КРЕМЪЛ И ЧЕРВЕНИЯ ПЛОЩАД
По времето на социализма много българи посещаваха Съветския Съюз и Москва. Тези посещения имаха доста еднообразни маршрути. Показваха основно Москва, Ленинград (сега Санкт Петербург), Киев. В Москва показваха Червения площад, Мовзолея на Ленин, Кремъл – частично, Историческия музей и понякога театър или цирк.
Бях посещавала Москва няколко пъти и бях видяла нещо. Това обаче беше много малко и затова, когато стана така, че в продължение на пет години трябваше да работя и живея там, имах възможност да видя вече много повече от забележителностите й. Моето запознаване с Москва и околностите бе организирано от компанията, в която работех.
Невъзможно е в един разказ да кажа достатъчно за този мегаполис и ще се огранича само до най-емблематичните забележителности. Това са Червеният площад и Кремъл. Посещавала съм ги нееднократно и с голям интерес. Може би по-късно ще се върна пак на темата Москва и ще напиша за други, не по-малко интересни обекти. Моля, по-възрастните да ме извинят, че ще разкажа за познати им неща, но това ще им напомни за минали години и преживявания. По-младите ще научат нещо ново, което не са видели, но си струва да видят или поне да прочетат.
Когато ме помолиха да напиша за пребиваването ми в Москва и за нейните забележителности ми се стори, че няма да е толкова трудно, колкото излезе, когато започнах да пиша. Не става дума само да опиша обектите, които съм видяла. Да се напише за многото църкви, манастири, паметници, театри не е трудно. Трудно се оказа да предам историята, времето, духа им. Не случайно в прекрасната песен от кинофилма „Москва слезам не верит” се казва, че „Москва не сразу строилась”. Изграждана е векове. В нея са вложени идеите, трудът на много хора, в различни епохи, с различни желания и виждания. Много властници са демонстрирали величието си чрез строежите, които са построени по тяхна заповед. Същевременно те са оставили на идните поколения своето време, отпечатано като в книга на историята за живота, който са живели тогава и ние сега го изучаваме, възхищаваме се. Когато ги разглеждах виждах архитектура, красота, величие, но това не беше всичко. Искаше ми се да се пренеса във времето, да видя, да заживея живота на хората, които са създавали тези уникални паметници на епохите. По-късно имах възможност да прочета още нещо допълнително за историята на Русия и пак ми беше трудно да си представя, да разбера хората, живели в старите времена на съграждане на този град, да усетя духа им. Въпреки това се осмелявам да напиша впечатленията си.
През последните двайсет години в Москва са настъпили големи промени, построени са нови сгради, църкви, паметници, възстановени са стари. Няма да пиша за новата Москва. Моите спомени се отнасят за времето след периода на „застоя”, за периода на „перестройката и гласността”.
Най-голямата забележителност на Москва са Червеният площад (на руски Красная площадь) и Кремъл. Те са един ансамбъл. Всеки, който отиде в този град, първом отива там.
Червеният площад е получил името си от древноруската дума „красний”, която означава красив, прекрасен (сега тази дума означава червен). Той е централният, най-големият и най-старият площад на града. На запад от него се разполага Кремъл. В южната му страна, пред Спаската кула се намира Катедралният Храм Василий Блажений (Покровский събор канонически). Пред храма е паметникът на Минин и Пожарски и в близост е историческото Лобно място, където в Средновековието се произнасяли и изпълнявали смъртните присъди. До кремълската стена е Мовзолеят на Ленин. По протежение на стената е некрополът на държавни и военни дейци от съветската епоха на държавата. Кратко за тези забележителности:
Храмът Василий Блажений е православен храм, широко известен паметник на руската архитектура. Построен е през 1555-1561 г. по заповед на Иван Грозний по случай победата над Казанското ханство и превземането на Казан и влиза в Списъка на за Всемирното наследство на ЮНЕСКО. Сега той е филиал на Държавния исторически музей.
Паметникът на Минин и Пожарски е построен в чест на прогонването на полските войници от Москва през 1612 г. от руското опълчение, водено от Кузма Минин и Дмитрий Пожарски.
Мовзолеят на Ленин е издигнат на 27 януари 1924 г. в деня на погребението на вожда на социалистическата революция в Русия Владимир Илич Ленин и в него е изложено на показ балсамираното му тяло. Първоначално е бил дървен, а през 1929-1930 г. е направен от железобетон с тухлени стени и е облицован с гранит. През 1953-1961 г. в него е съхранявано и тялото на Йосиф Висарионович Сталин, но след развенчаването на култа към личността му е погребан в некропола до Кремълската стена. Мовзолеят съществува и до сега и пред него продължава да се вие опашка от желаещи посетители.
