На среща с полицията
Отиваме на среща с полицията. Зъбите ни тракат умерено. Трима сме, за кураж, единият от нас има и стар опит от срещите си с пазителите на закона в Америка и ни успокоява. Разказа ни за едно свое приключение по късна доба в Ню Йоркския Бронкс. Приятелят, комуто гостувал, Гацо Барона, един див и млад по него време политически емигрант, искал на всяка цена да му покаже колко топ е животът в свободна Америка – за разлика от текезесарска България.
Нощно време в Бронкс? Това си е чиста авантюра – като да калайдисваш казана на човекоядци в навечерието на техните заговезни.
Някъде край “Янки Стадион” двамата усетили зад себе си опашка.
Една тъмна кола с двама още по-тъмни човекоядци на предната седалка ги подпирала и бутала напред в някакъв сокак, където те посмъртно не искали да отидат.
На крилата на отчаянието Гацо Барона впрегнал в луд бяг всичките си конски сили, сякаш стартира на пистата Монца. За малко да се разпаднат, но благополучно се добрали до аутострадата пред моста и полетели към Манхатън…
Бронкс ли? Никога повече!
Само че освен престъпници в Ню Йорк има и полиция. Отначало те се молели Богу тя да дойде и ги спаси… Но какво станало? Спасили се сами. За малко. Само миг след свободата усетили, че този път мърдане няма. Някой видял преследването и съобщил където трябва.
Естествено, полицаите засекли колата, която се измитала като светкавица от мястото на събитията.
Сирената ги настигнала, ослепителна червена светлина ги зашеметила. Спрели…
Двама полицаи изскочили и се приближили много предпазливо и в същото време с подтискаща безпардонност. Единият гракнал нещо за документи. Гацо Барона малко рязко бръкнал в джоба, но това му коствало известни неудобства, защото се получило, хм…, “контакт” между участниците в произшествието…
В полицията научили още нещо – че трябва да са благодарни на Сен Джуст, полицейският светец, когото в САЩ празнуват много тържествено в първата неделя на май, защото били попаднали на стар и опитен полицай. Младоците понякога направо стрелят… щом някой рязко бръкне в джоба си при подобна ситуация.
Това е правило за поведение, което всеки трябва да научи наизуст в САЩ. При среща с полицията човек в никакъв случай не бива да сече въздуха с ръцете си, да бърбори глупости във вид на въпроси „к’во става, брато?”, да не е съгласен с нещо…Камо ли да търси нещо много припряно по джобовете си.
… Скоро стигаме мястото, където служи полицаят Фоли, с когото имахме уговорена среща.
Може би вече сте го мярнали на някой парад в Чикаго? Прегърнал колоритната гайда, която не е шотландска, а каква? Ирландска, разбира се. Защото ако не всички, то повечето полицаи в Америка са с ирландска кръв..
Затова по време на ирландския национален празник Свети Патрик, ние с вас, драги читатели, можем да си направим хайдушка чета и да ограбим десетина банки. /Шегувам се, разбира се. Най-много да ни стигнат силите за осем…/ Защото повечето полицаи по това време ще са облечени в поли на квадратчета и ще свирят на гайда, а тия дето нямат нито поли, нито гайди – сигурно ще се почерпят в най-здравите пъбове на света – ирландските, където бирата и рибата с пържени картофи са със световно качество.
В 25-те чикагски полицейски окръга работят 16 706 полицаи, помощен персонал и ръководители. 13 584 от тях се занимават пряко с полицейските задачи. 1 119 полицейски патрула дежурят из чикагските улици. Доброволци, които постоянно са в готовност да подпомогнат полицията са около 1000 души.
Има и много американци, които звънят в полицията щом видят нещо подозрително. Те са залепили по вратите си си надписи, предупреждаващи евентуалните престъпници, че ги виждат и че вече са се обадили където трябва. Такова напомняне винаги върши работа.
Вие може да прочетете в полицейските участъци и текстове като този, че всеки, който даде сведения за лица със съмнително поведение ще получи като награда еди каква си сума. Американците предпочитат да платят сто пъти за врели-некипели, но да спипат в края на краищата когото трябва…
Нашият приятел от летището О’ Хеър Уилям Фоли е бил редови полицай в Сиатъл. После идва в Чикаго и по всяка вероятност край него са преминали хиляди нашенци, щастливо прескочили всички бариери към САЩ. В свободното си време, заедно с около стотина други полицаи – ирландци, той репетира със своята гайда. По време на празници двадесетина от тях правят оркестър, който събира овациите на чикагските сънародници на Шон О’Кейси и Бърнард Шоу.
Ирландската общност в Чикаго е малко като нашата – живее разпръснато, но сигурно по други причини. Ако на някой от нашите им липсват стоте кабагайди, или дори само една, може да иде като пукне пролет в Гранд Парк и да слуша ирландските гайди. Малко са различни, но стават…
От Фоли научихме много интересни неща за Чикаго и за това как да се държим при различни нестандартни ситуации… Като му дойде времето ще ви ги разкажем и на вас.
Това беше първият контакт с чикагската полиция на екип от нашата малка, но безстрашна редакция, с цел да направим в бъдеще хубави и не много инфарктни репортажи, свързани с дейността на някои последователи на видния наш съгражданин от близкото минало, емигрант като нас, но от италиянски произход, Ал Капоне. Може и да ви заинтригуваме,нали?
Накрая, както винаги се получава, Фоли и колегите му ни казаха, че българите сме много готини хора и сме страшно симпатични. На вярваме да се шегуваше. Може би искрено се заблуждава, нищо че е полицай.Усмихнати се разделихме с пожеланието да си пишем.
Е, ние изпълняваме обещанието си, пишейки тези редове. Полицията на Чикаго също си изпълни обещанието. Получихме един акуратно изписан тикет – колежката ни беше паркирала до самия участък, на две педи разстояние от някакъв забранителен знак. В полицията човек никога не знае къде ще му излезе края, дори и да е отишъл там само за едно интервю…
Екип „Старт”
