което се каниш да кажеш”, или „Добре, че ме подсети”, или „Това го пропуснах преди малко”, или „Виж колко е полезно да поговори човек”, или „Да, и аз го знам това”. И все намира някакъв повод да те прекъсне, така че не можеш и дъх да си поемеш спокойно, когато говориш с него. Като му кажеш, че е време да си вървиш, тръгва с теб и те изпраща до където си тръгнал без да спира да ти говори, даже и да не го слушаш вече. Ако ти е колега в работата, пречи ти да работиш. Ако седи до теб в театъра, пречи ти да гледаш. Ако обядваш с него, пречи ти да ядеш. Ще го чуеш да казва, че за бъбривеца е мъка да мълчи. Ако е политик, речите му са толкова дълги, че слушателите му се отегчават, а някои дори задрямват. Обича да се изказва на всяко заседание на Парламента и по всички въпроси, даже по които не е много на ясно. Говоренето му е толкова многословно, че не само ти става неприятно, но и след неговите дълги тиради, като се замислиш, не можеш да си спомниш какво е казал. В гората от думите му не можеш да видиш дървото, т.е. същността. Не допуска да бъде прекъснат от председателя след изтичане на регламентираното време и все повтаря „Свършвам, свършвам, това е много важно”. Той самият обича да прекъсва или да прави неуместни реплики, когато колегите му се изказват. На децата си обича да повтаря едни и същи напътствия и непрекъснато да ги поучава. Жена си затрупва с разкази от типа: с кого се е срещнал, какво му е казал, колко се е променил съученикът му след последната им среща, с какво е бил облечен, къде се бил запътил. Все неща, които за нея не са интересни, защото е заета със свои дела.
8. СПЛЕТНИКЪТ. „Сплетничеството представлява съчиняване на вести за небивалици, на които сплетникът иска хората да повярват.” Сплетничеството или както често го наричат клюка, има голяма сила. Клюката може да се предава от уста на уста, да се преиначава, украсява, видоизменя, че да не може да се познае какво е било казано в началото. А ето какъв човек е сплетникът. Ако си му приятел и се срещнете, той веднага започва да ти разказва, че е срещнал ваш общ познат и той му казал, че друг негов познат му доверил, че някакъв ваш колега и общ приятел имал любовница и даже се развел. Не искал това да се разчува и го помолил за дискретност, затова и той те моли да не го казваш на другиго, въпреки, че той вече го е споделил с доста хора. Ако ти е съседка и току що е изпратила съседката ви от горния етаж Иванова, веднага пристига да ти каже какво й е разказала. Ще те накара да не го казваш на други, но тя веднага ще отиде на долния етаж при съседката Петрова, за да осведоми и нея за новината и пак ще поиска и от нея да не я казва на никого, защото Иванова само на нея се е доверила. Ако ти е приятелка и споделиш с нея някаква своя грижа или тревога, създадена от друга ваша приятелка, тя ще изтича веднага при нея и ще и разкаже украсено какво си „наговорила” по неин адрес и колко това те е възмутило. Сплетникът обича да измисля даже неща, които не са казани или не са се състояли с цел да създава интриги между хората, без да се притеснява, че това може да доведе до неприятности. Журналистите от „жълтата” преса са добър пример за създаване на сплетни с цел търсене на сензация. Те обичат да се ровят в личния живот на известни личности, без да се интересуват, че могат да им създадат неприятности, даже катастрофи. Не са редки случаите, когато написаното няма нищо общо с действителността. Обикновено клюката се превръща в клевета, която може да доведе до големи неприятности.
9. БЕЗОЧЛИВИЯТ. „Безочието може да се определи като пълно незачитане на мнението на хората в името на недостойна облага.” Безочливият, примерно, е в състояние да иде да иска пари назаем от човек, когото веднъж е завлякъл. Смята, че приятелите са длъжни да му помагат при нужда, а когато те са нуждаещи се, се отдръпва, даже може да се скрие някъде, за да не бъде търсен за услуга. Ако е получил заем, не го е върнал в уречения срок и му напомнят за това, отговорът му е: „Какво толкова е станало? Сега не мога да го върна. Можеш да почакаш още. Това нищо не ти струва. Ти имаш пари.” Той не зачита мнението на тези, които са критично настроени към него, но не се отказва от благини, получавани от тях. Не се съобразява с времето и потребностите на близки и приятели, но изисква те да се съобразяват с него. Обича да ходи на гости по обедно време и да сяда на трапезата непоканен на обяд. Към жена си се отнася неуважително, не зачита нейните заслуги за чистия и подреден дом, но ако свърши нещо за дома гръмогласно изисква признание и удовлетворение. Когато отиде да пазарува винаги наднича в кантара да не би да го завлекат и изисква да му е сложена повече стока. Ако той е продавачът винаги гледа кантарът да клони в негова полза и ако клиентът възрази вдига скандал, че искат да вземат стоката му без пари. В политиката безочието е взело масови размери. Лидерът на една партия хули без срам и неудобство своите противници, измисля нелепости само и само да ги злепостави и да постигне политически успехи. В Парламента от трибуната говори небивалици, в които самият той не вярва. Партията му разчита на успех в предстоящите избори благодарение на неговото злословие и оплюване на политическия противник. На митинги нарича политическите си противници лъжци и демагози, а в същото време той сам сипе лъжи и клевети за инакомислещите. Когато партията му е загубила изборите търси вината извън себе си. Всичко добри предложения приписва на себе си, даже когато са направени от други и даже са реализирани вече. За несполуките винаги е виновен противникът му. Непризнателността към тези, които са му помогнали е типична черта за безочливия. Ще го чуете да казва: „Какво толкова ми е помогнал? Имал е възможност – направил го е.” Бързо забравя добрините, които са му направени и не се чувства задължен да изрази благодарност или признание.
