“Барса” показа бъдещето

Само дарените с голяма любов и фантазия хора можеха да си представят, преди това, което видяхме, че футбол може да се играе с такова съвършенство. Сега, когато милиони го видяхме, в измъчените от толкова неправди и катаклизми сърца на хората се разгоря пламъчето на вярата, че в този свят има истина и справедливост! Има награда за честен и почтен труд и майсторство. Победата на испанския футболен тим “Барселона” над английския отбор “Манчестър Юнайтед” с 3:1 на финала при Европейската шампионската лига през май 2011 година бе красива, справедлива, и ще остане в историята на спорта като много значимо събитие.

Като че гледахме художествена гимнастика, а то си беше направо художествен футбол, при който съчетанията, изиграни с топка, бяха 11 пъти по-сложни! Защото се играеха едновременно от 11 изпълнители, дошли от слънчевата Каталуня. При това другите 11 от “мъгливия Албион” отчаяно се мъчеха да им попречат.. Как го е постигнал Гуардиола е до голяма степен негова тайна и прозрение. Но ние се досещаме, че то е на базата на няколко фантастични предпоставки. На една уникална футболна школа, чиито основи бяха положени навремето от Йохан Кройф, в която е вграден и безценният принос на нашия добре познат с футболния си  гений сънародник Христо Стоичков. На един социален феномен – стремежа на главните действуващи лица на барселонската футболна сцена да създават свой футболен продукт, не само да купуват и препродават направеното от други. Защото Барселона е по-малко, отколкото при стотици други футболни клуба по света, “собственост” на някаква фигура с много пари в джоба, и много повече – тим на своите предани почитатели, вречени  във вечна любов към своя идол. Защото в Барса ги има като Гуардиола, роден и израсъл в Барса не само като футболист, но и като човек. Защото в Барса ги има като Меси, дете от далечна Аржентина, но израсло също като човек и майстор в играта  на специалната футболна нива Барселона…

Удивителна беше артистичната лекота, с която победителите боравеха с топката по всяко кътче на терена. Това се постига с изключително тежки тренировки и постоянство. Играчите на “Юнайтед”, от чиито имена се стряска мало и голямо по футболните стадиони, не знаеха какво да правят самотни и без топка в краката си, защото тя беше само една в игрището и с нея обикновено играеха испанците. Чичерито успя да се добере до нея три пъти – когато не му пречеха, защото беше в засада. Ветеранът Ван дер Саар ще има какво да си спомня дълго за своя последен трудов ден на вратата. И сър Алекс ще има за какво да премисля за поведението си в този мач на истината, при който той разбра, и го каза, че никога не е играл с по-добър отбор от тази “Барселона”. Не беше свършило и първото полувреме, когато този нестандартен човек бе разбрал и това, че когато решаваш по нефутболни мотиви напълно футболни въпроси първо бъркаш и второ не постъпваш морално. Да сториш толкова унизително деяние към Бербатов, зачерквайки го дори като им в тимовия лист, означава отмъстителност, което не е нещо ново при него. Помним как трясна с футболна обувка главата на Бекъм навремето… Не е вината у Бербатов за недоразумения, които не са от спортно-технически характер и не това е решението им…

Този мач и тази победа на елегантния над силовия футбол ще има значение за бъдещето на играта като един феномен на съвременната човешка цивилизация. Сега светът ще очаква с още по-голям интерес и нетърпение грандиозната фиеста, наречена Световно първенство по футбол в Бразилия. Какъв ще бъде футболът през 2014? Ще видим…

Климент Величков