Ода на Радостта – Химн на Писмеността

Българо-американски център за културно наследство организира “Дни на българската култура и славянска писменост в Чикаго”

„Фолклорна Огърлица”  – гала концерт в прослава на Св.Св. Кирил и Методи

“Будлонг” е едно здраво строено американско училище. Главните входове са два. Над високите порти – вдълбани високи до две педи букви :”GIRLS”(момичета) и “BOYS”(момчета). От времето, когато и тук е имало разделно обучение. Вмъкваме се през “Момичета” и след късо разучаване на огромните коридори и стълби, попадаме в Тържествената зала.

Пред нас е сцената,  на която поколения ученици са получавали дипломи и похвали, правени са концерти и театри, под нас остават столовете, на които са седели вибриращите от гордост и щастие родители, почитатели и пр. Кресла, заедно с балкона,  за 500 души. “Будлонг” е сериозно школо.
Из тези просторни класни стаи и зали са учили стотици българчета.

“България” тук е познато име и познават страната ни с добро, а след грандиозния Гала-концерт, наречен “Фолклорна Огърлица” и посветен на 24 Май – Ден на Българската култура и Славянската писменост, създадена от Свети Свети Кирил и Методий с положителност ще я опознаят и уважават още повече.
Дошли сме малко по-рано, по сцената тичат осветителите, блясват и замират светлини, звукооператорите пробват звука… Внезапно, като от йерихонска тръба ни зашеметява пуснатият “до дупка” звук на родопска гайда!  Трева да пасе американската пожарна пред този наш звуков вулкан!

Децата – артисти препускат край сцената в своите невероятно красиви национални  носии, родителите  още преди да е станало нещо щракат ли щракат и са направили вече по стотина снимки. Тук е и директорът на училището, господин Соламон, заедно с Боянка Иванова, учител в това училище, благодарение на която имаме достъп до залата и ние.

Концертът е организиран от Българо-Американският център за културно наследство  със съдействието на Генералното консулство на Република България в Чикаго, с медийната подкрепа на вестниците “България Сега” и “Старт”, както и на сайта Eurochicago.com.  В програмата четем, че участници и главни действащи лица са както всеки път Ансамбъл “Хоро” с ненадминатите хореографи и танцьори- Иринка и Тодор Гочеви,  заедно с по- новата фолклорна група- Верея на талантливия хореограф Константин Маринов, утвърдени вече в Чикаго.

Водещи на сцената са познатата ни Радмила Порожанова и също така познатият Георги Узунов, само че в никакъв случай не и като конферансие. Узунов е известен, освен като стопанин на малката хранителна империя “Младост”, още и като дарител, спонсор, спортен фен и член на Борда на директорите на споменатия вече Българо-американаски център за културно наследство. Те, всички, борд-членове са работещи   през цялото време откакто съществува организацията, още преди да си наемат и ремонтират сами най-новото ни достояние по тия места  – “Малък дом на културата” в Шилер Парк.

Първи бяха, както се полага, първолаците от училището към БПЦ “Свети Иван Рилски – Чудотворец, които рецитираха стихове за Свети Свети Кирил и Методий, а след тях Мария Ширакова от училището към БПЦ “Света София” ни разказа убедително от сцената, че тя е българче! Бурните овации доказаха категорично, че и ние сме такива!

“Песни за България” ни изпяха учениците от “Джон Атанасов”, под ръководството на Боянка Иванова, а малкият певец Живко Жеков от училището към БУЦ “Знание” ни увлече неусетно в красивите градини на големия български песенен фолклор!

И после започна нещо още по -удивително! Кога събраха толкова много красота и вълшебство в изпълненията си тези деца и млади момчета и момичета? В училището на другия край на Атлантика? С по един час седмично репетиции? Положително тук пръст имат и техните учители и ръководители на танцовите състави, но и българският ген, който са си донесли скришом от България! Истина ви казвам – ако беше поставен този концерт на Бродуей… Какво щеше да стане? Ами, просто нямаше аз да пиша тая история, а един голям колумнист от “Ню Йорк Таймс”, който се занимава с изкуството и културата в Америка.

Почна се с “Джиновското” – детски танцов ансамбъл при БПЦ “Света София” с ръководител София Богоева. После излязоха “Нашенчета” при училище “Слънчогледите”, ръководител Христина Барганска.. Фолклорът – това е слънцето българско, под което, и с което, който е израсъл – завинаги е въплътил в сърцето си красиви ритми и доброта, човечност и… здраве!