10. СТИСНАТИЯТ. „Стиснатостта е пестене на средства, което минава всякаква мярка.” А ето какъв човек е стиснатият. Той непрекъснато мисли за изгода от всичко и всякога. Държи на стотинката. Като отиде да пазарува, ще иска да опита всяка стока – да не би да го излъжат и да му дадат лоша. Въпреки това ще иска цената да е най-ниската. Ще опита от всичко, но ще купи само едно нещо, а може и нищо да не купи. Когато не му достигат точно парите за плащане ще даде по-малко и ще каже, че не е голяма загуба за продавача. Ако продавачът в магазина му върне даже с една стотинка по-малко ще започне разправия и ще си иска стотинката. Когато си му поискал заем ще ти даде само при условия по-трудни от приетите в момента. Ако банките междувременно са повишили лихвите си по депозитите, ще дойде да ти иска да увеличиш и ти лихвата по заема, който ти е дал и то с много. От жена си изисква да употребява по-малко мазнина, когато готви, защото олиото е станало много скъпо. В къщи разрешава да се купува само от най-евтиния хляб. Ще ти направи някаква малка услуга, но ще ти напомня често за нея и ще ти иска дълго да му правиш големи услуги. Ако види на улицата просяк нищо няма да му даде, или дълго ще търси някаква жълта стотинка, колкото и той да казва, че е дал на гладния да се нахрани. Ако жена му дава на съседката заем ориз или захар, ще провери да не е препълнила чашата, а когато му връщат изисква да е с връх – като лихва за услугата. Като види на улицата или у съседа, че някакво болтче или гайка са паднали ще се наведе да ги вземе и ще си ги прибере с думите „късмет, все някога ще ми потрябват”. Мазата му е като склад. В нея ще намерите какво ли не. Де каквото е видял го е прибрал, за да го използва. Нищо, че металните части са ръждясали, че болтовете и гайките са с развалена резба. Не си купува нови дрехи, защото старите още можели да се носят, въпреки че са му отеснели – кара жена си многократно да ги преправя, защото новите стрували скъпо. Когато е поканен на гости не се храни в къщи от предния ден, за да направи икономия, а в чуждия дом яде толкова много, че му става тежко на стомаха. Ако се случи да го поканят в ресторант, защото той никога сам не би отишъл, камо ли да покани приятели, ще си поръча голяма порция от най-скъпото, а ако му остане неизядена храна, ще поиска да му я завият за в къщи. На жена си дава всеки ден пари за храна и изисква да не превишава определените за деня разходи. Ако някога са похарчени малко повече изисква да се спести на следващия ден. Това прави не защото доходите му не позволяват, а защото всяко левче му е много скъпо.
11. АРОГАНТНИЯТ. „Не е трудно да се определи арогантността. Тя представлява нахално и обидно шегобийство.” А ето какво прави арогантният. В състояние е, като срещне непозната жена да я спре, да й наговори срамни неща, да се похвали с „мъжествеността” си и даже да се постарае да е опипа. Ако ти е познат и те срещне на улицата започва да ти разказва последните вицове, които е научил и не спира, въпреки че няколко пъти му казваш, че много бързаш и вече закъсняваш за срещата си. Когато е в ресторант разказва грозни шеги с пълна уста и даже тупва сервитьорката по дупето. Обича да се шегува, без да държи сметка за присъстващите. Не се притеснява, че шегите му могат да са неприятни за някои от околните. Сам се смее гръмогласно на шегите си, даже когато те не са били смешни за слушателите му. Обича да се оригва на обществени места и, не само не се притеснява когато околните се извърнат към него, а е доволен от себе си – направил е впечатление, привлякъл е внимание, направил си е шега. На пазара се задява с продавачките, иска те да му обърнат внимание и да се смеят на плоските му шегички, а когато те проявят по-голям интерес към него започва да флиртува с тях. С непознати и по-възрастни хора се шегува, без да се притеснява и даже бързо преминава на „ти”. Ако е отишъл на театър или на концерт не се държи както се полага. Ръкопляска не където трябва; ако не е разбрал нещо, високо пита съседа си; по време на представлението коментира играта на изпълнителите и цялото представление; смее се гръмогласно и се старае да го забележат. Когато му направят забележка че пречи, отговаря с неприлични шеги. Ако е млад човек и на улицата се държи неприлично, някой му направи основателна забележка, отговаря грубо и арогантно – иска да излезе герой и победител, вместо да се засрами от поведението си. В автобуса или в трамвая разказва на всеуслушание какво е правил вечерта с една случайна жена на околовръстното шосе. На плажа обикаля и като види „по-леко облечена” жена започва да се закача с нея и да й предлага среща и неприятни за нея неща. Когато го помолят да не се закача, а да си върви по пътя, става непоносимо вулгарен. Ако е политик нарича с неприлични думи противниците си и си прави с тях неприятни и недопустими каламбури. Ходи по митингите и на тях се развихря до такава степен, че даже полицаите са затруднени да го усмирят. Вика с пълно гърло и нарича хората около себе си с неприлични думи. Когато го порицаят за поведението му, се нахвърля с обвинения към другите – той нищо неприлично не е направил, само си е поиграл.