За Московския Кремъл ще разкажа по-подробно. На посещението му съм посветила доста време, но това е недостатъчно, за да се види всичко в този грамаден ансамбъл от сгради, църкви, паметници, изложби.
Московският Кремъл е най-величествената забележителност на площада, града и страната. (Думата „кремъл” на руски означава крепост, град и е наименованието на старите укрепени руски градове, опасани със защитни стени с кули и бойници. В някогашна Русия за градове се смятали населените места със собствен кремъл. И до сега са съхранени кремлите в Астрахан, Тула, Ростов на Дон, Казан.) Той се е превърнал в нарицателно име за властта най-напред в Руското царство, после – на Съюза на съветските социалистически републики, а сега – на Руската федерация.
Московският Кремъл е най-старата част на Москва. Представлява неправилен триъгълник – гледан отгоре. Разположен е на високия ляв бряг на река Москва – на Боровицкия хълм и има площ 27,7 хектара (1 хектар е равен на 10 декара). Комплексът има много културно-исторически паметници.
Ще ви разкажа кратко това, което екскурзоводите подробно показват и разказват: за всички църкви, служебни сгради, исторически и архитектурни паметници, богатства от злато, диаманти, всякакви видове скъпоценни камъни и какво ли не. Ще се спра на някои забележителности, които са ми направили най-голямо впечатление и които съм запомнила, защото от тогава минаха доста години. След „перестройката” и промяната на политическата система, след разпадането на Съветския съюз и връщане старото име на страната – Русия, не съм я посещавала и не знам за големите промени, извършени в страната, Москва, а може би и в Кремъл.
Още с влизането в Кремъл човек остава като смаян: толкова различни и интересни сгради, градини, камбани, златни куполи и административни сгради вижда, че не знае къде по-напред да гледа. Да започнем по ред:
Успенският събор е главният православен храм в Кремълския комплекс, първият каменен храм в Москва и е построен в началото на XIV в. по времето на княз Иван I на мястото на предишен дървен храм. Посветен е на Света Богородица. Тук са извършвани коронациите на руските царе, провъзгласяването на нови митрополити и патриарси.
Другият голям храм е Благовещенският събор. Той е православен храм в чест на Благовещене на Богородица. Построен е през 1489 г., по-късно дострояван, надстрояван и иконописван. До XVIII в. е бил придворна църква на московските царе.
Архангелкият събор е издигнат между 1505-1509 г. на мястото на стара църква със същото име. Той е гробница на руските князе и царе до 1712 г. В него има 46 гроба, като най-старият е на Иван Калита (Иван Скъперника), умрял през 1340 г.
Интересна е и църквата с голямата камбанария „Иван Велики”. Отличава се от другите руски църкви с това, че нейната камбанария е построена отделно от сградата на храма от италиански архитект по примера на западните катедрали. В основата на камбанарията е църквата на преподобния Йоан Лествичников. Камбанарията е висока 81 м. и до края на XVIII в. е била най-високото здание в Москва. Сега е най-високата сграда в кремълския ансамбъл. Главната камбанария е купол като луковица и е покрит с мед и злато. Има 34 камбани (по други данни 52 бр.), като най-тежката е с маса 70 тона.
В Кремъл има още храмове: църква „Полагане на ризата на Божията майка във „Влахерна”, Патриаршеския дворец и събор „Дванадесет апостола”, Горноспаски събор и теремни църкви, църква „Рождество Богородично на Сени”.
Александровската градина е създадена през XIX в. Кръстена е на цар Александър I.
Много са и дворците. Ще кажа по няколко думи за някои от тях:
Големият Кремълски дворец е построен в 1838-1849 г. по заповед на цар Николай I. Той е бил дворец на Московските царе в периода края на XV – XVII в. Първо е бил построен от италиански архитекти, а по-късно многократно дострояван, пристрояван, подобряван в зависимост от нуждите на царете и цариците и сега е обширен дворцов комплекс.
Теремной дворец е бил построен в 1635-1636 г. по заповед на цар Михаил Романов. Този пететажен дворец е бил необикновено голям и монументален за времето си. (Ще дам малко пояснения: „терем” означава дървен жилищният горен етаж на палат.) В обширната зала на двореца в края на 1637 г. е заседавала Болярската дума (Дума е държавен орган на Русия).
Кремълският дворец на конгресите е построен през 1961 г. по предложение на Никита Хрушчов, тогавашният ръководител на държавата и Комунистическата партия. Построен е като място за провеждане на обществено-политически мероприятия. В периода от 1961 до 1980 г. в него са заседавали делегатите на Комунистическата партия на Съветския Съюз конгресите от XXII-XXVII. Освен това този дворец е използван и като сцена за концерти и театрални постановки. Има 6000 места в основната зала. Всяка година в него се издига и чества главната Новогодишната елха на страната.
