Първата, неосъществената
– Кой съм? Как премина животът ми? Доволен ли съм? За какво най-много съжалявам, че не се случи? – така размишляваше Николай. Вече гонеше осемдесетте, а още беше здрав за възрастта си, мисълта му течеше доста бързо и от паметта си не се оплакваше. Това не се случи на повечето му познати и той беше доволен от Съдбата за този голям подарък и късмет.
Нямаше петдесет, когато погреба съпругата си. Не се ожени повторно. Сам се грижеше за единствения си син, който вече беше възрастен и баща на голям син. После почина брат му. Беше по-млад от него, но си отиде рано. Баща му почина още когато беше студент. Майка му живя най-дълго, надхвърли деветдесетте. Първо беше сама в къщата им в градчето, където живяха, а после синът й я прибра при себе си в София. Преди години и тя си отиде. Николай остана сам. Беше свикнал със самотата и тя не го измъчваше много, но все пак, беше самота…
Седеше на фотьойла – беше любимото му място. От там гледаше телевизора. Сега той не работеше. Oстарелият вече, но все още много запазен мъж, се взираше в тапета на стената, който представляваше гора, полянка и много светлина, процеждаща се през короните на дърветата. Светлината и топлината бяха дали сила на тревичката и горските цветенца да се извисяват по-пищни и по-красиви от останалите в сянка. Тапетът беше залепен отдавна, когато съпругата му още беше жива, но не му омръзваше да се взира в леко пожълтялата картина – успокояваше го, предразполагаше го към размисли. Нищо, че не беше истинска природа.
Гледаше и мислеше. Бяха го завладели спомени. За много неща, събития и хора може да си спомня човек след толкова дълъг живот. Имаше приятни, имаше тъжни, имаше всякакви. Когато мисълта му, зареяна в годините, го върна в ученическите, му стана малко болно, но в същото време и приятно. Някаква топла, приятна светлина огря душата и сърцето му. Сега я нямаше болката, която го владееше и измъчваше тогава. Сега имаше само приятно чувство, доволство, че е могъл да изживее, макар и без ответност, своята голяма любов. Спомни си как тогава мечтаеше, тръпнеше и очакваше да срещне, да зърне, да се докосне до толкова желаното момиче.
Маргарита беше негова съученичка още от отделенията, после и в прогимназията. Бяха все в един клас. Само в гимназията ги разделиха, защото имаше класове за момичета и класове за момчета. Не беше прието да учат заедно: пречели си, отвличали си вниманието. Така беше тогава.
Николай харесваше Маргарита още когато бяха деца. Привличането при децата е нещо познато, но и трудно обяснимо. Когато поотраснаха това привличане при Николай толкова се засили, че той искаше постоянно да я вижда, да я следва. Маргарита беше весело, жизнерадостно момиче. Играеше с приятелките си, но често играеше и с момчетата. За нея всички бяха приятели, съученици и тя още не ги делеше по пол. Харесваше Ники, както всички го наричаха. Той беше отличник, свиреше на цигулка, беше активен участник в комсомолските мероприятия. В гимназията стана председател на Комсомола. Маргарита беше секретар и се налагаше често да бъдат заедно, а понякога даже да закъсняват на комсомолските заседания, събрания и други събирания и тържества. Това ги сближи. Сближи ги, но по различен начин. За Маргарита Ники беше много добър приятел, другар, съученик, когото тя много уважаваше и й беше приятно да общуват и да работят заедно. Не беше така за Ники. Той ожидаше да бъде с нея, тръпнеше, когато я видеше, мечтаеше да я докосне, губеше ума и дума в нейно присъствие. Постепенно тези чувства прераснаха в любов. Първата, голямата! Невероятно беше чувството, което изпитваше! То го завладяваше така, че светът около него преставаше да съществува. Учеше си уроците, но често мисълта му се изплъзваше от учебника, рееше някъде и търсеше, виждаше, докосваше Маргарита.
Като станаха ученици в гимназията понякога им разрешаваха в мазата, където беше стола на училището, да си правят танцови забави. Танцуването не привличаше Ники, но той чакаше с нетърпение забавите, защото това беше единствената възможност да покани и прегърне Маргарита. Тогава танците бяха по-бавни, по-романтични. Под звуците на тангото, той чувстваше наслада и изнемога. Искаше музиката да не спира. До такава степен беше подвластен на мига, че не можеше да владее тялото си и му се струваше, че ще се пръсне от напрежение.
