Среща с Ендрю Джонсън в “La Camarilla”

През 1991 година в България е регистрирана “Църквата на Иисус Христос на светиите от последните дни” – Мормонската църква. Повечето хора я посрещат враждебно.

Тя не е единствената „чуждестранна” църква, която потърси пътя към българите по онова време. Времето на смут и неразбория, в което ловки и безскрупулни хора бързо отидоха напред, но народът на страната ни общо взето се срина. Вероятно и това е причина мнозинството българи да гледат с недоверие хората, идващи от чужбина – независимо от добрите намерения на някои от тях. Ежедневие е било съмнителни български фирми и измамници от чужбина да присвояват земя, банки, институции и цялата индустрия на страната. Последва целенасочен разгром на селското стопанство, хората остават без работа, социални грижи, без защита от наглеци, които ги ограбват в съюз с корумпирани съратници от политиката и сивата икономика.

В тази суматоха често пъти дори и най-благите намерения на мормонските мисионери у нас се приемат не само с недоверие, но и с враждебност. Със завидно търпение и вяра, с непонятно за мнозина  разбиране, обаче, мормоните продължават делото си, което според тях е посветено на любовта към ближния.

Сложната мисия на мормоните

Мормоните вярват, че взаимопомощта между хората е силата, която ще спаси човечеството. Те се стараят на дело да покажат, че любовта към ближния не ще само молитви и поклони, а се изразява с действие. Укрепването на семейството и семейните ценности, засилване на творческия потенциал, заложен у всеки човек – това са водещи към Спасението идеи и цели на мормонското учение.

Хуманните проекти и социални грижи на мормоните в България се оценяват на около  два и половина милиона долара. Те са насочени предимно към болници и социални заведения, подпомагане на сираци и деца с психически проблеми. Тези средства се събират от доброволни дарения, включително и от самите мисионери, които идват и работят в дадена страна. По принцип всички мормони не се хранят един ден в месеца и дават полученото от труда си в този ден за благотворителност. Мисионерите не само не получават нищо за дейността си – грижи за деца, възрастни и болни хора, преподаване в безплатни курсове по английски език, компютърна грамотност и пр., но и сами плащат квартирата

Във Финикс преди време се срещнах с един от тези хора. Млад човек, който заедно с други мормони, беше прекарал повече от две години в България. Разговорът започна с това, че Ендрю Джонсън и приятелите му разбрали, че в Лабораторията по пренатална диагностика към Медицинска академия – София, липсват консумативи за изследвания, свързани с някои проблеми при бременността у жените. Тогава те използували всичките си връзки, осигурили и доставили в лабораторията най-неотложното в случая, като сами събрали помежду си необхомите 2 287 лева.
Помислих си, че сега някъде в България има деца, на които Ендрю и българските медици са помогнали да се появят на Белия свят… Кой беше младият човек, с когото разговарях в познатия спортен център на Скотсдейл “La Camarilla”?

За добро бяхме у вас   

Ендрю Джонсън /първи ред, вторият отляво/сред приятелите си в БългарияЕндрю Джонсън е роден в Калифорния, но отдавна живее във Финикс, където е завършил и специалността Информатика. Той пристига в България със стотина момчета и момичета между 19 и 27 години, за да служат на хората, които се нуждаят от духовна и физическа подкрепа. Българите точно по това време живеят в тежкия шок, сполетял хората, разочаровани от действителността, която се оказва коренно различна от очакванията. Младите мормони се пръсват по нашите градове – София, Благоевград, Сливен, Хасково… Те снабдяват с храна бедни и стари хора, чиито живот е буквално на везните – да бъде или да не бъде.

Тази си дейност доброволците съчетават и с преподаване на английски език. Ендрю учи в Хасково няколко класа по 10 – 15 човека от всички възрасти и всякакви професии, някои просто безработни. В София в курсовете се записват по стотина души и момчетата ги разделят на паралелки, като работят без седмична почивка за да получи всеки курсист своя безплатен английски час редовно и ефективно…

 – За добро бяхме у вас – казва моят събеседник на добър български език.

Готов е отново да се върне в страната ни и да бъде с хората, чиито труден език е учил упорито, за да ги разбира и чувствува по-добре.

Въпреки, че сега му е по-трудно. След връщането си е създал семейство и вече имат малко дете. Тримата, с Рене и Тейтъм, живеят в Глендейл. Ендрю работи в банка, но не е банкер, а специалист по електронната финансова информатика.

Говорим и за мормоните. Те са над 13 милиона, хора вярващи в  Иисуса Христа и взаимната помощ между човеците, която ще спаси света, сплотени от стремежа да служат на доброто. Ендра твърди, че те са хора, които искат да правят добро.

Винаги казват истината, не нараняват никого с лоша дума или присмех, не употребяват алкохол, не пушат, не се хранят с месо, не пият дори кафе…

В тяхната среда не расте злоба, алчност и завист, които се оказаха в днешния материален свят чумата за милиони хора и цели народи…

Дали ще успеят? Отговорът е някъде в бъдещето?