Една малка стъпка към голямото радио
Интервю с Иван КРУМОВ – създател и отговорен редактор на Радиостанция „Хоризонт” на Българското радио*
– Господин Крумов, преди да поговорим за радиото, нека се върнем в годините на вашето детство и младост. Може би там ще открием откъде идва любовта ви към радиожурналистиката…
– Моето родно село е кацнало на извития като венец хълм, край който тихо тече река Цибрица, преди да се влее в Дунав. Често седях на брега, заслушан в нежната песен на славеите, заобиколен от сините теменужки, които носеха дъха на топлата земя.
Нашите ниви бяха доста далеч от селото – чак в покрайнините на Козлодуй, и тук искам да споделя един епизод от семейната ни история. Моят прадядо ни е разказвал, че през един далечен ден, когато е бил на нивата си, внезапно се появили няколко въоръжени хора и го отвели в близката долчинка. Там чакали четници, а един мъж с лъснати ботуши го запитал има ли турска войска или турски села наоколо. И той им разказал всичко, което знае, а те го пуснали и продължили към Балкана. Моят дядо не разбрал, кои са тези българи, но като се има предвид, че днес „Ботевата алея” минава през бившите ни ниви, мога да допусна кои са били четниците, предвождани от човека с лъснатите ботуши. И така, да се върнем към радиото. В селското читалище за пръв път вияхме купеното от града радио. Това беше за нас истинско чудо! Усетихме и магическата му сила – хората се събираха около него всеки ден, възрастните слушаха новините, ние, децата – приказки за „Червената шапчица”, „Малечко-Палечко” и „Житената питка”. Това бяха нашите прекрасни дни, но те сършиха. Войната през 1941 година промени живота ни. Властите поставиха върху радиото червен восъчен печат и то остана само с една програма. До днес този печат е в съзнанието ми като символ за забраната на свободното слово.
Около 1960 г. в София имаше само Радио „Христо Ботев”– Как започна журналистическата ти кариера?
– След войнишката служба се записах да следвам литература в Софийския университет. Когато се дипломирах, назначиха ме на работа в Българското радио. Около 1960 г. в София имаше само Радио „Христо Ботев”. Какво съвпадение със спомените на дядо ми… Редакцията ни нямаше официално име, просто я наричаха „Младежка програма”. Там заварих журналистите Георги Бакалов, Пенка Хаджиколева, Йордан Милев… Наближаваше Цветнвица. Поискахме от ръководството да ни даде цял радиоден, с тема, посветена на цветята. Нямаше сценарии, нямаш много сътрудници, не открихме готови текстове, стихове и песни. Решихме да се обърнем към слушателите и да ги помолим да ни помогнат да излъчим един радиоден по тяхно желание.До тогава не бе имало подобно предаване! Темата бе „Ден на Пролетта и цветята”. Телефоните звъняха цял ден, възхищавахме се на звучни български имена като Лилия, Ружа, Маргарита, Теменужка… Пожеланията бяха тези жени да са красиви като българските рози, да обичат и да бъдат обичани…
– Какви песни искаха най-често да чуят младежите през 60-те години?
– За първи път много от новите песни, създадени от български композитори прозвучаха в нашата Радиостанция „Хоризонт”. Първи в нашата програма бе представен Емил Димитров. Осъзнахме, че наговата музика ще освежи живота на младото поколение. Имаше една песен на Емил „Нашият сигнал”, която звучеше в парковете , където се събираха младежите. Ние започнахме да я пускаме по няколко пъти на ден по радиото. Песента стана хит. Малко след това зазвучаха песните на Лили Иванова. До ден днешен песента й „Без радио не мога” е в главата ми. Появиха се и „Щурците” със своя хит „Звън”. Дойде време да пуснем и „Бийтълс”. Години наред не успявахме да убедим ръководството, че музиката им е прекрасна, но накрая успяхме – през 1968 г. песента „Хей, Джуд” прозвуча в ефира! Същата година излъчихме директно от Стадион „Васил Левски” концерт в чест на Международния младежки фестивал в София. Още си спомням това прекрасно събитие, на което присъстваха над 60 000 младежи!
– Какво стана с Радиостанция „Хоризонт” в следващите години?
– Георги Бакалов стана отговорен редактор на „Радиовести”. Йордан Милев – главен редактор на Издателство „Народна младеж”, Пенка Хаджиколева се премести в Агенция „София-прес”. В края на шейсетте години, без никакво обяснение, аз бях съкратен от Радиото. За щастие ме приеха във в. „Народна младеж”, където прекарах едни от най-хубавике си години като журналист. След няколко години бюрократичните боричкания в Радиото се поуспокоиха и аз бях поканен обратно като главен редактор в „Хоризонт”. По това време бе създадена нова концепция за програмиране. Радиото се раздели на „Хоризонт”, „Христо Ботев” и „Предавания за чужбина”. Божана Димитрова разви емблематичното предаване „Разговор с вас”. Целият натрупан опит в радиостанция „Хоризонт” бе използуван за формирането на „Програма Хоризонт”, създадена от талнтливи мои колеги. Но най-вълнуващото за мен бе полетът на първия български космонавт Георги Иванов и начина, по който ние, журналистите, отразихме това събитие!
– Кои имена на сътрудници са останали във вашето съзнание?
– Известният сега писател Георги Мишев ни донесе няколко кратки разказа. За излъчването ги обединихме в цикъл със заглавие „Зиме в Югла”. В „Хоризонт” прочетоха първите си стихове Матей Шопкин, Петко Братинов, Благой Димитров, Петко Кицев. От разказвачите си спомням Невен Овчаров, Найден Илиев и Черемухин. И сега звучат по радиото гласовете на Гинка Станчева, Мария Русалиева, Никола Филипов. И днес Радио „Хоризонт” има най-голямата слушателска аудитория в България. Топли ме мисълта, че и аз съм допринесъл малко за това…
Интервю на Милкана Дилова, специално за в. „Старт”, САЩ
„Потомствените журналисти”: първият в дясно е Иван Крумов – създател и отговорен редактор на радиостанция „Хоризонт” на Българско радио преди 50 години… В ляво е синът му Орлин Крумов – от в. „Стършел” преди години, редактор на чикагския вестник „Гуд Лак” през 90-те години и автор на книги за Чикаго. В средата – внукът Самуил Крумов – сега водещ редактор в спортната редакция на CNN – Атланта.
* Иван Крумов е баща на добре познатият в Чикаго журналист и писател Орлин Крумов, от екипа на вестник „Стършел” преди време, един от създателите и редактор на вестник „Гуд Лак” – предтеча на днешната чикагска преса през деветдесетте години на миналия век, автор на книгите „Чападжиев” и „Чикаго – малка българска столица зад океана”. Неговият син Самуил Крумов, внук на човека, с чието интервю ви запознахме, е един от най-младите и проспериращи редактори в интернационалното спортно студио на телевизия CNN в Атланта.
