Приятелите на Чикаго казват: Разстояния за приятелството няма!
Криза ли? За тези, които са жадни да научат повече и повече – криза няма. Както и за приятелството граници – няма.
Ние се събрахме, кой от България – повечето, кой от Чикаго – по малкото, но с едничката мисъл да разкажем каквото знаем и да научим – което не сме чули.
А то, все хубави неща чуваш: като “Форума на българските училища зад граница”, провел се в Чикаго неотдавна…
И тъй като самата Боянка Иванова, организатори и директор на Училището “Джон Атанасов” в Чикаго присъстваше – какво по-хубаво от това, да научиш направо от извора как са се преборили шепа учители за българските деца зад граница – да не забравят родния си език и култура.
Боянка показа и филм за живота на българските деца в Чикаго, спечелил награда на фестивала за документално кино в София.
Затова и като чухме, че ще има “Фестивал на Приятели на Чикаго”, някои хукнахме презглава от Чикаго, други – като Боян Кулов, председател на Асоциацията на българските училища в чужбина – от България… Аз, да си призная, за по пряко минах през Амстердам, веднага след срещата на българските медии зад граница и мислех, че вече съм научила всичките новини по света, но…
Ето ме в библиотеката на Американския център в София, , изправена пред тези прекрасни деца, заслушана в стиховете, които те са превели от английски.Заслужиха си и наградите. Прав е народът: ”Който учи – той ще сполучи.”
Иван Сотиров е първият Генерален консул на Република България в Чикаго. Очарован от красотата и виталността на града и подтикнат от откритостта и дружелюбността на чикагци, след завръщането си в България той основава фондация “Приятели на Чикаго”, чиято цел е създаване на преки контакти главно между редовите люде от двата града. И мака, че разстоянието между София и Чикаго е 8 352 км, разстояния за приятелството няма.
Аз успях да присъствам на конкурса за превод на стихотворение от Шел Силвърстейн, където изпитах истинско удоволствие от това да слушам поезия и да се радвам на младите, които четат и превеждат тази поезия. Научихме и нещо ново – Шелдън Алан Силвърстейн, известен като Шел Силвърстейн, е роден в Чикаго. Неговата първа книга със стихове за деца “Където свършва тротоарът”, издадена през 1974 г., веднага се превръща в класика. Днес книгите му са преведени на двадесет езика, издадени са в повече от двадесет милиона екземпляра и се четат в целия свят. Освен като детски писател, Силвърстейн е известен и като автор на песни, музикант, композитор, карикатурист, илюстратор и сценарист.
След награждаването на победителите в конкурса , който се състоя в Американски център при Столична библиотека, присъствахме и на изключителната лекция на Йордан Костурков “ЧИКАГО КАТО ВДЪХНОВЕНИЕ НА ВЕЛИКИ АМЕРИКАНСКИ ПИСАТЕЛИ”. Чикаго, наричан “Красивото цвете на прeрийния щат Илинойс”, дари на света едни от най-великите американски творци. Градът е не само икономически център на модерна Америка, но и един от центровете на американската литература. Ърнест Хемингуей, Майкъл Крайтън, Теодор Дрейзър, Сол Белоу, Рей Бредбъри, Ричард Райт, Гуендолин Брукс са само малка част от творците, които свързват Чикаго и Америка със света и които са извор на вдъхновение и за българските читатели.
Йордан Костурков е български писател, университетски преподавател по американска литература. Неговите научни изследвания са посветени на Уила Катър и американския модернизъм. Превел е творби на Катър, а също така и произведения на изтъкнати американски писатели като Гор Видал, Норман Мейлър и др.
Успях да присъствам само на един ден от фестивала “Приятели на Чикаго” и научих толкова много неща за града, в който живея от 10 години и да разбера колко още много неща не зная. Един красив ден, сред прекрасни хора, за които познанието е без измерение, както и приятелството.
Кина БЪГОВСКА