12. НЕТАКТИЧНИЯТ. „Нетактичността е липса на усет кога какво не трябва да направиш, което дразни хората.” Нетактичният например идва при тебе да сподели нещо, когато си най-зает. Отива при много болен, от неизлечима болест, приятел и започва да му разказва за своите болести. Вместо да успокои болния си приятел той го разстройва. Ако двама души обсъждат някакъв въпрос, обича да се намесва, да дава съвети и указания как да постъпят без да са искали мнението му. Доставя му удоволствие да взема отношение по всякакви въпроси по начин, който не е приятен на другите. Ако си купил ново жилище, обзавел си го и поканиш нетактичния си приятел, той започва да те разпитва кое колко ти е струвало и ти казва, че ако си го попитал е щял да ти помогне за по-малко пари да си купиш даже по-хубави мебели. Обича да разпитва кой каква заплата получава и когато не можеш да му кажеш те обвинява: „Какво пък толкова, всички получаваме заплати?” Когато си купиш нова дреха ще те разпита подробно от къде си я купил, колко си платил, огледал ли си я добре за дефекти, не са ли те излъгали или подвели и по този начин ще намали радостта ти от новата придобивка, за която толкова дълго си мечтал. Ако си на разходка с приятел и го срещнеш ще те спре и ще почне с подробности да ти разказва нещо, което не те интересува. Извиняваш му се, че не е удобно да те чакат, а той невъзмутимо ти казва: “Нека почакат докато ти разкажа тази новина”. Идва ти на гости и влиза във всички стаи на жилището ти и даже отваря шкафовете да види какво има вътре. Ако му кажеш, че не е удобно, защото ти предстои ремонт и домът ти не е добре подреден, ще ти отговори, че той и предния път е бил такъв. Ще направи забележка на жена, че ръбът на чорапа й се е изкривил или, че роклята й виси отзад. Когато тя се почувства неудобно, ще каже, че го е направил за нейно добро. В театъра ще поиска от седящия пред него човек да се премести, за да виждал по-добре, вместо той да си наклони леко главата. На симфоничен концерт на най-тихото място при изпълнението ще започне да разгръща програмата, да шуми и да пречи на околните да слушат. Не се притеснява да попита жена на колко години е. Ако е млада, но има измъчен вид, ще го подчертае и с това ще я притесни. Недъгавия ще разпитва как е получил недъга, с което ще му напомни за нещастието, което е преживял и иска да забрави.
13. ПРЕСТАРАВАЩИЯТ СЕ. „По всичко изглежда, че престараването е добронамерена неумереност в думи и дела.” Такъв човек, да кажем, веднага обещава нещо, което не му е по силите. Хората единодушно се съгласяват, че някакво решение е правилно, той единствен се противопоставя с доводи, които са напълно неприемливи, но той упорито уверява, че може да го докаже. Обича да се захваща с дела, които не са му по възможностите, но е уверен че ще се справи. Ако на улицата или в обществения транспорт види хора да спорят или даже да се бият се намесва да им бъде арбитър или да ги разтървава. Ако е съпруг, когото жена му е изпратила на пазар, ще накупи толкова много продукти, че плодовете и зеленчуците ще увехнат или ще се развалят, а хлябът ще изсъхне, докато дойде време да се оползотворят. На работното си място винаги се престарава с работата си и иска да е първенец. Ученикът-зубрач така се старае да е винаги първи, че когато вдига ръка притеснява съучениците си пред него. Когато покани гости приготвя много храна и кара гостите всичко да изконсумират, даже когато вече са сити и не желаят. В състояние е да напие приятелите си, за да им докаже, че виното му е най-доброто в селото. Ако харесва жена и започне да й прави комплименти, толкова прекалява, че у нея се появява съмнение в това, което й говори. Като ви дойде на гости се престарава да хвали дома ви, даже и за неща, които знаете, че не са добри или вече са изхабени и трябва да подмените. Може да ви стане даже неудобно от прекалените и не съвсем основателни хвалби и комплименти. Бил е на театър или концерт и след това се прехласва да хвали изпълнителите, даже когато са били посредствени. Често звъни по телефона на приятелите си и дълго им говори колко добри приятели са му и колко държи на тях. Във всяко нещо иска да е перфектен и обикновено изисква това и от другите.
14. ЗАПЛЕСЪТ. „За да определим заплеснатостта, ще кажем, че тя представлява неподвижност на ума, която се проявява и в думи, и в дела.” Заплесът е започнал някаква важна работа, но позвънява звънецът на вратата; дошъл е съседът да попита минала ли е инкасаторката, но той започва с него разговор, че забравя за важната си работа и задържа дълго бързащия съсед. Тръгнал е да си купува обувки, но докато стигне до магазина е забравил за обувките и си купува чадър, защото се сеща, че старият му се е счупил. Когато продавачката в магазина му каже колко струва купената от него стока я кара по няколко пъти да му повтаря колко дължи, защото все не е разбрал правилно. Непрекъснато забравя кое къде е сложил и все търси нещата си. Очилата може да са на очите му, а той дълго ги търси из цялата къща. Често ключовете му не са у него и не може да си влезе в къщи, че търси жена си или децата да му отворят. Ако е готвач и е сложил сол на яденето е в състояние повторно да го посоли. Спрял се е пред някаква витрина и е в състояние с часове да стои пред нея и да не вижда какво има на нея, защото се е сетил за нещо друго. Ако е младеж и срещне хубаво момиче тръгва след него и така се заплесва, че не го оставя на мира. Ако е девойка може с часове в захлас да гледа дрехите в магазина и не забелязва, че вече го затварят. На работното си място повтаря по няколко пъти на подчинените си как да свършат някаква работа, друг път им прави забележки защо не са свършили нещо, въпреки, че не им е поставял такава задача. Често бърка имената на приятелите си, даже и на децата си. От децата си изисква да му покажат бележниците си, въпреки, че преди час ги е видял и ги е подписал. Когато отиде на театър, заспива, представлението е свършило, жена му го бута да се събуди, а той високо й прави забележка да не го безпокои да гледа и слуша. Ако е политик, в заседателната зала често си мисли за отвлечени неща и все не е разбрал кога какъв въпрос се обсъжда. Ако се изказва, повтаря по няколко пъти едно и също нещо. Има случаи, когато учен мъж така се е задълбочил в темата, по която работи, че излиза от къщи по чехли и ги събува преди да се качи в трамвая, защото мисълта му е другаде, а не в това, което върши.
