Закон 2011
Интервю на Климент ВЕЛИЧКОВ, „СТАРТ” US, с председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Росен ИВАНОВНационален съвет, Конгрес или Асамблея на българите зад граница?
Интервю на Климент ВЕЛИЧКОВ, „СТАРТ” US, с председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Росен ИВАНОВ
Българският вестник „Старт”, който се списва в САЩ, се обърна с молба за предновогодишно интервю към председателя на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Росен Иванов
Вестник „Старт”:
– Господин председател, кои са основните приоритети през 2011 година в дейността на Агенцията, която ръководите? И, преди да пристъпим към работа, благодарим за Вашата акуратност и внимание, с които посрещнахте стремежа ни да направим по-добър диалога, който може да се води между България и Новия свят, където днес живеем над 350 000 българи…
– За мен е удоволствие да представя пред многобройната ни общност в САЩ, както и пред всички сънародници, които живеят и работят в чужбина, целите и задачите в нашата дейност. 2011-та година се очертава като време за оптимизиране враимоотношенията на Държавната агенция за българите в чужбина с българските диаспори по света. Нашата цел е колкото се може по-малко „официалност” и „парадност”! И толкова повече конкретна дейност, здрава и успешна работа! Длъжнви сме – при съществуващите трудни условия, да сме по-единни и да успеем!
Както е известно, ДАБЧ е държавната институция, която контролира и координира политиката по отношение на българите в чужбина. Трябва да се отчита и фактът, че през 2009 г. бе създаден и пост на министър за българите в чужбина. Така че всички приоритети в работата и в дейността на Агенцията се детерминират от тези нейни функции и задачи.
Ако трябва да конкретизирам, ще посоча два основни приоритета. Първият приоритет това са контактите с българите зад граница – с нашите общности и техните организационни структури, образователни и културни центрове, младежки и студентски организации, религиозни институции, и, разбира се, техните медии. В основата на дейността на Агенцията е работа с нашите сънародници, които са се установили зад граница и там продължават своето образование, дейност, там протича животът им.
За нас е важно, въпреки, че живете зад граница, а може би и особено заради това, да се запазите като българи. И тук е важна ролята на държавата, необходимо е тя да продължи да активизира своята дейност. За да бъде България, чрез вас, по-близко до световния прогрес, а и вие, запазвайки допира си до род и родина – в благодатната връзка с корени, от които винаги ще черпите живителна сила! . Именно това прави Агенцията – развива, разширява и укрепва тези контакти.
Това се прави чрез няколко различни вида дейност. Сред тях са участието в програмата „Роден език и култура зад граница” на Министерството на образованието, науката и младежта на Република България, в която сме партньори. Стремим се да снабдяваме българските образователни центрове зад граница, каквито са училищата, с най-необходимото, с което можем да помогнем, с онова, което те сами не могат да получат по тази програма. Това са учебни помагала, художествена литература, компютри, филми, дискове с музика. За да се съхранят като българи децата, които след време ще бъдат следващо поколение българи зад граница, трябва да знаят българския език, да могат да боравят с него, да могат да четат и да пишат, да контактуват с българите в България, да се интересуват, да бъдат съпричастни към ставащото тук, при нас.
Ние отделяме изключително голямо внимание на това, защото разглеждаме образователната дейност, като част от цялостната политика на Агенцията, насочена към съхраняване на българското етнокултурно пространство, към запазване на българското национално съзнание. На свой ред, този аспект от нашата дейност е преплетен със сътрудничеството с нашите общности зад граница и техните организационни структури. А те са различни и обхващат всички сфери на живота. Накратко мога да кажа, че тази дейност е широкомащабна. За съжаление и нашият бюджет в това трудно за всички икономики време, е твърде скромен и не позволява изцяло да реализираме своите планове. Но въпреки това, аз съм удовлетворен от факта, че голяма част от тези основни направления се покриват от дейността ни. Активните контакти с нашите сънародници зад граница е насоката, в която действаме. Стремим се да научим за техните проблеми, да ги анализираме и да видим как могат да бъдат решени, да предложим на компетентни държавни институции съответните идеи и действия.
Другата част, или вторият приоритет, от нашата дейност е строго административна. Основно място тук заема издаването на удостоверения за български произход. Това касае най-вече нашите сънародници от така наречените исторически български общности – потомци на преселниците от България преди 2-3 века, от началото на ХХ в., които не са български граждани, но желаят да придобият българско гражданство. Тази дейност се извършва по нов начин след промените в Закона за българското гражданство. ДАБЧ е единственният орган, който издава такива удостоверения, така че върху нас лежи тежестта за цялостната проверка за произхода на кандидатстващите за това удостоверение.
