За любовта

       За любовта е написано много. Толкова много, че какво още може да се напише? Въпреки това, събрах смелост и ще ви разкажа за една необикновена, голяма любов. Толкова голяма, че не е за вярване това което ще ви разкажа, но е вярно.
       От известно време пред входа на съседната жилищна кооперация виждам едно куче. Голяма, хубава немска овчарка. Лежи това куче ту от едната, ту от другата страна на входа, ту на отсрещния тротоар. Съседите, а и други доброжелатели, го хранят всеки ден.
       По улиците сега има много бездомни кучета и свикнахме да не им обръщаме внимание, даже да не ги забелязваме. Минават си край нас, лежат си около блоковете и градинките, пресичат уличните платна с голямо движение, даже веднъж се изумих, като видях един бездомник как изчака на светофара да светне зелено. Станаха като част от пейзажа на градовете.
       Всеки ден по няколко пъти виждам това куче и все лежащо. Рядко е станало  – да  отиде от едната до другата страна на входа или отсреща, на другия тротоар, когато слънцето се е преместило от изгрев на залез. Лято е и кучетата трудно понасят горещината. Започнах да се спирам и любопитна да се вглеждам в него. Не прилича на другите бездомни кучета това. Спирам до него и го гледам с интерес и доброжелателност. То надига глава и също ме гледа. Погледът му особен – тъжен, мъка струи от него. Сега много хора имат в къщите си кучета и знаят колко изразителни са кучешките очи. Те говорят. Толкова изразително говорят, че ти се струва, че наистина ти казват колко са те очаквали да се върнеш от работа, че е време за разходка, че са направили някаква бела и сега се чувстват гузни и те молят за прошка. Много и различни неща могат да се прочетат и ние четем в очите на нашите любимци.
       Днес пак се спрях до лежащото на тротоара куче и му заговорих. „Какво ти е? Защо си толкова тъжно. Защо не се разхождаш като другите си събратя? Да не си болно? Гладно ли си?” Току що си бях купила хляб. Отчупих парче и му го дадох. Не го погледна даже. Продължи да ме гледа с тъжния си поглед. В това време от входа излезе една жена и ме видя, че разговарям с този тъжен приятел и ми разказа съдбата му.
       Във входа им живеело младо семейство. Кучето били тяхно. От известно време семейството се изселило и оставило кучето си на улицата. „То ги чака. Чака ги и страда. Страда от любов към стопаните си. Вече е старо и не го интересува нищо, не го интересува живота.”
       Размислих се. Какво нещо е животът? Колко голяма и силна може да е привързаността? Не, не съм точна, колко голяма може да бъде любовта?! Страдание от любов! Любов по-силна от желанието за живот! Любов на едно куче към стопанина му! А казваме, че ние, хората от целия животински свят сме били най-емоционалните, най-надарените от природата за любов. Дали е така?!

Здравка ЦАНКОВА
1 септември 2008 г. – Русе