Един час в Магазина на перфектното хранене

by Климент Величков · April 1, 2011

По този именно параграф – скъпата храна, си говорим с Георги Узунов. Наш сънародник от Чикаго, петнайсетина години вече американец, познат бизнесмен, който внася и произвежда хранителни стоки, има и атрактивен магазин за прекрасни неща за ядене, дори готвят и печат банички и кебапчета в него и какво ли не още, за тази 99-процентна българска клиентела, която прекрачва прага му.

Като че всичко е обявило война на обикновения, нормален, човек, който иска да има дом и семейство, сигурна работа, привечер да се разходи из кварталната градинака и да изпият по 200 грама с приятели в местната кръчма. На човека, който не се пъчи като партиен активист, не е борец за еднополовите бракове, не иска да иде на война или да служи като бодигард, не му трябва мътна вода да лови риба.

Война му обяви природата – атакува го със земетресения, цунами, погроми по атомните централи. Срещу него са изправени афро-арабските борци за демокрация и равноправие, което само патилите знаят какво ще им докара. Срещу него са политици и генерали, които седмици си прехвърлят горещия картоф – кой да управлява бомбардировките над доскорошния европейски спонсор и прител Кадафи и кого точно да целят. Срещу него воюва корупцията – като се почне от циганския катун и се стигне до големите сгради със знамената. Срещу него е престъпният свят, който вече така се е смесил с непрестъпния, че граници просто няма. Срещу него воюват цените на бензина, които могат да го довършат. Срещу него се опълчиха и цените на хранителните продукти, които просто полудяха, и то по цял свят.

Кой, ако не той ще знае, или поне предполага, на къде вървят работите? Защо така спонтанно ни се блещят очите, като зърнем новите табелки по старите рафтове на познатите ни магазини за ядене и пиене?

– Най-сериозно е покачването на цените при бутилираната питейна вода – ме успокоява Жоро, защото аз пия вода само от чешмата. – Най-голямо е търсенето и вноса в Япония след земетресението и радиацията от повредените атомни централи, но цените се вдигат навсякъде. Мрачните предсказания, че след време хората ще воюват за сладководните извори като че стават по-близки до очакванията. Увеличи се цената на ориза и другите зърнени култури, на брашното…

На първо място това идва от намалените добиви поради лоши природни условия и катаклизми. Като пожарите в Русия, които унищожиха голяма част от реколтата.

Слуховете и възможностите да се използуват зърнени растения за биогориво също наливат масло в огъня. Увеличаването на цената на фуража, който също е от зърнени храни, вдига и цената на месото. Продължава тенденцията все по-малко хора да харесват земеделската работа и да се ориентират към търговия, финансии, „мениджърство”, но като няма какво да „мениджърствуваш” явно нещо на е наред…

Освен тези глобални тенденции има и местни зависимости. Както при какаото, което се произвежда в много малко страни и тамошните неуередици моментално вдигат значително цените на шоколада.

А увеличаването цената на петрола, като основен енергоносител, и петролните продукти в частност, е изключително сериозен фактор. Преразходите за транспорт и преработка на храните стават твърде тежки…

… Въпросите по-нататък идват сами: как ще се отразят високите цени на хранителните продукти върху населението?

– Спроред мен може да се очаква инфлация. И вече не само на определана валута и в определини страни, а по цял свят. Парите ще стават все „повече”, но с тях ще може да се купува все по-малко. Ще се усети едно бързо обедняване на маса хора, защото те няма да получат достатъчно процентно увеличение на своите доходи, с което да се покрият напълно увеличените цени на стоките от първа необходимост. В действителност новите цени ще доведат до известно увеличение и на заплатите. Но по този начин се върви към следващо покачване на цени и заплати. Преди 19 години минималната работна заплата беше 5.25 долара на час. После стана 7 долара. Ще стане 10. Но това не облегчава потребителя, защото цените на стоките се повишават с по-голям процент. Процесът води до акомулиране на по-голям бюдже, но в същото време влошава условията на живот.

– Как се чувства този танц на цените в магазин „Младост” – Шилер Парк, щат Илинойс?

– Преди време цените се увеличаваха, когато имаше повишено търсене на даден продукт и недостатъчно задоволяване на това търсене. После производителите „запълваха нишата” и цените спадаха. Връщахме се към старата цена. Промяната следваше обективни условия. Когато долърът падна спрямо еврото – вдигнаха се цените на вносните европейски стоки. Но сега уваеличенито е глобално. За това допринасят природните условия, сред тях и стихийните бедствия, но и държавните интереси – необходимостта да се съберат повече данъци.

