Из цикъла разкази :”Някои къси американски работи”.Всички лица и събития са плод на авторовото въображение и нямат нищо общо с действителността. Всяка прилика с действителни хора, имена и действия е напълно случайна.

Чобан  Петко

–        И да си напусна аз хубавата работа и да дойда тука. За какво, за какво ? – редеше ги Мимето на пушкома пред колежа, за чужди езици. Тя беше от пресните и тази тема още я вълнуваше.

–        Мъ и аз тъй ма  си пуснах убавата работа – влезе в образ Петко.

На останалите разговорът им бе до болка познат, макар и в други варианти и надаваха по половин ухо колкото да не изпуснат някоя  лъкърдия.

–        Ти какво си работел ? – трепна Мимето с клепки и ококори влажни очи, колкото да изпробва сексапил върху случайната жертва.

–        Таковата чобанин уа –  оживи се Петко.

–        Лъжеш !

–        Не лъжа уа. Знаеш ли колко убаво беши. Запладня стадото под големиа орей и гледай к’во става. Извадя една буца сирене, комат ляб и домат и като почна. Обаче преди това си пускам VEF – а ем слушам, ем маам. Култура му вика на туй наша Пена читалишната.

–        Защо дойде тука тогава ?

–        Е ми да ти кажа уа ,  зеха да се губят офчинките нещо. Нито вълка ги мори, нито   нито циганите  крадват –  феномена  къ рече Пена. А пъ в читалишито сложиха интернетата и наштъ проверила на  гуглата Тя гиглата  сичко знайла , Било мъ имало на путрет на връа до караколюв бунар ка са дърмилечка ми с Гаца на Станкоаплювата …..

–        А Гугагал – а – поправи го Мима

–        Тъй уа . И значи изтичали мозъци, изтичали и  тичали в чужбина, каза Пена. Тъй викала интернетата.Пъ Пена е оправна и ентелегетна,  има и середню и успе да върже даскал Санди га бе младо и наперено и доста градски моми  превари  наш Пена.  И после да вземе да ми пусне това  картата и да си ги прибирам мозъците, офчите де.

–        Е намери ли ги ?

–        Крият са уа. Имам малко мамули у джеба и го мамя, на цъки, цъки му викам, а то : „ не съм аз тойта – вика. „ Ка не си мойта  мъ нали съм  тъ ягнел, нали съм тъ пасал”. Офчи инат значи, голямо нящо. Какво ми са прай на чиляк, нали го вида е че от моито стадо и дъмгата му стои, то на чиляк  шъ ми съ прай.

–        Е сега  ?

–        А ми к’во, търся ги таковата мъ .  То  като се разбяга стадото и работа няма. Пъ няки заитреа и взеа да блеат на американски дет са вика немоа съ разбераберем тейна мама офча. И съгъ и езици трябва стадя. Не е лека тя работа тя чобънлъка. Мъ тъй шъ е то,  дето е стадото там и офчаря – завърши Петко.

 
Авакум ЗАХОФ

е анонимен автор от широките Илинойски поля. Единствените данни за подобен човек намираме в книгате на Андрей Гуляшки .Последното приключение на Авакум Захов  казва : „Авакум изчезна. Експедицията стигнала до индийската граница, после доближила китайската граница и там Авакум изчезнал. Когато дошло време да се връща, не се завърнал. „ Вещи критици на българската проза  и емигрантска  словесност утвърждават , че това е именно същия Авакум .