… Мисля си, даже съм сигурен, че няма по добра и интересна работа от публицистиката. Медиите са велико изобретение на хората.  Може да са от оная вехта печатараска порода, създадена от Гутенберг. Да се печатат. Може да са електронни, както в съвремието. Но репортерът е винаги в динамичния свят на събитията!

Миналата седмица писах за прочутата Кук Каунти болница в Чикаго. После за спортни събития в Бразилия и едно бодро есе за третия рожден ден на българската Механа в Дес Плейнс. По-миналата ви занимавах с едно писание за нестандартния губернатор на Тексас Рик Пери, който, според мен, ще стане от 2012 година новият президент на САЩ. Писах за една българска галерия в Даун Таун и познатия на мнозина Нико, певец с глас не по лош от този на Том Джонс… Преди години се занимавах с описанията на състезения по щанги,  тенис и други разни игри и надбягвания… Изобщо – динамика и красота!

А ето, през миналата седмица бях част от моторизирания керван на сто и тридесетина наши сънародници, членове на Българската Евангелска Църква “Нов Живот” в Чикаго, и препусках, заедно с тях, към пясъчните дюни край езерото Мичиган в големия горист парк на градчето Chesterton в Индиана.  За трета година поред те, за пръв път аз,  отиваме по тези места, където може да се вдигне глава от ежедневието, да се изправи гръб и да се вдъхне дълбоко въздух и природа, които са по-добри, отколкото тези в нашия небостъргачоавтомобилен грамадански град.

Пристигаме в един къмпинг сред чийто свежи зелени гори са проснати екологично измайсторени пътища и пътеки за горските  и хорските животни /автомобилите/. Като ловки индианци спътниците ми издагат палатъчните си апартаменти и бегом отиват на плажа. След тридесетина минути също бегом се връщат – преследвани от тъмни облаци и много ярки светкавици.

Пристигна и тежко натовареният с плодове и зеленчуци от съседните ферми църковен камион. Ангел Георгиев, когото познавах досега като организатор на футболни мачове и турнири по карти, шах и табла, също така и като радател за мир, любов и братство между българските православни и евангелски църкви в Чикаго, се оказа и много начетен в такива жизнено важни неща като бързото и вкусно правене на вечеря за огладнелите жени, мъже и много деца! Всички се втурнаха да му помагат – имах чувството, че съм сред работливи и дисциплинирани японци. Когато дъждът се усили – опънаха допълнителни палатки, нещо като заслони и ние се изпокрихме под тях. Носеха си електричество, скари, въглища, вода, съдове, детски играчки и колелета, китари, барабани и библии…  Работата е там, че бяхме тук в събота, неделя и случилия се празничен понеделник. Станах свидетел на една модифицирана, църковна програма.

В неделната сутрин предстоеше малко познатият за мене ритуал на Водното Кръщенение…

Кръщението на Иисус Христос

Водното кръщенение се дава “… в името на Отца, и на Сина, и на Святия Дух” (Матей 28:19). Според богословите то е едно публично изповядване на Христа. Кръщението свидетелства на всички, че някой е придобит за Христа. Водното кръщение е за онези, които изцяло са се покаяли от техните грехове (Деяния 2:38). Това също потвърждава, че само възрастни, които могат да упражняват вяра, могат да бъдат кръстени (Матей 28:19/.

Само вярващия в Исус Христос може да вземе Водно Кръщение. Водата е свята, тя е нещо много повече от това, което обикновено се знае за нея. Почти три четвърти от земната повърхност е покрита с вода. Тя е и основната съставна част на човешкия организъм, както и на всички други живи същества и форми на живот. Всички ние имаме неразривна връзка с нейната енергия. Във философското тълкувание на водата се казва, че тя е “Най-доброто нещо”, че  „В целия свят няма нищо по-меко и по-податливо от водата, но тя надделява над твърдото и якото. Никой не може да я преодолее. Податливото побеждава коравото. Мекото преодолява твърдото.”

Чрез кръщението на Иисус е била показана на света неговата мисия и е посочен пътят на Спасението. С потопяването във водите на река Йордан нашият Спасител поема върху себе си убийственото бреме от греховете на човешкия род, а излизането от водата показва неговото Възкресение. Така и последователите на Христа, чрез своето свето Кръщение унищожават у себе си всичко старо, греховно и прокълнато  и излизат от свещения купел като наново оживели, пречистени, обновени и възродени! Това е тяхното, на приемащите Светото Водно Кръщение хора, Възкресение в един нов и огрян от Божията чистота свят.

Знаем малко за земния живот на Господ Иисус Христос преди Неговото Кръщение. Според страниците на Евангелските повествувания Спасителят изчакал да навърши 30 години, както се изисквало от еврейските канони при всеки свещенослужител или учител, преди да започне своите проповеди. Приел и Кръщението от Своя Предтеча. Самият Йоан Кръстител, който бил започнал по Божия повеля “да приготви пътя на Спасителя”, като извършвал Светото Кръщение във водите на река Йордан, казвал: “Аз кръщавам с вода , но посред вас стои Един, Когото вие не познавате. Той е Идещият след мене, Който ме изпревари, и Комуто аз не съм достоен дори да развържа ремъка на обущата Му” /Йоан. 1:26-27/

Йоан Кръстител знае и очаква идването на Иисуса Христа.  Но той го възпира и му казва: “…аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти идваш при мене? Но Иисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го допуска” (Мат. 3:13-15).   “… и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори се небето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, като гълъб” (Лука 3:21). “И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение” (Мат. 3:17).

