В Църква „Нов Живот” Чикаго: Безплатни лекарски прегледи за нуждаещи се хора
На 4 декември, след великолепната провед на младежкия пастор в Българската Евангелска Църква “Нов Живот”, не всички от салона се отправиха към изхода. Петнадесетина души отидоха в съседната сграда за инструктаж, част от останалите слязоха на долния етаж, обичан и от деца и големи, особено от феновете на доброто кафе, и поседнаха да почакат…
Предстоеше интересен следобед с известно предизвикателство. В Църквата щяха да дойдат трима лекари, медицинска сестра, психолог и социален работник. Предстоеше ден, в който всеки можеше да влезе на лекарски преглед и консултация без никакви формалности и дори без никакво заплащане.
Според мен беше идея на Пастор Владимир, но той отрече своето авторство с аргумента, че благотворителността, включително и свързана с опазване здравето на хората, е просто традиция за протестантските църкви. Каза ми още, че условията за подобно развитие на събитията били изключително благоприятни. В Църквата имали свои двама или трима лекари, пет медицински сестри, а всички познавахме и Боби, която е социален работник в известната със своята социална програма болницата Кук Каунти. Накрая се оказало, че пасторът сам лично има много добър познат лекар, който моментално подал за помощ и своята ръка.
– Като споделих идеята със Силвия /това е една от лекарките, които редовно посещават Църквата/ – каза пастор Владо, – тя не само се съгласи, но и се зарадва, че ще може да отдаде своето време и опит за доброто на някой, които се нуждае.
После той тръгна към „инструктажа”, а аз го последвах и видях как там един екип от петнадесетина души лепи по гърдите си специални надписи: Сашка, Веско, Боби, Данчето, Руми, Яна и Валентин, Ваня, Диди , Иво… да знаят хората, които ще дойдат за прегледите, кой е техният любезен посрещач, който ще ги заведе в някой от подготвените кабинети със очакващия ги там специалист, да го запомнят и да го потърсят пак, ако потрябва.
А по вратите на кабинетите вече бяха поставени съответните надписи:
Д-р Стефан Чернодрински – вътрешни болести, Ирина Мартинов – мед-сестра, вътрешни болести
Стойка Майер – психолог… и т.н.
Според мене в „Нов Живот” се оформяше едно малко църковно чудо, но другите нямаха такова усещане и деловито си вършеха подготвителните работи.
По едно време дойде и генералният консул на България в Чикаго Симеон Стоилов. Всеки ден, откакто е дошъл в Чикаго, може би вече от два месеца време, все ходи навсякъде, където се събират българи и правят нещо или не правят нищо. Струва ми се, че е един от най-подходящите хора, с които човек може да разговаря човешки, да попита и да му кажат, да поиска помощ и да му я окажат, да си каже мнението и да го изслушат… Рядко човек случва в днешно време на държавен служител, но изглежда се случва…
Сега вече двама започваме да му досаждаме на пастор Владо с въпроси, но в края на краищата става ясно, че в нашата чикагска българска евангелска църква този път искат да направят нещо добро не само за душата на човека, но и за неговата физика. Разбрахме, че това лято, водени от мисълта, че по наше време някои хора загубиха своята работа и своя дом дори, изпитват недостиг и животът им е тежък и затова Църквата трябва да свърши най-близката до същността й работа – да се погрижи с любов за своето паство. Започнали да готвят храна и в неделен ден да я раздават. В Църквата има три служения, т.е. три групи – младежи, несемейните и Марта, Лазар и Мария /над 50-те/ . Седмично по една от тези групи набавяла продукти със свои средства и приготвяла от тях храната, носели я в неделя след обед, когато идвали очакваните гости и нашите приятели им правили живота с една звездица по светъл поне…
Според пастора грижата от страна на Църквата за здравето на църковното братство е естествена и затова тук постоянно се молят и застъпват пред Бога за неговата всесилна ръка, която може да излекува всичко и всеки. Но Бог е, който може да употреби и всяка друга ръка, и ръката и опита на лекаря, за да извърши чудото на лечението. И накрая , думите на Христос , който казва „Когато дойдохте при болния, вие дойдохте при Мене”. И ето я сега тази Църква при болните, които имат нужда от помощ. Значи ето я Църквата там, където трябва да е – при Христа. И най-добре е всяка църква да е при Христа!
В „Нов Живот” ще продължават да развиват идеята. Да се надяваме, че тя ще стане и заразителна. Когато обсъдят резултатите от този първи ден ще ви ги съобщим, както и това кога ще бъде вторият, третият … дни, когато човек ще може да се погрижи по най-достъпен начин за здравето си. Разбира се, че ще ви съобщим как ще се развият събитията. И кой ще може да ви помогне, ако имате необходимост от такава помощ…
На излизане попитах медицинската сестра Ирина Мартинов защо прави всичко това?
– Аз дойдох да дам от себе си всичко, което Бог е вложил в мен за откриването на болестта и нейното лечение. Идвам тук с голяма радост и ще го правя винаги, когато потрябва отново. Ние сами направихме тази Църква. Искаме тя да бъде и дом и закрила за хората.
Евангелските традиции в благотворителността
В много евангелски църкви по света се спазва традицията в тях да действуват така наречените „социални кухни”, където ежедневно или в определени дни от седмицата нуждаещите се получават храна. Протестантските църкви обикновено са в челото при акции за раздаване на различни хуманитарни помощи в съвременното общество. Мнозина евангелисти работят като доброволци в домове за деца с увреждания или в социални центрове за сираци и старчески домове.
Леди Странгфорд и Априлското въстание
По време на Априлското въстание и след него, при Освободителната война, много протестантски мисионери раздавали помощи, които често се оказвали животоспасяващи за много хора.
Известна е дейността на Леди Странгфорд, събрала 29 000 английски лири за пострадалите от Априлското възпитание. Тя посетила 59 селища, но главната си дейност съсредоточава в Батак, където открила болница с 5 клона в близки населени места. Болницата се обслужвала от 4 лекари и 6 медицински сестри – доброволци, дошли с нея.
Леди Странгфорд е раздала 12 000 женски сукмана, 96 988 потури и панталони, 7091 аби и палта, 4539 ямурлука, 1225 завивки, пари за постройка на жилища, една мелница, 5 дъскорезници, 110 казана за розово масло в Клисура и други села. С нейното идване в Батак останалите живи българи пръснати из горите и околните села добили кураж и започнало да се завръщат. Болни, слаби, окъсани… и все пак те започнали да поправят къщите си и да обработват земята…
Климент ВЕЛИЧКОВ
За в. „България Сега”