Децата по сцената, с грейнали лица и дрехи извезани като за български царици, в ритъм на танца и сред ритмите на българската национална музика бяха тази вечер най-личните посланици на българския народ в Америка!
Но Ансамбъл “Верея” с ръководител Константин Маринов внесе и нещо ново и свежо в прекрасния ни фолклор. Внесе закачката, усмивката, малко хумор и лек, градивен сарказъм, защото животът се състои не само от танци и песни, но и от копане с мотики на нивата…  “ТКЗС” се казваше фолклорната сценка.

“Градът на маските”, също на “Верея”, беше един от онези модерни танци, които днес се играят от Токио до Рио де Жанейро и съпоставяйки го с другите танци, показани ни от същите изпълнители, виждаш какъв светъл извор на красота, идеи, модерно изкуство, се крие в уж “стария” български фолклор… Стар ли? Да бяхте дошли да го видите колко модерен и суперсъвремен е той, стига да го погледне майстор с очите си на творец!

Детски танцов състав при училище “Знание”, ръководител Константин Маринов, заедно с танцовият състав при Малко българско училище  изпълниха и  една чаровна българска ръченица.

Накрая дойде и  отново познато, голямо изкуство, което от години ни представя Ансамбъл “Хоро” със своите ръководители Ирина и Тодор Гочеви. Добре загряти, порядъчно „пийнали” от омайното вино на българския фолклор, виждахме как идва нова смяна, вече готова да възприеме това чудо – български фолклор,  родено на Балканите! Уверихме се като гледахме темпераментните стъпки на децата от „Хорце” на Иринка Гочева към училище Джон Атанасов в танците “Ръченица” и „Румяно моме”.

“Китка за обич се дава”, “Настроение”,  Крайдунавски ритми” –танците на Хоро са като картини на художник. Мисля, че не бъркам като казвам “художник”, нищо , че не рисуват с ръце, нямат платно и бои, даже и четки, но рисуват с най-великото нещо, създадено от Бога- красивите човешки тела, които създават прелестни картини от красивите ритми! Картината на танца – всеки миг различна, но  вечна в своето могъщо въздействие!

Когато всичко свърши и големи и малки певци, танцьори и актьори, ръководители и зрители се изправиха – едните на сцената, задъхани от играта, другите в залата, задъхани от красотата,  чухме едни от най-добрите думи, спонтанно изригнали от душата.

– Останете винаги такива – рече им Стефка Йовчева, младата пратеничка на Българското посолство от Вашингтон, временно изпълняваща длъжността консул в Чикаго – българи в сърцата си и носители на радост и красота в живота  за всички край вас. “

Една писателка, дошла от България и донесла два пълни с детски приказки куфара, за да ги подари на нашите ученици, Виолета Овчарова, просълзена благодари на Кина Бъговска за поканата за това, което тя със своите колеги от “Българо- американския център за културно наследство” са направили и че тук, толкова далеч, сме опазили и пазим народността наша.

Велина Иванова-президент на “Българо- американския център за културно наследство” благодари на всички участници, на които раздаде грамоти  от името на организаторите, благодари на присъстващи и спонсори.

Кина Бъговска, на чиято енергия и последователност дължим създаването на БАНС и това толкова неочаквано бързо израстване в продължение само на четири години, сподели за ролята и значението на този  “хит” в историята на българската общност в Чикаго – честванията, посветения на 24 май, част  от които бе и  концерта “Фолклорна Огърлица”:

“Има „Ода на радостта”, ние имаме Химн- прослава на писмеността и на просветлението, защото „Науката е слънце”, там дето „знанието живей”. Нашето възраждане започва през 9 век, когато се ражда писмеността ни, благодарение на делото на светите братя Кирил и Методи.И докато е жива паметта ни ще го има и българския род, дори и пръснати по света, ние българите сме заедно, свързани чрез фолклорните ни традиции, които такива като нашата организация поддържа и разпространява, заедно с фолклорните състави, заедно с българските училища и църкви в Чикаго и с подкрепата на пишещите ни колеги, за които България е в сърцата им.
Благодарим ви учители, благодарим ви сънародници от душа.”

Климент Величков,
за в.”България Сега”
www.BulgariaSega.com