15. ТЕМЕРУТЪТ. „Темерутството е недружелюбност в общуването което се проявява особено при разговор.” Като запиташ например темерута: „Къде е еди-кой си?”, отговаря: „Я ме стави на мира!” Поздравиш ли го, не отговаря. Ако го настъпиш или блъснеш неволно в трамвая, автобуса, на улицата или в магазина и му се извиниш, няма да приеме извинението ти, а ще те изгледа лошо и даже може да ти отговори грубо. Ако за празник му подариш нещо, ще започне да размишлява, каква ли услуга ще му поискаш, че му правиш подарък. Колега ти е, работите в един офис вече дълго, но той никога не разговаря с теб или с други колеги, освен по служба и то в краен случай. Даже може като дойде на работа сутрин така да поздрави, че да е трудно да бъде чут поздрава му. Винаги е недоволен и като че сърдит на целия свят. Не обича да го питат или да го прекъсват когато работи, даже когато е належащо да изкаже мнението си. С никого не споделя лични или семейни неща. Даже колегите му могат и да не знаят семеен ли е, има ли деца. Не обича да ходи на срещи с колегите си и категорично отказва да ходи на обществени събирания. Ако някога седне в компания, е в края и с никого не води разговор. Ако се опитат да го приобщят, отговаря едносрично и с нежелание. Със съпругата си трудно намира за какво да разговаря, с децата си не знае как да подхване разговор и как да ги попита за училище и са приятелите им, освен: „Как мина? Всичко добре ли е? Изпитваха ли ви?” При някои случаи темерутството е толкова е неприятно, че само присъствието на темерута угнетява присъстващите. Темерутът не би могъл да се занимава с политика или управленска дейност, за които се изисква контактност и общуване с много хора. Ако той попадне в такава среда, обикновено не се задържа дълго.
16. СУЕВЕРНИЯТ. „ Така или иначе, може да се каже, че суеверието е боязън от божиите сили.” Когато е писано това определение хората са вярвали в много богове, от които са се страхували и са им принасяли жертви или подаръци, за да ги умилостивят. Сега хората имат един Бог. Вярващият християнин се страхува от Бог, когато е съгрешил и често ходи на църква и се изповядва, за да бъдат опростени греховете му. Надали страхът от този Бог и неговата сила може да се нарече суеверие. Суеверието е вярване в свръхестествените сили като двигател на събитията. По своята същност суеверието е предразсъдък, поверие, заблуда, че такива сили съществуват и могат да бъдат регулирани и повлияни. Суеверният може и да ходи на църква и да пали свещи, но това не му пречи да посещава сеанси на гадателки и екстасенси и да търси съвети от тях. Редовно посещава приятелка, която му гледа на кафе, прави му хороскопи. Страхува се да не съгреши и търси решения на проблемите си в състоянието на звездите и дъното на кафената чашка. Когато сънува някакъв сън, тича при гадателки, да разбере какво вещае сънят му, дали трябва да стори нещо, с което да предотврати неприятност или нещастие. Ако черна котка му мине път, изчаква друг да мине и чак тогава продължава по пътя си. Ако през пролетта чуе кукувица, се заслушва колко пъти ще изкука, защото вярва, че тя му казва колко още ще живее. На 13-то число от месеца не започва нова работа, защото ще претърпи неуспех. А ако този ден е и петък, нищо не прави, нищо не предприема и само очаква какво нещастие или неблагополучие ще го сполети. Ако в хотел му предложат стая с номер 13 ще откаже. Ако види някого, на когото не желае да прилича или нещо, което не желае да му се случи, чука на дърво или си плюе в пазвата. Сега суеверието е по-характерно за жените. Те повече се страхуват от наказание и възмездие от свръхестественото. С възрастта страхът от наказание и възмездие се засилват и все повече възрастни жени, които на младини не са били вярващи или суеверни, на стари години се превръщат в такива. Суеверието не винаги се признава, но то се таи дълбоко в душите на много хора.
17. ЧЕРНОГЛЕДЕЦЪТ. „Черногледство – това е да изразяваш без основание недоволство от всичко, което ти дават.” Би могло да се добави към определението на Теофраст, че черногледството се изразява и в недоволство от всички и от всичко, което е около нас. А ето какъв човек е черногледецът. Занесеш му нещо вкусно от обяда си, а той, вместо да ти благодари, ще каже: „Досвидя му да ме покани на обяд”. Има финансови затруднения и търси пари на заем; дадеш му и като го попиташ доволен ли е ще ти отговори, че не може да бъде доволен, защото тези пари трябва да ги връща. На децата си не отделя достатъчно време и внимание и когато направят някаква бела, обвинява учителите и училището, че не ги възпитавали добре. Ако ти е началник, винаги е недоволен, даже и добре да си се справил със задачата си. Ако смята, че е неоценен и длъжността му е ниска, като му възложиш по-отговорна работа е недоволен, че много трябвало да работи, че му изсмуквали силите.
При социализма беше недоволен, че нямал свобода, че заплатата му била като на колегата, а той заслужавал повече. Недоволстваше от заводите, че замърсявали околната среда, че нормите във фабриката, в която работел били високи. Недоволен беше и от много други неща. След промените недоволството му се увеличи многократно. Сега от всичко е недоволен. От партиите, от Парламента, от Правителството, от кмета, от парното, от цената на „тока”, от здравеопазването, от образованието, от заплатата си, от пенсията на тъщата, от качеството на стоките, от високите им цени, от калта, от заснежените улици, от падналия сняг, от сушата, от дъжда, когато бил гроздоберът, от младежите, които рисуват навсякъде – няма нещо, от което да не е недоволен. Парламентът и депутатите не си изпълнявали задълженията, а само личните си работи уреждали. Премиерът и министрите били некадърници. Кметът се оградил с роднини и приятели и само на тях помагал. Недоволен е и от колата си, защото съседът му имал вече джип, а той бил още с „Лада”-та си. Като се събере с приятели и захване разговор, той само се оплаква и недоволства. Като че на очите си има черни очила и вижда само лошото около себе си. За него няма нещо, което да е добро, което да харесва.
