Малко среднощно интервю на 7111-я километър
– Не, не съм сам – чувам кристално-чистия глас на Владимир Сорокин, който сякаш е в беседката на двора ми, – над мен е пълната Луна, край мен са планинските силуети, на границата съм между Невада и Калифорния…
По тия места през януарските нощи е хладно, но не и студено. И въздухът е чист. Струва ти се, че слушаш как си шепнат зваздите. И Луната е винаги ярка като огън и голяма като тепсия.
Това е първото ми „по пътно” интервю с нашия пътешественик, който мина през Аризона и така много се сприятелихме, че ако имахме подходящ ферман и печат веднага щяхме да го направим почетен гражданин на Финикс. Бяхме се уговорили да му се обаждам нощем, защото през деня, когато върти педалите, пътната полиция по аустострадите никак не обича човек да работи и с устата. Каза ми, че е разпънал палатката малко в страни от аутострадата и се наслаждава на почивката след почти целодневната конска работа да се премества с велосипеда си от едно място до друго, което нормалните хора го правят само с колата си или с аероплан.
Бил на 7111-я километър по трасето Вашингтон ДС – Анкоридж, Аляска. Новото маратоннско предизвикателство на светолния коло-пътешественик Владимир Сорокин, за когото си говорихме в предишня репортаж на вестник „Старт” – Америка.
Още веднъж си казахме по нещо ободряващо за топлото, земляческо посрещане, което стана – никак не се стеснявам от тази хвалба – във Финикс. Но и той и мнозина наши сънародници, не можаха да се видят лично, за което Сорокин съжалява и се надява при следващото си идване в Аризона да се срещне с още и нови приятели… Питам го дали българите и руската общност в Лас Вегас не са се опитали да ни засенчат с още по шикарно гостоприемство, но той умело и дипломатично поставя думите си на везните. Да, било е и там добре, в този така наречен „Град на греха”, с каквото название го знаят в пуританската Америка, град на дебелите пачки долари и тънките стройни девици по казината. Но грехопадение не е имало. Понякога Бог прощава но Велосипедът – никога! Той го иска него, уж господарят му, но на практика негов наемен работник, да бъде винаги свеж и бодър, як и съсредоточен, запазил всичките си сили и любов само за него! За велосипеда и пътешествието! Какво тук значат някакви си зелени хартийки и палави момичета?
Доста работи бе видял из Вегас, бяха му показали много и интересни, уникални неща. Като забележителния по своя замисъл и атрактивност комплекс „Ню Йорк, Ню Йорк” проектиран от българския инженер Илия Бежански, събрал в констукцията си 12-те най-популярни символа на световния град Ню Йорк. Имаше нови приятели и почитатели.
Струваше ми се, обаче, че е чакал с нетърпение да изгази този блясък в туристическата Мека. Разказа ми за впечатлението си от наскоро открития мост на Хувър Дамп. Твърде е възможно той да е бил първия колоездач, който го е преминал. Посплетничихме малко и по адрес на пътната полиция, която проявявала жив интерес към самотния ездач сред безкрайните стада от гълтащите бензин бизони, които препускат по американнките шосета. Оказва се, че повечето полицаи имали информация за неговото пътешествие и се държал изключително любезно и приятелски, а в особено тежки участъци отделяли и специална полицейска кола, която го екскортирала и превеждала през по-безопасни пътища.
Такива неща си говорехме със Сорокин, когато беше на 220 мили от Лос Анджелис. Следващият път ще стане дума пак за специален град – за Сорокин в Града на Ангелите, където ще е минал и заминал още преди да се отпечати този материал и ще е вече по-нататък… Но ще е интересно да научим дали се е състояла срещата му в Холивуд, където са проявили интерес към сюжет из неговите пътешествия. Вероятно за това и други подробности междувременно може да се научи и от предаването „Нощен хоризонт” на Националното радио, което се слуша много от българите в чужбина и което също проследяват пътуването на Владимир към Аляска…
Очакват го с нетърпение и в Анкоридж – портата пред Северния полюс. В Аляска нямат търпение и постоянно ме п итат докъде е стигнал Владимир и още дълго ли ще се мотае по стандартните кюшета, защото там, в Аляска, било истината и не знам какво си още нещо много хубаво… Чакайте малко момчета – казано е – през Май ще празнувате с Владимир Сорокин финала на неговата американнска колоездачна одисея. Пак чакайте – защо „неговата”? Та и ние сме вече участници! Финалът на Нашия коло-маратон „Вашингтон – Анкоридж”!
Вас Бор
Кореспонденст на в. „Старт”USA