“И така, при Кръщението на Иисуса Христа се възвестила на света тази велика тайна, тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашия слух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – на осезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците. Отец изрекъл Своето свидетелство за Сина, Синът се кръстил, а Светият Дух като гълъб летял над водата. Чрез свидетелството на Йоан: “Ето Агнецът Божи, Който взема върху Себе Си греха на света” (Йоан 1:29) и чрез кръщението на Иисус беше показана Христовата мисия на света и посочен пътят на нашето спасение” – казват богословите в своите писания.

Водно Кръщение в езерото Мичиган

И ето, както преди две хилядолетия нашият Спасител поема върху себе си нашите грехове и чрез великото водосвещение, чрез вода и Дух обновява и показа пътя към спасението чрез пречистване на  нашата замърсена от греховете, човешка природа, така и в този неделен ден присъствуваме на Светото водно кръщение на наши сестри и братя, които бяха усетили у себе си страстното желание да пречистят със светото водно кръщение дух и тяло и да се преродят…

Няма по-добро място да се стори това от водите на Мичиган, едно от петте свързани помежду си големи езера в Северна Америка. Като цяло те са най-големия в света сладководен басейн.

… Но в неделнияут ден като че ни предстоеше изпитание… Най-вече – на Наталия, Мария, Симеон, които бяха кръщелниците. И на пасторите  Владимир Георгиев от Чикаго и Христо Христов от Далас.  Канадският вятър бе прекосил широката водна шир на Мичиган и с респектиращата си енергия бе плътно сред нас!

Започна се! Петимата нагазват във водата и вървят докато тя не се изкачи почти до гърдите им. След това двамата пастори, бяха и двамата млади, здрави, силни мъже, подкрепят първия кръщелник… Не стигат до нас молитвените им думи, но виждаме как лъчите на слънцето, току-що пробили сивите облаци, озаряват усмихнатите лица на готовите за Святото Кръщение хора. После… Потапяне изцяло във водите и изправяне! И отново лицата им се озаряват от мекото сияние н слънчевите лъчи. Двамата пастори им помагат да се удържат от люшкането на вълните… Пречистени, обновени, приели своето свято кръщение те вдигат ръце и лицето си към небето… Излизат на брега и всички ние отиваме при тях, инстинктивно протегнали ръце за позрав и докосване до нашите щастливи сестри и брат…

И вече газим ситния като пшеничено брашно пясък обратно – към къмпинга. Връщаме се сред това градче, където кипи живот. Големите – на големи велосипеди, малките – на малки колела, които се бутат с един крак, но също се търкалят като луди и носят на раменете си своите стопани!

Разговарям с пасторите Владимир Георгиев и Станимир Танев… Говорим за 15-годишната история на  Българската Евангелска Църква “Нов Живот” в Чикаго, чиято позитивна роля в съграждането на по-добра духовна и морална среда сред българнската общност в Америка се вижда и възприема все по-ясно. Говорим за предстоящите им активности в богословската сфера и семейството, възпитанието на децата и младежта с които работи третият, младежки пастор Марио Христов, който е в тези празнични дни в Църквата в Чикаго, където води Хвалението и Проповедта с останалите в града хора. Говорим за толерантната и конструктивна атмосфера, в която българските православни и протестантски църкви в САЩ живеят и общуват помежду си. За духовните и библейски ценности, които са приоритети в дейността на Църквата…

Тяхната Църква е винаги отворена за хората, които са готови да следват Бога. Била е някога единствена българска институция в Дес Плейнс, днес там е и Православният храм “Света София”, не е далече от сърцата им и БПЦ “Свети Иван Рилски – Чудотворец, има българско училище в църковната им сграда, има български магазини и много българаски домове наоколо…
И накрая… Всеки би могъл да вярва или не, че Бог и нашият спасител Иисус е винаги с нас и ни обича, но ние всички, които бяхме през тези три дни заедно, и заедно укрепвахме нашата Вяра, бяхме наистина щестливи и вярвахме…

Българската Евангелска Църква в Далас

Църквата “Нов Живот” в Чикаго ще бъде през 2012 година център на редовната годишна конференция на българските северо-американски евангелски църкви. Като най-голямата от тях тук често идват и гости от други места, които съпътстват посещението си и с проповед. Сега с нас бе  пастор Христо Христов от Далас с жена си Соня и малкият им син. . И двамата са завършили Богословския институт в София. Пастор Христов разказа за своята църква, основана преди 10 години от 6 човека, сега вече с петдесетина семейства. В Далас има няколко стотин… може би до 1000 българи, които живеят в добри отношения помежду си и имат добра работа и авторитет. Църквата е единствената институция на българската общност в града и на организираните пикници и други празници присъстват, разбира се, не само църковните членове. Понякога се събират до триста човека. Пастор Христов е служил в църквата Втора Петдесятница в Подуене. Той е щастлив, че и в Чикаго може да служи на Бога, че прави неща с духовна стойност, полезни за хората. Разказва, че е повярвал, когато е бил на 17 години и това го е спасило от лошата среда, в която бил попаднал. Днес той помага на други също да изберат верния път в своя живот.

Климент ВЕЛИЧКОВ,

Чикаго