18. МНИТЕЛНИЯТ. „Мнителността очевидно е един вид подозрение, че всички са нечестни.” Мнителният човек няма вяра на никого. Той във всички и във всичко се съмнява. Винаги иска да му се доказват даже очевидни неща. Ще чуете да казват за него, че е „неверний Тома”. Мнителният мъж дава на жена си пари за нещо, но като го купи й иска касовата бележка, за да види толкова ли е платила, колкото му казва. Когато инкасаторката идва да види показанията на водомера или електромера, държи да става в негово присъствие, за да не надпише показанията. Ако друг член от семейството плаща сметките за водата, електроенергията, кабелната телевизия, иска да проверява бележките за платените сметки. Ако колегата му на работа е изпълнил някаква трудна задача, изразява съмнение, че сам го е направил и ще го чуете да казва: “Сигурно някой му е помогнал”. Категорично смята, че всички, които имат добри доходи са ги спечелили само нечестно. Не вярва, че с труд и ум може да се постигнат успехи в живота. Неверникът трудно общува с хората. Той почти няма приятели. На никого от политиците не вярва, защото всички били нечестни, крадци и маскари. Не допуска, че може да има и честни хора между тях. Държи в избирателната комисия да има представител на неговата партия или сам да участва, защото щели да подменят вота. Когато обявят изборните резултати, винаги ги оспорва и иска допълнителни доказателства. Обикновено мнителността е характерна за хората, които подозират другите в това, което самите те правят така. Мнителността е много широко разпространена в политическия живот и взема такива заплашителни размери, че се обезсмисля всяка, даже и добра, политическа практика.
19. НЕЧИСТОПЛЪТНИЯТ. „Нечистоплътността е немарливост за чистотата на тялото, с което нечистоплътният отблъсква хората.” А ето какъв човек е той. Къпе се много рядко или въобще не се къпе. Ходи продължително време с едни и същи дрехи, които вече са започнали много да вонят. Това не му прави впечатление и той не се притеснява, че е неприятен за околните. От подмишниците му се спускат гъсти дълги косми, като на животно, а зъбите му са черни и разядени, затова устата му издава неприятен дъх. Под ноктите му и самите нокти са черни от наслоилата се мръсотия, която никога не е чистена. Ръцете му са захабени от системно непочистване. И не само това може да се каже за него. Като яде, подсмърча. Когато говори от устата му излиза слюнка. Пие ли, оригва се. Спалното му бельо и облеклото се перат рядко. Горните му дрехи са замърсени и с петна, но това не му прави впечатление. Като ти дойде на гости и си събуе обувките, от краката му се вмирисва цялата стая. Винаги ходи със стари и разкривени обувки, които никога не са виждали четка и боя. Домът му не се проветрява и, ако му отидеш на гости, бързаш да си отидеш. На стари години, ако започне да се изпуска, така свиква с вонята, че не я усеща и не се притеснява как го понасят околните. Ако е на почивка в санаториум, или на обществено място, всички избягват да седнат близо до него. Би могло да се каже, че нечистоплътността е лош навик, получен от лош пример и възпитание още от детството.
20. ДОСАДНИКЪТ. „Ще определим досаждането като държане безвредно, но дотягащо на хората.” А ето какъв човек е досадникът. Тъкмо си заспал, той влиза и те буди, за да ти каже нещо, което не е спешно. Срещне те по улицата и му казваш, че отиваш на среща и вече може да закъснееш, ако не тръгнеш веднага, а той продължава да ти говори или да те пита нещо, което не е срочно и важно. Ако е дошъл да те изпрати на гарата, дълго ще ти говори на перона, че може да изпуснеш влака. На работното място непрекъснато притеснява колегите си с приказки. Сяда на бюрото ти и те разсейва от работата ти. Ако го помолиш да ти даде възможност да си довършиш работата, защото е срочна, ще ти рече: „Стига си се напъвал, де. Работата не е заек, няма да избяга”. Ако съседката ти ежедневно идва, за да ти се оплаква от реални и измислени болести, може да ти стане досадна, въпреки, че искаш да й бъдеш от полза. По-възрастните хора често са досадни за младите с поученията и забележките си, даже когато са добри, но не са съобразени с интересите на младите хора. Децата стават досадни за майките си, когато не спират да задават безкрайните си въпроси и искания. Досадни са ти рекламните агенти, които те спират по улиците и те уверяват колко е добра стоката, която рекламират, даже когато категорично си им казал, че стоката не те интересува. Досадникът не ти прави нищо лошо, но ти е трудно да го понасяш. Ако трябва да работиш с такъв човек, работата също може да ти дотегне.
21. СУЕТНИЯТ. „Суетността, изглежда е дребнав стремеж към първенство и отличие.” А ето какъв човек е суетният. Когато е канен на обяд, ще се настани до домакина или на най-личното място. Ще запише децата си в елитни училища. Ако е направил дарение, ще иска всички да узнаят за това. Ако е ловец, ще закачи на видно място в дома си бивните на глигана, който дружинката му е убила и на всички с часове ще разказва колко смел е бил при лова. Често ще го чуете да се хвали колко много негови роднини заемат високи постове; неговият също е висок и той се е издигнал, защото го е заслужил. Ако е избран в Парламента или в Общинския съвет, обича да го подчертава при общуване с непознати. По улиците ходи с вирната глава и непрекъснато демонстрира високото си положение. Ще го чуете да се хвали, че е обиколил света и е видял толкова много неща и забележителности, че може да разказва за тях с дни. Купил си е куче, то е от скъпа порода и когато го извежда на разходка не може да се нарадва как минувачите се обръщат да го разглеждат. Когато го питат за породата, защото тя е рядка и малко позната, той гордо им обяснява как го е придобил и колко много е платил за него. Суетността е характерна за голяма част от жените и се изразява в продължително стоене пред огледалото, посещаване на модни салони, купуване на скъпи дрехи и обувки и преобличане по няколко пъти на ден. Не са малко и мъжете, които от суетност дълго се любуват на външния си вид пред огледалото. Суетният човек е постоянен посетител на салоните за скъпи коли. За него комплиментът е балсам за душата. От комплиментите самочувствието му се повишава неимоверно и той започва да им вярва сляпо. Той прави всичко възможно да попадне в средите на елита и се ласкае от това. За него дребните неща са поставени по-високо от стойностните; външният вид е по-важен от същността на хората и нещата. Ако е голям началник и отива на събрание или заседание влиза със закъснение в залата, за да подчертае положението си на най-старши. Ще го чуете да казва: „Началството не закъснява, то само се задържа”.
