Седем дни из живота на двама перничани и компания в Чикаго

Злите езици говорят, че кюмюрът пернишки се бил свършил, че подземните чертози, изхранили поколения перничани са вече затворени или се затварят… Чува се, че Мината, с главна буква, която още преди стотина години бе направила в миньорския град много спортни игрища, и затова дълго време тукашнште хора бяха представителна марка на българския спорт, вече я няма! Затова и сега перничани се занимават с всякакви други модерни професии и опасни хобита, но не са вече перничани, т.е. миньори и металурзи…

Но не е така!

По дух перничани са си перничани. Може да ги познаеш по мекото „л“, което се „льее“ в говора им. Но още по-сигурно по това, че са мъжки момчета.

Всички са спортували по нещо, играли са футбол, там се е родил и отгледал българският волейбол, баскетболът им беше страхотен, както и всичките яки спортове за надвиване – бокс, борби, каратета и пр.

Перничани са перничани дори и в Чикаго.

Всички, които трябва, например, познават – Тони, който е играл в „Миньор“ по най-опасното време, когато с него на стадиона под „Петлика“, беше издумкан дори ЦСКА и пр. Сега той повече време се разхожда с голеимия си трок из Америка, но за десетина години е вкарал вече, по мои изчисления, над 200 гола в разни футболни дивизии, из разни български отбори в Илинойс.

… И идва време да ви запозная с перничанина Веселин Евгениев, който в своя български живот е изкарал пет години с карате, една година с айкидо и за десерт – динамичната младша юношеска школа по футбол на „Металург“ … Разбира се, дошъл веднаж в Чикаго, от няколко години и той стана “гълтач на километри”, по точно – на безкрайните мили по щатските магистрали.

А сега, представяте ли си – докато ние се мотаехме с изплезени езици из тазгодишната ненадмината влажна чикагска лятна фурна, или пуснахме през комина по 3 – 4 хилядарки за разни екскурзии… та да чакаме по три пъти на ден сервитьорите кога ще дойдат и при нас, този перничанин Веселин, заедно с брат си Мартин, с Ивайло и Иво, с Пламен и перуанеца Мигел „спечелиха“ една от големите печалби на лоторията, наречаена „Живот“: поживяха си на брега на езерото Мичиган като бели хора на супер курорт!

Компанията от нашите млади и динамични момчета, състояща се от опитни джигити на огромните американски трокове, хиропрактор, мисля че още и ренгенов лаборант и фитнес-инструктор, с положителност е направила по атрактивен и представителен езерния плаж, който бил на не повече от половин ден път от Чикаго – на брега на езерото Мичиган.

{morfeo 7} 

Малко пари, много фън!

– Решихме да се откъснем от ежедневието – говори Веско, – да се откъснем от автомобилите, от залите, в които с часове си прикован на стола, от тълпата на танците. Казахме „Не на Лас Вегас!“. „Да на Природата, на тишината и спокойствието!“. Изключихпме телефоните, забравихме Интернет, анатемосахме телевизията… Пуснахме си слънцето, послахме си земята с пясъка, посещавахме само на чалгата на птиците и дружехме постоянно с водата! Движехме се само сред това, що е създадено от Бога. Мир, свобода и природа. Бяхме щастливи!

Питам го какви са особеностите на живота сред боси и почти голи непознати индивиди от двата пола и във всички възрасти, на диво място сред диви гори и плажове…

– Сладка тишина… нечии крака леко се плъзгат през пясъка край тебе, вдигаш очи и виждаш усмихнато лице… дрехите не те сковават, не знаеш що е тикет, забравил си биловете, всички сте равни и близки по добрата съдба, която ви е събрала на едно място и човек усеща, че писаното в Библията „Обичай ближния, като себе си“ се сбъдва… – отговаря ми Веско, който е и един от младите християни и волунтери при Българската Евангелска Църква „Нов Живот“ в Чикаго.

Разликата между хотелска стая и палатка?

– Разликата е драстична! В хотелската баня най-много да се хлъзнеш във ваната. В палатъчния лагер вятърът може да понесе нечия палатка нанякъде и всички да я гоните, може да прокапе от дъжда или животинче да ви дойде на гости… Но обикновено всичко е много стабилно и безопасно. Може да се обадите предварително в лагерната администрация, че идвате, но може и да дойдете направо – обикновено място се намира. Жителите на палатките имат общо помещение с достатъчно бани и тоалетни, с ток и топла вода, с всички възможности сами да си приготвят храната. Винаги близко има магазини с пресни продукти от съседни ферми. Много качествени и много евтини. Със 150 – 200 долара може да изкарате чудесно седмица – с пътуването, с таксите за престоя, с храната и с малките глезотии, дори, които може да си позволите. Да си позволите, например, да ви научат да се плъзгате по вълните със сърф или да се гмуркате, може да играете тенис , волейбол или дори футбол… Водни колела, лодки… Забавления и радост за всяка възраст!  Има спасители на плажа, инструктори, които помагат на хората в осъществяването на техните желания. Идват групи приятели, някои са дошли сами, млади и възрастни семейства… Запознахме с е с един пъргав и жилав 65-годишен човек, който си има постоянен фургон на това място и десетки години вече идва редовно да прекара поне месец сред природата.

Кои ли са миговете от деня, които още са в сърцето му и ще ги чака до новото лято?

– В 6.30 изгрява слънцето. Плажът е на миля от нас. Бързаме… Тичаме… Съпровождат ни песните на птиците. Събираме малко лъчи на пясъка, после, заедно с тях, се хвърляме в прохладната вода!

Климент ВЕЛИЧКОВ, Чикаго
За в. “България Сега”