ДА ЖИВЕЕ ПРЕЗИДЕНТО-ПРЕМИЕРСКА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ!

В началото бяхме НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. После, когато тръгна преходът, на разните депутати и  народни събрания това име им се видя много дълго за обяснение и го съкратиха. Кръстиха ни РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Още по-после, обаче, властта я награбиха синдикатите. В държавните предприятия те станаха  реалните чорбаджии. Те сваляха, те качваха директорите. По едно време започнаха да се правят и на бизнес-организации. Спомням си що карбамид извлекоха висшите бюрократи на КТ ”Подкрепа” от „Химко” и го продадоха в чужбина за своя сметка. А държавният кораб пореше весело вълните под китка синдикални байраци. Станали бяхме СИНДИКАЛНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Времето течеше, а с него напредваше и приватизацията. Храненето на оялите се синдикални босове ставаше все по-постно и по-оскъдно. До толкова, че около началото на 21-вия век синдикатите изгубиха напълно силата си и се превърнаха в  нещо като буквата „Ер голям”(„Ъ”) в края на някои думи от преди езиковата реформа след 9-ти септември – т.е. пише се, но не се чете. Беше настъпила ерата на ПРИВАТИЗАЦИОННА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

За краткост само маркирам как неусетно ГЕРБ-аджийските управници за има няма две години ни смениха отново заглавието. Този път на МИЛИЦИОНЕРСКА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

От известно време сме СЪДЕБНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. След като на 1-ви август 2011 г. Софийският административен съд /САС/ постанови безпрецедентна присъда, с която върна лиценза на доказания закононарушител рафинерията „Лукойл-България”. За първи път след началото на прехода българският съд отсъди, позовавайки се не на закона, а по целесъобразност. И си го призна едно към едно в мотивите към тази присъда. Практически той  иззе функциите на държавното управление и реши, че по-добре за страната ще е предприятието да изчака окончателната присъда (евентуално някога си) в работещо състояние. Демек заяви, че правителството са едни малоумници (което не е толкова далече от истината), които не могат да се грижат дори за самите себе си и се поставят под попечителство, а важните за държавата решения ще се вземат от съдебната система (и от кой от където падне). Още по-нелепото е, че пишмануправниците ни за сетен път показаха, че не знаят по кой свят ходят – първо шефът на митниците каза, че няма да обжалва, после, че въпреки определението на съда, няма да разреши работата на предприятието, тъй като е нарушило еди какви си наредби и на края клекна и пусна отново производството. Което и не беше спирано де факто. На следващия ден се  оказа, че митниците са внесли молба за обжалване на решението на САС и  ще чакат решението на Висшия Административен Съд… Все пак, кой управлява тоя бантустан България?

Целият този цирк не без основание поражда съмненията ни, че в края на краищата за пореден път ще спечели нарушителят. За сметка на ошашавените електорални балъци, разбира се.   

Май вече сме на път да станем ПРЕЗИДЕНТО-ПРЕМИЕРСКА  РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Защото виждаме, че милиционерчетата от ГЕРБ се опитват да ни пробутат за президент една вечно ухилена муцунка на един безпомощен женчо, който и ако повечето кандидат-тъщи в България   биха искали за зет, не притежава и грам качества и политически опит за този пост. Ясно е като бял ден, че целта е да излъжат народа да избере не президент, а аватар на Бойко Борисов. Не е нужно човек да има голяма фантазия, за да си представи следното телефонно обаждане, в случай, че Плевнелиев спечели: „Ало, шефе, обажда се президентът на България!”

Това е, драги ми сънародници. Със законна тревога можем само да си мислим какво ли още ни очаква в бъдещето ни неясно. Защото винаги лошото може да стане още по-лошо. Нека всички вкупом се помолим  само да не ни прекръстят на ЗРБ – ЗАТВОРНИЧЕСКА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Жална ни майка тогава!

Румен Андонов