22. СКЪПЕРНИКЪТ. „Скъперничеството е един вид отсъствие на чест и достойнство в правенето на икономии.” А ето какъв човек е скъперникът. Спечелил е някаква голяма сума, но не иска приятелите и колегите му да узнаят, за да не поискат да ги почерпи. Никога не дава пари за благотворителност, а ако някога стане безизходно дава малко, колкото да се каже, че и той е дал. На просяк или сакат никога не дава милостиня. На театър ходи само когато му дадат безплатни билети или са купени от предприятието за колективно посещение. Обувките си носи много дълго – докато се покрият с кръпки и казва: „Какво им е, още ми вършат работа”. Обича приятелите му да го черпят за именни и рождени дни, но той винаги ги избягва, когато той трябва да почерпи. Ходи на гости за обяд или вечеря, но той не посреща гости, които трябва да нагости. Не държи в къщи голямо куче, защото много ядяло, а само мъниче, което яде колкото коте. Страхува се да внесе парите си в банка да не ги загуби, ако банката фалира. Държи ги в къщи и обича често да си ги брои и им се радва. Когато прави сватби на децата си избира ресторант, където може да поръча от най-евтината храна. Напитките предпочита да донесе от къщи, за да му излезело по на сметка. Ако е станал депутат или е заел някаква по-висока длъжност, не се облича подходящо с по-нови дрехи, а продължава да доизносва старите, които не са подходящи за новото ми обществено положение. Никога не води семейството си на ресторант – защо да харчи много пари, когато в къщи може по-евтино да се нахранят? Кафето си пие само у дома – за икономия.
23. САМОХВАЛЕЦЪТ. „Всички ще се съгласят, че самохвалството се състои в това, да си приписваш въображаеми успехи и богатства.” А ето какъв човек е самохвалецът. В компания се хвали, колко много е успял. Той бил купувал за в къщи всичко, въпреки, че съпругата му е тази, която е избирала и купувала всичко за дома. Съпругата му е донесла голяма зестра и голяма къща. Всичко това той е прехвърлил само на свое име и се хвали, колко голяма е заслугата му да ги има. Като ученик е получавал почти само тройки, но на децата си говори, че е бил много старателен и едва ли не отличник. Не е купил в живота си и една книга, но се хвали колко голяма е библиотеката им. Непрекъснато подчертава, че неговата зеленчукова градина е най-добра, че ябълките и крушите от двора му са от най-добри сортове и са най-вкусни от всички, които е ял. Виното и ракията, които е направил са станали толкова добри, че който ги опита, пак иска. Ако е ходил на риболов на всички се хвали, че е хванал невероятно голяма риба, която едва успял да донесе в къщи. На лов бил най-добрият а ловното му оръжие най-точното. Живее в малък апартамент, но уверява колегите си, че къщата му е цял дворец. Напише един SMS за благотворителност, а се хвали, че даже се е разорил да помага на нуждаещи се. Ако е политик, неговата партия е тази, която може, само тя може, да изведе страната или града му от затрудненото положение. Често ще го видите по телевизията да се хвали колко много е направил за града си, но когато нещо не е както трябва си намира друга работа, за да не се яви пред зрителите и избирателите си да каже защо не е изпълнил обещанията си. За всички успехи има голяма заслуга, а за неуспехите няма вина. Ако негов колега е предложил нещо полезно и разумно, ще го чуете да казва, че той преди него го е предлагал. След изборите, ако партията му е загубила, не признава това, а започва да търси причините на вън – виновни са спечелилите, защото те са купували гласове, фалшифицирали изборните резултати, водили са агресивна кампания, обещавали са неща, които няма да изпълнят и какво ли още не.
24. ВИСОКОМЕРНИЯТ. „Високомерието е един вид пренебрежително отношение към всичко, което не е свързано със собствената личност.” А ето какъв е високомерният човек. Съпругата му има високо образование и обществено положение, но към нея той се отнася пренебрежително. Ще го чуете да казва: „Жена! Каквато и да е на вън, в къщи си е само слугиня и любовница”. Ако бързаш да го видиш по работа, ще ти обещае да те приеме, но ще те накара дълго да го чакаш и ще те изслуша на бързо, защото трябвало да тръгне веднага по неотложна работа. По улиците се движи само с луксозна лека кола. Ако се наложи да върви пеша е, или с наведена, или с вирната глава и не забелязва и не заговорва никого. Когато говори, гласът му е така обработен, че да издава превъзходството му. В разговор или дискусия винаги иска да наложи своето мнение, не търпи друг да предложи нещо по-добро от неговото предложение. Не дружи с хора, които смята, че са с по-малко обществено положение или образованост от неговите. Когато се налага да поиска от някого нещо никога не казва: „Моля те”, „Ако обичаш”, „Би ли могъл да ми услужиш?”, а направо нарежда да се направи еди какво си, да се даде еди що си на някого. Когато му предложат някаква обществена или друга длъжност се съгласява само когато тя е най-високата. Ако е политик, трябва да е лидерът на партията си. Ако има и други ангажименти се обявява за формален лидер, а за председател слага човек с по-малки от неговите възможности, за да върши ежедневната черна работа. Представителните функции запазва само за себе си. Не се отнася уважително към по-високо стоящите в служебната си иерархия. Себе си винаги поставя над всички и над всичко. Всяка дейност, към която не е проявил интерес е маловажна и незначителна. Ако по-късно се установи, че тя е нужна, бързо променя възгледите си и вече пренебрежението му се прехвърля към нещо друго. Всичко, което другите са свършили е нищо, малко или недостатъчно, а каквото той е направил или други са направили под негово ръководство е едва ли не гениално и единствено нужното. В състояние е да наговори обидни думи и квалификации към хората от другите етноси и пенсионерите, ако те не са подкрепили неговата партия. Според него те са по-ниска категория хора и не заслужават неговото уважение и зачитане.