Странно е за обяснение каквото и да е чувство, но няма по-странно от любовта. Тя завладява цялото тяло, но преди всичко завладява емоциите, ума, прави човека различен, извисен и в същото време подвластен и слаб, всичко наоколо като че изчезва, човек се озовава в друг свят. Най-голямото свойство на любовта е облагородяването на душата. Светът светва, сгрява се от приятна топлина, хората стават добри, приветливи. Влюбеният се сдобива с крила, с които политва, извисява се, става поет. Тези чувства и усещания бяха изцяло завладели юношата. Близките му, в началото смятаха, че това е първият изблик на младостта, първите признаци на мъжественост, която обладава тялото, заслепява разума. Очакваха след време да затихнат. Времето минаваше, а Ники още повече копнееше за Маргарита. Още не смееше да й признае чувствата си, но всички ги виждаха, те бяха изписани на лицето му, в начина по който гледаше Маргарита, в цялото му поведение. Приятелите му започнаха да го насърчават да се осмели и да й признае любовта си, но той се притесняваше, страхуваше се от отказа й.
Маргарита забелязваше как се чувства Ники, но той нищо не й казваше и тя не вярваше, че всичко е толкова сериозно. Струваше й се, че това е нещо временно и ще отмине. Дните, седмиците, месеците минаваха, даже свърши учебната година. Дойде лятото. Учениците имаха много свободно време и почти всяка вечер се срещаха и разхождаха по „движението”. Така наричаха главната улица на градчето, където вечер млади и стари излизаха на разходка и развлечения. Ники покани Маргарита на разходка по движението. Тя прие и те излязоха. Там срещнаха други свои съученици и приятели и за всички това беше приятна изненада. „Най-после!” – казваха си те и се споглеждаха многозначително.
Ники беше добро момче. Помагаше на приятелите си, разбираше ги. Общуването с него им харесваше. Той беше мълчалив, малко говореше, но когато кажеше нещо, беше каквото трябва. Беше откровен и честен. Не делеше връстниците си и ги уважаваше. Това го правеше желан и добър приятел. Разбираха го, обичаха го и искаха връзката му с Маргарита да потръгне. Затова толкова се зарадваха като ги видяха заедно.
Повечето съученички на Маргарита бяха влюбени в Ники и не можеха да разберат и да си обяснят нейното поведение. „Какво не му харесва, какво иска?” – често се питаха.
Николай покани Маргарита да излязат и следващата и по-следващите вечери. Излязоха. Първата вечер Маргарита говореше, разказваше му какво чете, какво прави. Николай слушаше и мълчеше. На въпросите й отговаряше почти едносрично. При следващото им излизане реши и тя да мълчи. Вървяха и мълчаха. Мълчаха през цялото време. Приятелите им, на групички, разговаряха, спореха и се смееха шумно. На Маргарита й беше скучно. Искаше да отидат при другите, но Николай искаше да са само двамата и … До нищо не доведоха разходките им.
Милка беше една от приятелките на Маргарита и се вълнуваше какво ще стане. Тя много искаше дружбата им да тръгне. Често започваше разговор с приятелката си и я насърчаваше, но всичко беше безполезно. Маргарита й признаваше, че много харесва Ники, но само като приятел, че никакво вълнение не изпитва, когато е с него. Даже се дразни от това, че когато са двамата само тя говори.
– Опитвам се да го накарам да каже нещо, но не се получава. На въпросите ми отговаря кратко. Понякога се опитва да ме хване за ръката, но аз се притеснявам и даже не ми е приятно. Страхувам се да му дам повод да си мисли, че и аз го възприемам така, както той иска – призна Маргарита на приятелката си.
– Така е само в началото. Като походите, нещата ще се променят. Той е толкова хубав, толкова добър, толкова умен! Не може с никое от момчетата да се сравнява. Какво искаш? –продължаваше да упорства Милка.
– Не знам какво искам. Може би да ме развълнува докосването на ръката му. Може би и аз да тръпна като него, когато танцуваме. Искам го, но не се получава. Не знам какво е любовта? Не съм изпитала това чувство, за което пише в книгите, за което говорят другите момичета. Защо да го насърчавам? Ако не се получи, страданието му ще бъде още по-голямо и тогава ще се чувствам виновна.
Такива разговори водеха двете приятелки не веднъж, но Маргарита продължаваше да смята, че ако се съгласи да излизат с Ники ще е нечестно, после за него ще стане още по-лошо. Реши да му каже категорично, че не изпитва нищо към него, че няма нужда да правят опити, че нищо няма да се получи. Направи го.