– Какъв е сега „пулсът” при вас – снабдяване със стоки, продажби, какво върви, какво не върви и на къде върви търговията като цяло?

– Опитът ми е вече от 8 години. Стоките, които добре се продават са същите, както и при старта. Много рядко се налага някоя нова стока. Продавам вносни стоки и местно производство. 65 процента от обората ми се състои от така нареченият „Носталгик фуд”. Двигателят у купувача тук е носталгията по храната от родината, по готварските рецепти на баба и вкусът на дядо…

Но интересно е, че моите 99 процента български клиенти търсят не само съдържанието, но и познатата опаковка. Удивен съм от пренебрежението към сегашните български шоколади, вафли и бисквити, изписани със шарена латиница. Моите клиенти посягат към познатите от предни години опаковки с български букви. Например, „Детска закуска „Златна есен” върви като топъл хляб с онези кар тинки и букви, които познаваме от деца из сладкарничките на Пловдив, Перник, Варна или село Долна бяла речка… Разбира се не става дума за децата родени тук или дошли по-отдавна от България. Те не смятат, че кюфтето е по-шик от стандартния хот дог или хамбургер.

Най-търгувани са млечните продукти – сирене и кашкавал. Знаете, че месни продукти в САЩ не се внасят. Аз тук ги произвеждам с американско месо, но по старите български мурафети. Тук особено важни са подправките. Всичко до милиграм е българско – чубрица, червен ригaн, чимен… Няма такива чудеса по тукашните земи.. Имам идея да започна производството и на български консерви, лютеница, но това е въпрос на време и организация.

– Гледам, тук е нещо като хибрид между „Коско” и „МакДоналдс”…

– „Коско” и подобните нему големи магазини предлагат стоки в големи количества на ниски цени, такива каквото малките им събратя не могат да си позволят. Затова не продавам мляко. Дистрибуторите предлагат солидно зареждане, но аз не мога да го пласирам достатъчно бързо. Затова пък правим много вкусните и търсени български баници, кифли, тутманици, които заминават за дома или се консумират направо на някоя от масичките в магазина. Същото е и с готвената храна – всеки ден има по една супа и една специална гостба.

– Накъде върви нашата „Младост”?

– По труден път върви.От 3 тодини има спад в продажбите. Не е виновно качеството, нито има изневяра в любовта на потребителите към българските продукти. Просто сега вече има около 90 магазина, които по нашите места продават същите хубави български хранителни стоки. Стоката отиде към клиента и сега клиентът не пътува през пет събърба за да се добере до заветната цел – редкият Български магазин в Чикаго.

Конкуренцията при вносителите, обаче, не е така силно изразена. Те са три-четирма и това е така защото не е лесно – от времето когато си купил стоката докато я продадеш обикновено минава повече от половин година, не е като на камиона – хващаш кормилото и след 15 дни – чек!

– В предишен разговор стана дума, че си завършил Висшия икономически институт в България, но съжаляваш, че това не е бил Института по хранително-вкусова промишленост в Пловдив…

– Поправям нещата с това, че прочетох и сам изучих учебната материя на Пловдивския институт. Това, което българите знаят за храната е уникално и перфектно! С мен са десетки учебници и книги, включително и най-новото за производство на колбаси и други месни продукти. Ползувам и съветите на много наши, български, спациалисти.

Искам накрая да благодаря на всички мои сънародници, които са посетили магазин „Младост” в Шилер Парк, защото те са моите крепители, те са основата на всичко, което съм постигнал в моя бизнес. Винаги ще съм искрен и почтен с тях, винаги ще правя за тях най-доброто, което мога!

Внимание! Важно съобщение!

Очаква се Българското кебапче № 1 000 000,

направено от Магазин „Младост”, Очаква се Българското кебапче 1000000

9800 W. Lawrence Ave, Schiller Park IL 60176,

да бъде продадено около 15 – 20 април 2011 г.

Клиентът, който си е купил юбилейното милионно кебапче, ще получи специална награда и Златен пас, за да пазарувацял месец с 50% намаление в магазина!

Седмица след това ще ви съобщим, и ви каним, на Българска среща, придружена със стари и познати и нови и непознати български вкусни продукти за дегустация в близкия до нас Български Културен Дом,

в чест на клиента, закупил юбилейното кебапче!

Магазин „Младост” кани и всички български медии да дойдат и се включат в празненството, та да стане то една хубава тема с още по-хубави продължения!

Добре дошли!