Кремъл има множество музеи. Ще се спра само на някои:
Оръжейната палата е най-старият и най-богат кремълски музей. Построен е като Императорски дворцов музей. Това е музей – съкровищница. Намира се в Големия кремълски дворец. Като основа на музейната сбирка са послужили събираните векове наред в царската хазна и патриаршеските ризници скъпоценни предмети, изработвани от кремълските майстори и получени дарове от посолствата на други държави.
Оръжейната палата има 9 зали. В тях могат да се видят: руски златни и сребърни изделия, европейско и източно парадно въоръжение, руско въоръжение, западноевропейско сребро, скъпи тъкани, държавни регалии и предмети от парадния церемониал, предмети за украса на коне и екипажи.
Интересна е колекцията от шлемове. Най-ранният експонат датира от XIII в. и е принадлежал на бащата на Александър Невски, княз Ярослав. Привлича вниманието и порцелановия Олимпийски сервиз, подарен на Александър I от Наполеон при подписването на Трилизитския мирен договор през 1807 г.
От царските тронове най-стар е облицованият със слонова кост трон на Иван Грозни. Може да се види и първия трон на Петър Велики, а също и трона на Борис Годунов, подарен му от персийския шах Абас, който е с фина позлата и инкрустация с повече от 2000 скъпоценни камъни и перли.
Удивителна е и колекцията от дворцови каляски. Най-старият експонат е подарен на Борис Годунов от крал Джеймс I.
Забележителна е сбирката от яйца на Фаберже. (Карл Фаберже е известен руски ювелир) На един от експонатите на сребърно яйце е гравирана карта на Транссибирската железница.
Елмазеният фонд е уникална изложба от скъпоценни метали и скъпоценни камъни с голямо историческо и художествено значение, а също и уникални ювелирни изделия от скъпоценни метали и скъпоценни камъни. Колекцията води началото си още от XVIII в., по времето на Петър I. Той е уникална колекция от диаманти, бижута и скъпоценни камъни. Най-забележителни са диамантът „Орлов”, подарен на Екатерина Велика от граф Орлов, и диамантът „Шах”. Той е даден на цар Николай I от персийския шах през 1829 г. (след смъртта на руския поет Грибоедов – убит в Персия, където е бил посланик на Русия.) Във този фонд са съхранени скъпоценните предмети на държавните регалии, ордени и светски украшения на много поколения руски царе до 1914 г., които са се намирали в Санкт Петербург, а когато Москва става столица са пренесени в Кремъл.
Изложбата на Елмазения фонд е открита през 1967 г.
Интересни са експонатите на открито. Това са Цар пушка и Цар камбана.
Цар пушка е средновековно артилерийско оръдие. Отлято е от бронз през 1586 г., дълго е 5,34 м. и е украсено с релефни пояси.
Цар камбана е паметник на руското леярско изкуство. Отлята е в 1735 г., вдигната е от леярската яма едва през 1836 г. и пренесена в Кремъл. Има следните размети:височина 6,24 м., диаметър 6,6 м. и маса 200 тона. Само парчето тежи 11,5 тона.
Това, което ви разказах за Кремъл и Червения площад е твърде малко, но смятам, че е достатъчно, за да ви даде малка представа и да породи желание сами да видите и се потопите в историята и живота на хората от тази велика страна Русия.
Посетила съм много манастири и църкви и извън Кремъл. В Москва те са стотици, до колкото си спомням от разказите на екскурзоводите. Някои бяха в окаяно състояние, други бяха превърнати в складове, една беше предоставена на киноцентъра, но имаше и действащи. Както казах преди, моето пребиваване в Москва беше по времето на перестройката и гласността и вече режимът беше разрешил на църквата да възстанови дейността на някои църкви. Попадала съм и във време на богослужения. Впечатленията ми са интересни. Руснаците са силно религиозни. Съветският период не е успял да изкорени вярата им в Бог и след промените свободно посещаваха християнските храмове и се молеха. Бяха не само възрастни хора, много бяха и младите.По време на богослужение всички енориаши пеят. Пеят духовна музика. Тя е мелодична и лесна за всички. Освен това ме впечатли тяхната откритост по време на служба. Не са наведени и отчаяни, а лицата им показват одухотворени и че са откровено вярващи.
Църквата се беше превърнала в средище за бедни, инвалиди и страдащи хора. Пред входовете от двете страни на пътеката те седят, клечат и молят за помощ. Почти всички преминаващи пускаха по нещо в паничките пред молителите.
Москва не е само манастири, църкви и дворци. В Москва има прекрасни музеи, театри, университети, красив Метрополитен, паркове и много още забележителности. Може би, ще успея да разкажа и за някои от тях, но това ще е друг път.
Здравка Цанкова
