За болниците, болестите и болните

Болестите са последица от сатанински деяния на злите сили спрямо хората.
Болниците са създадени по Божията милост за здравето и живота на хората.
Тези сгради, по-големи или по-малки, ги има по всички държави в света. Някои са простички и бедни, друго са огромни и струват много пари.
Когато хората изгубят своето здраве – те отиват там – при лекарите в болниците, които ги лекуват.
Болниците се пълнят понякога от страшни катаклизми, като земетресения или избухването на епидемии. Войните между хората са най-коварното изобретение, което привързва към сатанизма маса хора и техните управници и генерали. Катастрофите по пътищата препълват потоците от изпотрошени хора, които понякога се прощават, поради своето невнимание или случайност, с живота си или поне с хубавия живот, който живее здравият човек.

Нашият град Чикаго, както и всички големи градове по света, често е огласян от воя на сирените – на мястото на катастрофата или край дома на болния спира санитарната линейка. В САЩ тя се придружава от пожарна кола и обезателно – от полиция. От тук нататък животът и здравето на пострадалите са в ръцете на медицината. Те зависят от добрите лекарства, които човек с Божия помощ е изнамерил срещу страданията, от умелите ръце на хирурзите, които знаят къде е центърът на злото, как може да се стигне до него и то да бъде унищожено.
Безкрайно различни са болките и недъзите, които могат да ни споходят. Човек надвива леките болки и страдания и се връща бързо в своя дом и работа. Но ако сполетялото го нещастие е голямо той може завинаги да понесе в живота си последствията. Понякога пътят на нещастника до болницата е и последният му земен път.
Затова и всяко посещение на тези хем добри, хем страшни места се изживява повече или по-малко драматично от страдащия и неговите роднини и приятели. Сатанинското усещане на страдания и гибел, които ни обхваща в болничната обстановка, особено в големите заведения, където може да се видят десетки инвалиди, приковани в своите колички или тежко болните хора , които едва стават или не стават от леглото, кара човек да се замисли.
Тогава ни идва на ум, че животът не е само любов, наслади, пътешествия и развлечение, че докато ние, здравите безгрижно се отдаваме на лекото и приятното в живота, има много страдащи наши събратя. Идва ни на ум и мисълта, че, не дай Боже, някога и ние можем да попаднем в тяхното число.

И такива мисли ми минаха през главата, когато отидох с един човек,  за когото се грижа, в огромна и много добре оборудвана болница. Макар и там всичко да беше модерно, по последна дума на медицината, макар и да блестеше – от операционните маси до младите медицински сестри в техните униформи, тръпки побиват човека, когато вижда толкова много събрани на едно място хора лишени от ръце или крака, с пожълтели и сбръчкани лица и с невиждащ поглед от очите си. И това бяха хора, които имат възможност добре да се погрижат за своето здраве. Със своите преждни заслуги, медицински застраховки и достатъчно внимание от своите семейства и обществото.
А какво може да се случи с човек от нашата черга? С българския имигрант, който няма добра медицинска застраховка или въобще е без нея? Който няма достатъчно средства да отиде дори на преглед или да си купи скъпите лекарства?
Ние като че сме последната генерация, която може да направи през лятото известния лечебен туризъм до България, където да си поправим зъбите или да си направим някоя операция, изследване, да извършим процедури, които у нас са все още в пъти по-евтини.
Но все по-често започваме да откриваме американските цени и в България.
Идва времето, когато трябва да се замислим повече за нашата човешка съдба…

Нашата общност научи и получава много от американския свят. Ето че и ние имаме в Америка добри бизнесмени, добри музиканти, адвокати, предприемачи, архитекти и пр. Имаме нашите български ресторанти и кафета, танцови състави, обществени организации и футболни отбори. Имаме български училища и български църкви. И всичко това е прекрасно.
Но време е тази наша общественост да насочи своето внимание и грижи и към своите сънародници, които изпадат в беда. Всеки може да се окаже в такова положение.
При нас сега почти няма добра основа за волунтерска, благотворителна и, казано направо, спасителна дейност за прострадали от различни нещастия хора.
Много е понякога енергията, която хвърляме за да доказваме нещо си, което лично нас ни засяга и по-малко сме загрижени за общото благо и за живота и успеха на нашата общност. Защото няма кой друг да ни помогне повече, отколкото ние сами можем да си помогнем.
Нуждаем се от хора, които да имат в сърцето си Божията и Христова доброта и милост, та да създадат сред българите в Чикаго и една организация за състрадание и помощ на нуждаещите се.
Има ли такива хора?
Нека да потърсим Бога с доброта и обич.
И да пренесем в нашия свят, чрез нашите дела, състраданието му и грижата за ближния, изпаднал в беда.

Самуил КАВАРДЖИЕВ