ВКАРАНИ В ДЖАЗА

Продължавам да смятам, че бъдещият президент на България трябва да е мъдър човек (виж „Панаир на амбиции и комплекси”, svobodata.com.).

Продължавам да смятам, че бъдещият президент на България трябва да е морална личност с чисто минало (особено ако досегашният е бил бракониер и доносник).

След втория тур на основните кандидат-президентски двойки, обаче, надеждата ми това да се случи съвсем заслабна.

Първо – нито един от тримата кандидати за президент не се постара да коригира своето поведение и позиции. Напротив, и тримата продължиха да се подкачат с клишета – всеки според степента на своята обиграност, – без поуки от предхождащия дебат. Същата грешна представа, че баналностите им могат да впечатляват. Същата убеденост в своята съвършеност и непогрешимост. Същата дразнеща грандомания.

Второ – не чух и намек, че президентът е смъртен, със слабости и грешки, и че в това няма нищо срамно, стига да го признаеш и да имаш желание да се поправиш.  

Най-важното: не поставиха задача на предизборните си щабове да проучат обществените отзиви (особено онези, изразени във форумите), да отсеят ценното и да им го предоставят. Сетне да седнат, внимателно да прочетат какво искат избирателите от тях и с ръка на сърцето да разкажат за своите зависимости; за нещата, които са спестили на публиката, колкото и злепоставящи да са те.

Кунева – за зависимостта си от клана „Дойнов”; дали звеното, в което е работила преди промените, е било подчинено на 6-ти отдел на ДС; колко е спечелила досега от престоя си в Брюксел; какво е свършила като еврокомисар; как се е озовала в борда на директорите на БНП Париба и в какво точно се изразява нейното „независимо консултиране” там.

Калфин – защо го причисляват към клана „Луканов”; като как е следвал МИО в Москва; работил ли е в ЦК на ДКМС; „ухо” ли е на Георги Първанов и каква е връзката му с пирамидата МЦС, завлякла няколко хиляди българи.

Плевнелиев – каква е причината да го свързват с клана „Живков”; как завършилият „Изчислителна техника” млад специалист, без да има хал-хабер от строителство, е получил квота за износ на строители в Германия, с подписа на тогавашния министър на заетостта Емилия Масларова; каква е връзката му с банкерката Цветелина Бориславова, с медийния магнат Иво Прокопиев и кръга “Капитал”.

…

Да премълчиш истината е форма на лъжата. Премълчаното от Кунева и Калфин по време на предизборните дебати не е болка за умиране – на тях двамата дънцето е лъснало отдавна, а и те никога не са настоявали, че са света вода ненапита, за да им се придиря.  
С Росен Плевнелиев обаче нещата стоят иначе. Той заяви на всеослушание, че не е способен да лъже и това веднага го отдели от останалите. Направи го специален. Оттук нататък претенциите към него за съответствие между думи и реалност станаха много по-големи, отколкото към редовите лъжльовци. Най-адекватното поведение в тази ситуация беше да даде обяснение за предизвикващите съмнение факти в биографията си и да разсее убеждението, че българският политик е синоним на ментърджия.

Даде ли такова обяснение Плевнелиев? Не, и изпусна чудесната възможност да затвърди създаденото впечатление на self-made man, който сам е изградил кариера и сам е направил милиони – с почтеност, талант и работливост. Никакви куфарчета, никаква мафия, никаква българска комунистическа партия.

„Син съм на двама скромни учители, които ме научиха на труд и постоянство” – сподели преди време бившият строителен предприемач и много хора повярваха, защото искаха най-сетне някой син на скромни родители да успее да се издигне чрез труд.

„Аз досега не станах член на нито една партия толкова много години, нямам никакво намерение да ставам член и на ГЕРБ”.

– Ашколсун! – казах си. – Това е човекът, за когото ще гласувам.

Ами кланът „Живков”? Ами квотата с подписа на Масларова? Ами връзките с банкерката Бориславова и магнатът Прокопиев? – шепнеше ми гласче отвътре. Майната им, искат да го орезилят, по стар български обичай – заглушавах гласчето. И разпалено защитавах своя избранник пред приятели, които не вярваха и дума на приказките му.

Ето накратко разговорът с един от тях:

– Искал модерна България. Как точно си я представя? Като двуетажна къща с басеин в „Резиденшъл парк”, където пиле не може да прехвръкне? Като бяла спретната къщурка на брега на Черно море? Или като вила на Халкидики за  милион и половина?   

– Толкова пари…, може да са слухове.

– Ако бяха слухове, да беше ги опровергал. Защо никой не попита работниците му в Германия, какви заплати са получавали? Защото ще стане ясно, че им е подхвърлял трохи, а за себе си е заделял големите хапки.

– Нямаш доказателства.

– Не ми и трябват. Доказателство са имотите и банковите му сметки.

– Човекът е кадърен, работил е здраво…

– Аз също съм кадърен и работя здраво, пък живея в „Младост”.

– Как си го обясняваш?

– Обяснявам си го, че не съм бил нито платен комсомолски секретар, нито баща ми е бил  функционер в Окръжния комитет на БКП в Благоевград.
– Може би нарочно го топят,  за да го компрометират пред избирателите.

– Тогава да ги разобличи. Да застане пред камерата и да каже: никога не съм бил щатен комсомолски секретар и баща ми никога не е бил партайгеносе. Така ще ме убеди, че наистина е почтен, за какъвто се представя; че съвестта и миналото му са чисти и спи спокойно.

Да каже: никога не съм познавал Цветелина Бориславова и нямам нищо общо с типовете от кръг „Капитал”. Обаче как да го каже, след като е потънал до ушите в схемата с дебелите пачки, а там мълчанието е закон. Позволяват ти да станеш богаташ и да се изживяваш като „голяма работа”, но те държат в ръцете си.

– Мразиш богатите.

– Не ги мразя. Мразя лицемерите, които подценяват интелигентността ми и двете ми висши образования.

В училище бил най-добър ученик. Решавал бил задачи до два през нощта. Тогава да обясни задачата 33-33-34.

– Какво е това?

– 33 процента за работниците, 33 процента за него и 34 процента за комисиони на ония, дето са му дали квотата за Германия.

– Кой го твърди?

– Медиите.

– Медиите за пари са готови на всякакви твърдения.

– Тогава да представи факти и документи, че сметките му са изрядни. Нали иска да надгражда. Да се надгражда може само върху здрава основа. Как ще обясни, например, че при Тройната коалиция фалиралите фирми на Васил Божков-Черепа строяха магистрали и продължиха да ги строят при правителството на Борисов?

Направиха си кръгове и обръчи, за да ни прекарват по-лесно. Крайно време е и ние да направим кръг и да ги вкараме в джаза, както те ни вкарват вече 70 години.

– Все пак за кого ще гласуваш?

– Ще гласувам за моя кръг: аз, жената и кучето. И мисля да спечелим на първи тур.

…

Връщам се на началото: „президентът е смъртен, със слабости и грешки, и в това няма нищо срамно, стига да го признаеш и да имаш желание да се поправиш”. Росен Плевнелиев пропусна да признае грешките и зависимостите си, но може да се поправи до избирането му за президент. Добре е да се поправи. За да не говорят, че и на тези избори отново е спечелила мафията, която разполага със своя Кунева, свой Калфин и, разбира се, свой Плевнелиев.

Владо Трифонов