25. СТРАХЛИВИЯТ. „Очевидно страхливостта може да се определи като малодушие, породено от страх.” А ето какво прави страхливият човек. Не се качва на самолет, за да не станела катастрофа и да не може да се спаси, защото самолетът е несигурно превозно средство. Качи ли се на кораб, намира капитана и често го пита за прогнозата за времето – да не се появи силен вятър или буря и корабът да потъне. Не започва бизнес или някаква дейност, за да не фалира, Спечелил е някаква сума пари и дълго обикаля банките и се чуди къде да ги внесе, да не би банката да е неблагонадеждна и да загуби парите си. Да стане войник – никога! На война има риск за живота му, а той не може да си представи само да бъде ранен. От рани се страхува и не може да окаже първа помощ, ако на пътя е станало пътно произшествие и има ранен. От всичко изпитва срах: кола да не блъсне детето му, когато отива или се връща от училище; да не го пресрещнат хулигани или насилници, затова му наема пазач. Постоянно се страхува да не загуби работата си и да изпадне в затруднено финансово положение. Когато е решил да си купи жилище не смее да даде аванс, да не би да го излъжат и да загуби парите си. Страх го е от змии, от едри животни. Не смее да влезе по-дълбоко в морето да не се удави. Не се качва на високо дърво, защото има риск да падне. Трябва да му правят лека медицинска операция, но той не желае, защото можело да се случи нещо на операционната маса или да се появят усложнения след операцията. Не може да разбере как може да има хора, които участват в рискови дейности или игри и не се страхуват. Не излиза по тъмно на улицата, защото може да го срещне крадец или убиец. Пред началника си стои смирено, да не би да не го хареса и да го уволни или да му понижи заплатата. Страхът го прави прекалено предпазлив към всичко; поради което той не подкрепя предложени нови идеи, не се захваща с нови дейности, носещи някакъв риск. Изпитва страх от Бог и затова ходи всяка неделя на църква и се моли да не му се случи нещо лошо. Изпълнява догмите на църквата не толкова от вяра в тях, а от страх от божие наказание.
26. ПРИВЪРЖЖЕНИКЪТ НА ОЛИГАРХИЯТА. „Олигархизма бихме определили като жажда за власт и облаги.” А ето какъв човек е привърженикът на олигархията. Той се стреми да участва в обществения живот и да бъде избиран на разни високи длъжности, защото това ще му донесе изгода в бизнеса. Ако е депутат участва активно в комисии и други работно органи, които му дават информация и власт да се направлява икономическия живот в насока, изгодна нему. Ако е собственик на земя и животни, настоява за субсидии в тази област. Ако се занимава с преработвателна промишленост, предлага и подкрепя идеи, които биха довели до облаги в тази област. Ако е строителен предприемач, упорито настоява фондове и субсидии да се насочат в този отрасъл. Той се стреми към заемане на господстващо положение в бизнеса и в политическата власт, защото по такъв начин изгодата става невероятно голяма. Властта и парите за привърженика на олигархията са страст, която го опива и ощастливява. Колкото повече власт и пари придобива, толкова по-голямо става желанието му да ги притежава и увеличава. То може да се превърне в неутолима страст. Обикновено той е привърженик на единовластието. За него народът е маса, група хора, които трябва да се управляват така, че да изпълняват неговите цели и големи амбиции. Ще го чуете да казва: „Чудя се на тия, които вземат участие в обществения живот. Какво очакват? Народът е вечно неблагодарен и принадлежи на този, който му дава и раздава.” Ако живее в провинциален град или село дава пари на партии или на групи хора, за да бъде избран в местните органи на властта. По такъв начин има по-голям достъп до изгодни за него сделки и конкурси. Дава пари на местни кандидати за кметове и други длъжности, като по този начин ги превръща в зависими от него и ги използва за лична изгода.
27. МЛАДЕЕЩИЯТ СЕ. „Бихме определили младеенето като неотговарящо на възрастта ревностно залягане на младежки занимания.” А за един човек се казва, че се младее, когато на седемдесетгодишна възраст започва да учи чужд език, но не успява, защото паметта му изневерява и много скоро нищо от ученото не може да си спомни. Употребява нови модерни думи, които не произнася правилно и не се постарава, а и не може да запомни правилното им произношение, но не избягва употребата им. Облича се с дрехи като за младежи и по този начин се подчертават възрастовите промени на тялото ми. Когато е в смесена компания и младежите започнат да танцуват модерни танци и той излиза да танцува, въпреки че нито стъпките улучва както трябва, нито темпото. Често може да се видят възрастни мъже, седнали на пейките в градинките да се заглеждат в млади жени, даже и в момичета и да си мечтаят да бъдат с тях. Може даже да започнат да се закачат и да им предлагат компанията си. На стари години се захващат с бизнес или друга някаква работа, която не им е по възможностите и достигат до големи загуби и разочарования. При жените често ще видите възрастна дама, която се е облякла и гримирала както това правят младите, за да скрие възрастта си. Ако трябва да каже годините си на служебно лице тя ги намалява. Ако е известна певица и гласът й е още запазен, тя се облича така, че да изглежда като съвсем млада и крие промененото си тяло с младежки дрехи и аксесуари. Жена, станала вече баба не разрешава да я наричат така, защото не се чувствала стара; даже може да ви се обиди. Ако се занимава в градината си не се съобразява с възрастта си, преуморява се и може да получи заболяване от физическо претоварване.