– Защо бързаш? Нека продължим да излизаме. Ще разбереш колко те обичам, че не мога без теб. Постоянно си в мислите ми, сънувам те – сухо и кратко казваше Николай, въпреки вулкана от чувства, които го владееха.
– Нищо няма да се получи. Не те обичам, не искам да те подвеждам, да ти давам надежди, да те лъжа – беше категоричният отговор на Маргарита. Сметна, че е по-добре да е рязка, да не дава възможност за надежди.
На другия ден Николай не се появи. Същото стана и на следващите. Разтревожиха се приятелите му. Отидоха у тях и се оказва, че той е болен, лежи. Майка му извикала лекар, но той не можал да определи каква е болестта му. За приятелите му беше ясно, че той страда от любов и бяха прави. Лекът беше в Маргарита. Трябва да я накарат да се съгласи да продължат да се срещат. Разказаха й всичко, укориха я даже. Към тях се присъединиха и приятелките й. Маргарита отказваше, казваше, че не може така, че на Ники не му е нужно съжалението й, а тя нищо повече не можеше да направи. Въпреки това, под големия натиск и от състрадание прие. Предадоха решението й на болния и той бързо оздравя.
Между двамата, като че, нещо се получи. Приятелите им почнаха често да ги виждат заедно. Помислиха, че вече дружбата им е започнала и даже са влюбени и двамата. Това продължи няколко месеца. Започнаха разговори за кандидатстване в университети. Маргарита беше се определила към гражданско строителство. Ники още нищо не казваше, но желанието му да бъдат заедно беше толкова голямо, че той също попълни в документите си за кандидатстване същата специалност. Маргарита не записа втора специалност. Казваше, че не иска друга. Ники записа още водоснабдяване и канализация.
Завършиха училище. Имаха нещо като бал. Беше в мазата на училището. Скромните облекла, музика от музиканти – ученици, на това се радваха тогава абитуриентите. Бяха трудни, бедни години. Може би не за всички ученици, но за повечето беше така.
Явиха се на конкурсните изпити. Кандидатите бяха много, желанието за висше образование голямо. Учениците от София и от по-големите градове бяха вземали частни уроци. В малкото градче на нашите герои това не се правеше. Те се учеха много добре и отлично, но без допълнителна подготовка. За строителните специалности кандидатите бяха най-много. Беше времето на подем и грандиозни строежи в цялата страна. Въпреки голямата конкуренция те се представиха на кандидатстудентските изпити добре и Николай се класира с втората си специалност, но Маргарита не беше в списъците. Това не я разстрои, защото семейството беше в много затруднено материално положение и тя предпочете да работи една година и след това да продължи да учи.
Когато вече нещата с ученето бяха ясни Маргарита заяви на Николай, че ще е добре да сложат край на започналата връзка. Опитала е, но е разбрала, че не се получава, не изпитва любов, не е добре да го лъже, нека си намери друго момиче. Разделени ще му е по-лесно да я забрави. Ударът за Ники беше голям, но разстоянието и времето изиграха ролята си. Остана му само спомена.
Николай завърши и постъпи на работа при военните. Тогава имаше строителни войски и те изпълняваха много и различни строителни работи не само за нуждите на армията, а и граждански. Маргарита също завърши висше образование.
Минаха години, даже две десетилетия. Срещнаха се случайно. На улицата. Изненадаха се, развълнуваха се. Седнаха е едно кафене и дълго разговаряха. Сега той не беше мълчалив като преди. Разказа й за себе си, за работата си, за семейството си и за сина си. Беше видял и научил много от живота. Два пъти е бил командирован на работа в Куба. Освен работата е прекарал интересно. Запознал се с много хора, с интересната страна, изпитал е даже любовта на кубинките. Маргарита също имаше много за разказване.
Бяха си останали добри приятели от ученическите години. Бурята беше отминала, огънят в душата на Ники беше затихнал, беше се превърнал в мека топлина и светлина, но още огнището не беше съвсем угаснало. Пак му беше приятно с нея, но болката я нямаше. После се срещнаха още няколко пъти. Той вече беше вдовец. Не направиха опит за връзка. И двамата искаха да си останат със спомена. За него – голямата, първата, неосъществената любов, а за нея честното, другарско отношение и уважението.
Здравка Цанкова