Считам, че засега Агенцията се справя чудесно с това свое задължение. След промените в Закона в Агенция беше създадена вътрешна структура чрез администравно-правния отдел, която се занимава с издаването на тези удостоверения. Едномесечният срок, в който сме задължени по закон да ги издаваме, се спазва. Нещо повече, към настоящия момент положихме усилия да го съкратим наполовина. Бих искал да отбележа, че съществено намаляха предоставяните неистински актове за раждане, което стана благодарение именно на превантивната дейност на служителите на Агенцията. Ние покриваме всички изисквания, на които България трябва да отговори, с оглед присъединяване към Шенгенското пространство. В тази насока нямаме особени проблеми на този этап, въпреки че все още персоналът ни е ограничен. Мисля, че в скоро време ще бъдем и технически обезпечени, за да продължим тази наша дейност, и съм сигурен, че в бъдеще тя ще бъде достатъчно добре ситуирана и достатъчно добре изпълнявана.
Вестник „Старт”:
– Друг кардинален въпрос за българите в чужбина, който ще бъде на дневен ред през 2011 година, е подготвяният „Закон за българите и българските общности”. Как бихме могли точно ние, живеещите в чужбина българи, да изразим своето становище по параграфите, които се пишат малко далечко от нас – но за нас?
– По отношение на нормативните документи, които засягат българските общности – с усилени темпове се подготвя „Закон за българите и българските общности извън Република България”. Работата по Закона беше спряна в началото на лятото тази година, с оглед събиране на допълнителна информация от дипломатически и консулски служби. И това е обяснимо, тъй като нашата дейност сред българите и българските общности зад граница се реализира по много направления в тясно сътрудничество и взаимодействие с консулските служби. Поради това е важно да имаме и тяхното мнение. Забележките, които са направени, се отразяват във вече възобновената работа по новия проект, и доколкото ми е известно, в началото на другата година, или по-точно през пролетта, законът ще бъде готов в основния му вид и ще бъде пуснат за работа в съответните комисии на Народното събрание. Това е основен нормативен акт със съответните придружаващи го изменения в Закона за българското гражданство и подзаконови нормативни актове, които се планира в най-близко бъдеще да бъдат създадени за нашите сънародници зад граница.
Може би ще възникне необходимост от изготвяне на подзаконови актове по нормативната база, но това е на следващия етап. За нас е важно законът, който правим, да бъде сътворен по такъв начин, че да бъде полезен в дългосрочен план. Стараем се да заложим повече задължения на държавата, да ангажираме повече нейната роля в контактите с нашите сънародници зад граница, по-ясно да бъдат очертани задълженията на българските институции.
Един от същественните аспекти се заключава в най-сетне реално създаване на орган на българите в чужбина. Дали ще бъде Национален съвет, Конгрес или Асамблея на българите зад граница, това ще бъде ясно допълнително. Старият орган, в теоритичния му вид, който е закрепен в сега действащия Закон за българите, живеещи извън Република България, е недействащ орган. Без да навлизаме в детайлите каква е причината за това, считаме, че представителството на българите и българските общности зад граница трябва да бъде реализирано по по-различен способ. Тези 9 човека, които са предвидени по сега действащия закон, са недостатъчни да представляват техните интереси. Освен това има препокриване между техните функции и функциите на Агенцията за българите в чужбина. Според налагащото се мнение на работната група, подготвяща Закона, трябва да има по-широко представителство.
В тази насока мисля, че българите биха могли да участват с идеи в подготовката на законопроекта. Важните аспекти са два: Национален съвет, както се нарича сега, и Фонд, който да служи за покриване на част от нуждите за нашите сънародници зад граница. Именно тези две теми сме оставили за разглеждане като последни, за да можем първо да определим правата и задълженията, които имат държавните институции, и съответно правата на нашите сънародници зад граница. Вече на базата на това, на базата на специални функции на органите, които се грижат за тях, да бъдат по най-добрия начин сътворени тези разпоредби, за да отговорят на съвременните изисквания на нашите сънародници в чужбина.
Сега все още текстовете се редактират, уточняват се и се изясняват термини и разпоредби. След като бъде публикуван основния текст на Закона, тоест след като бъде изградена неговата рамка, нашите сънародници в чужбина ще могат да изпращат своите бележки и предложения, например, на електронната поща на агенцията aba@aba.government.bg
– Господин Иванов, уважаеми наши читатели, редакцията на „Старт” се ангажира и в бъдеще да съдейства,според своите сили и възможности, за двустранното информиране при създаването на коментирания важен закон. Безспорно законотворците трябва да ни познават възможно най-добре – нас, в чужбина, които ще изпитваме параграфите пряко върху гърба си. Това не е лека работа. И е отговорна. Може да се направи още много в тази насока. Трябва да се направи. Ще очакваме в редакцията вашето,на читателите, мнение и предложенията ви, преди Законът да се гласува в Народното събрание. Те биха могли да направят текста на бъдещия закон по-реален и позитивен.
В интервю за „Старт” US:
Климент ВЕЛИЧКОВ