28. ЗЛОСЛОВЕЦЪТ. „Злословието е склонност да се говорят лоши приказки за хората.” А ето какъв човек е злословецът. Били сте на гости, където са ви посрещнали добре, но на връщане той започва да говори лоши неща за стопаните. Те били образовани хора, но родът им бил от много простите, от село, занимавали се само със земеделие, нямало между тях ни един издигнал се. Може да започне да злослови и след като вашите гостите са си тръгнали. В компания обича да разказва интимни неща за хора, които са му колеги, съседи или даже приятели. А като чуе друг да злослови, присъединява се. „Аз – казва – нищо на света не презирам толкова, колкото тоя човек. Само физиономията му да видиш колко е отблъскваща, а лошотията му – никъде няма да намериш такава.” Обикновено не може да задържа продължително приятелство, заради непремерените си приказки и злословия. Приятелите му избягват да споделят с него мислите си, защото се страхуват, че могат да бъдат разказвани много преиначени. Любимото му занимание е да чете жълтата преса и после да коментира прочетеното с всички. Ако някой му направи забележка или не желае да слуша за това, той може да започне да злослови и по негов адрес и да го обвинява, че се прави на светец, а и той не е „бистра вода ненапита”. Ако е политик е в най-подходящата за него среда. Нарича с най-грозни думи противниците си, рови се в личния им живот и като се добере до пикантна информация, ги оплюва по най-грозния начин. Хората, които не го подкрепят в изборната му кампания може да нарече необразована маса, възрастните хора – изкуфяли старци, младите – заблудени младоци, избирателите от други етноси – стадо, което водят под строй на избори. В диалог не може да участва, защото, ако някой има различно от неговото мнение, той се отклонява от темата и започва да напада и оплюва човека, с когото се очаква да води диалог. Ако е журналист търси и успява да намери теми, свързани с непристойни неща за хората, даже и да не отговарят на истината. Той търси сензацията, пък била тя неистина и не се притеснява, че с писанията си може да доведе до неприятна ситуация, даже до катастрофа за обекта на неговия пасквил. Злоезичието според него било свобода на словото и личността, било демокрация. И едва ли има нещо по-приятно в неговия живот от това да злослови.
29. ЗЛОНРАВНИЯТ. „Злонравието е пристрастие към лошото.” За един човек се казва, че е злонравен, когато се свързва с пропаднали типове, загубили чест и права по съдебен ред. Целта му е в тяхната компания да придобие опитност и така хората да се страхуват повече от него. Стане ли дума за добър човек, ще каже, че по природа никой не бил добър, че всички били еднакви. На добрия се присмива, а за лошия казва, че бил свободен от предразсъдъци. Ако е попаднал в затвора се научава на всички лоши умения от по-опитните, а после ги предава на младите и неопитни. Лошотията така се е настанила в него, че тя става по-силна от мислите и съзнанието му и може да отключи в някои моменти нечовешки действия. В състояние е да навреди, даже да рани или убие жена си, децата си, майка си, баща си. Ако е засегнат или обиден от някого, макар и за нещо несъществено, е в състояние да отмъсти жестоко. Ако е крадец е в състояние да вземе последните стотинки на възрастен човек, закуската на дете, да открадне всичко ценно от къщата или вилата на всеки. Когато го хванат, се оправдава, че било от бедност или заради болното му дете, но в действителност това е вече неговият занаят и той не може да се откаже от него. Не обича да работи, предпочита безделието и живота на чужд гръб.
Застъпва се и защитава пропаднали типове. Ако е адвокат охотно приема защитата на най-върлите престъпници с думите, че и те имат право на защита и прави всичко възможно да ги представи невинни. Убеждава другите, че те били коректив на обществото, пазели го от вредители. Ако е политик е склонен да се свързва с престъпни типове и да участва в нечестни сделки с тях или да ги подпомага да си вършат престъпните дела безнаказано. Приема в партията си личности със съмнително минало или нечестни дела в момента. Подкрепя с пари, приема пари, купува гласове с пари безогледно. Ако работи в правоохранителните органи, вместо да преследва престъпниците и да ги наказва, може даже да го подпомага и оправдава. Злонравният е склонен да получава подкупи без да се притеснява, че това се преследва от закона. Ако го разкрият обикновено казва, че всички го правели, само че не били още разкрити.
30. КОРИСТОЛЮБИВИЯТ. „Користолюбието е страст към облага без оглед на чест и достойнство.” А ето какъв човек е користолюбивият. Когато върши нещо, то винаги трябва да му донесе лична изгода. Ако продава вино или ракия, и на приятелите си ще даде разредени. Като ти направи услуга, ще иска някаква отплата. Негов приятел се жени или омъжва дъщеря си, заминава за известно време за някъде, за да не даде подарък. Ако е пристрастен към хазарта, е в състояние да проиграе парите за хляб и лекарства на децата и семейството си, само да задоволи долната си страст. Работи ли в благотворителна организация, ще задели нещо и за себе си. Привърженик е на поговорката, че „Който бърка в меда, не може да не си оближе пръстите”. Ако е началник, има високо обществено положение и службата му получи премия или подаръци, ще вземе за себе си най-много и най-доброто, а за другите – каквото е останало. Пътува ли за столицата или друг град, гледа да се възползва от колата на приятел или колега и да си спести парите за транспорт. Има ли роднини и приятели там, ще спи у тях, а командировъчните пари ще сложи в джоба си. Ако е дипломат, отпуснатите за мисията средства ще употреби в своя полза, а за мисията ще наложи режим на големи икономии.
Користолюбието е често срещано при политиците. В състояние са от парите от спонсорите за изборната кампания да заделят нещо и за собствения си джоб. Използват политическото си положение и власт за да натрупат пари, да спечелят конкурси, да получат изгодни сделки, да си построят голяма къща на общинска земя в центъра на града или селото. Политиката за такъв човек не е служене на определена идея, или на обществото, а средство за натрупване на богатство, влизане в елитна среда. За користолюбивия, политиката дава власт и сила, могъщество и възможност да управлява големи групи хора и да получава за себе си неограничени възможности и голяма изгода.
* Някои от определенията може да ви се видят не съвсем точни, или повтарящи се. Имате право. Въпреки това не ги промених. Придържах се точно към определенията на автора. Постарах се само да потърся примери от съвременния живот, които най-близко да се приближават до примерите на автора.
Здравка ЦАНКОВА
