Български щрихи на Олимпийските Игри „Сингапур 2010”
В крайното класиране на Първите Младежки Олимпийски Игри „Сингапур 2010” първи са представителите на Китай. Това е логично повторение на „Голямата Олимпиада”, където домакините на Игрите „Пекин 2008” направиха същото. То е и потвръждение, че развитието на спорта върви общо взето паралелно с успехите или проблемите в икономиката.
Трябва да се вземе предвид, разбира се, и това, че Олимпиадата на младите спортисти е ново явление. В много страни тя още не е популярна. Там, където спортът зависи твърде много от интересите на корпоративната икономика, където Игрите нямат добър рекламен рейтинг и вниманието към тях е още в зародиш, не се получиха и особени резултати. Скромният списък шампиони от САЩ на „Сингапур 2010” е доказателство за това.
Китай финишира с 30 златни, 18 сребърни и 6 бронзови, /общо 54/, медала.Следват спортистите на Русия – 20, 17, 12 /49/, Украйна – 10, 9, 16 /35/, Южна Корея – 9, 2, 3, /14/, Куба – 9, 3, 2 /14/, Австралия 8, 15, 9 /32/, Италия – 8, 8, 6 /22/, Япония – 7, 5, 3 /15/ и пр.
Българското представяне – 2 златни и 1 бронзов медал е повече от очакваното и е като топъл слънчев лъч, като свеж и ободрителен ветрец, като надежда. Не че някъде в управленческите и свързаните с държавната икономика среди са сменили бягането заднешком, което от доста години вече се практикува в битието на българския спорт. Просто се доказа, че бащи и майки, треньори и специалисти от дните на този помнещ силата си спорт и Националната ни спортна академия са с удивителни жизнени сили, характер и амбиции. Богатството от научено и практика не е съвсем пръснато и изоставено.
Не случайно зад повечето добре представили се наши спортисти виждаме познатите фигури на бащи, майки и лични треньори, които просто са направили по някои и друг малък подвиг за да намерят средства и време да се захванат с талана до тях и да го шлифоват до олимпийски блясък. Както в музиката – в чийто дом има пианист и пиано – и детето става виртуоз по-лесно… Баща на гребаца Тери Георгиев от Пловдив е треньорът Георги Георгиев, а майка му Магдалена е бронзова медалистка на скиф от Олимпийските игри в Сеул 1988 г. Боксьорът ни Денислав Суслеков разчита и на спортния опит и съвети на баща си Радослав Суслеков. Джудистката Йоана Дамянова – на баща си, треньорът Емил Дамянов. Джанан Ахмед има със себе си и треньорския опит в борбата на баща си Фахри Ахмед. Каякарът Борис Недялков, който до подготвянато на тази статия още не е стартирал в една от „специалните” дисциплини на Сингапурската олимпиада – 420 метра каяк с 2 завоя, било нещо като каяк в бързи води, е тренирлал доста във Видин с баща си Валери Недялков /който „караше” малко по различна лодка – кану/.
Прави впечатление присъствието на много олимпийци от Пловдив, а може би и от Тракия като цяло… Не го казвам като пловдивчанин и тракиец, много съм далече от тези работливи хора, просто ми направи впечатление…
Светло, спортно плъмъче от Сингапур, стопли ни!
БОЯНА /БОЯНКА/ КОСТОВА стана първото българско момиче със златен медал от Първите Младежки Олимпийски игри. Това е История. Никой не може да победи това достижение. Както и подвига на добружанеца Борис Георгиев, спечелил на боксовия ринг „Хелзинки 1952” първия олимпийски медал за България. Бояна е олимпийска шампионка по вдигане тежести, категория до 53 килограма. Родена е през 1993 г. в Асеновград. Член е на спортен клуб „Асеновец”. Тя е световен шампион от състезанията по вдигане на тежести в Чанг Мей – Тайланд, през 2009 г. Победата там извоюва много трудно. В Сингапур се откъсна напред от останалите „с две обиколки преднина”, както биха казали атлетите. С 18 килограма пред втората. Нейн треньор е Лъчезар Кишкилов от Асеновград. Първите думи на Бояна след Сингапур бяха: „Сега гледам към Лондон!” От 27 юли до 12 август 2012 година там е новият, най-голям спортен форум на света – Летните Олимпийски Игри…
ГЕОРГИ ШИКОВ е вторият ни златен медалист. Вдигане тежести, категория до 85 килограма. Постигна 152 кг при изхвърлянаето и 183 при изтласкванато. 335 кг в двубоя. Роден е в Пловдив, 1993 г. Треньор Борислав Налбантов. Член е на спортен клуб „Марица Олимпик” Пловдив.
ГЕОРГИ ЦОНОВ стана носител на бронзов олимпийски медал при леката атлетика. Състезава се на троен скок и постигна 15.80 м. Роден е през 1993 г. в Пловдив. Член е на спортен клуб „Локомотив 2004” – Пловдив.Негов треньор е Атанас Николов. Баща му Стоико Цонов е бил също звезда в тройния скок.
ГАЛИНА НИКОЛОВА се класира на 4 място в дисциплината скок на височина. Родена е през 1994 г в Харманли. Член е на спортния клуб в града – „Хеброс”. Нейн треньор е Димитър Карамфилов.
ДЖАНАН АХМЕД се класира на 4 място на олимпийския тепих в категория до 60 кг. Родена е през 1993 г в Германия.Член е на клуба по борба към ЦСКА. Когато я питат какво прави през свободното си време, кое е нейното хоби тя казва: „Чета книги”. Звучи странно и архаично при лавината от предпочитания на нейни връстници – като се почне от музика и се свърши до компютърни игри. Но е оптимистично. Не се свършва четящият човек и това е! Колкото и да давят с екшъни, фейсбуци и бигбрадъри. „Бях много добре подготвена – каза Джанан след състезанието. – И двете загубени срещи можех да спечеля – критикува се по-нататък. – Но това е моят урок. Ще ми помогнве на олимпийското изпитание в Лондон през 2012”.
КАРИН ОКОЛИЕ се класира на 5 място в дисциплината 200 метра гладко бягане. Българката Карин стана „най-бързата европейка” на олимпийската писта в Сингапур, както странно, но вярно, я определиха колегите от световните медии. Защото бързите й европейски крака са все пак с динамита на баща и Околие и родната му Нигерия. Светът става все по-пъстър и атрактивен и отвсякъде ни очакват добри изненади. А тренинга и майсторството на бягането при Карин са българска марка. Трите момичета пред нея са посестримата й със звучното и мелодично име Нкирука Нквакве от Нигерия, Таня Гейтър от Бахамите и Оливия Екпон от САЩ. Карин е родена точно на 1 май през 1994 г. в София, но сега е състезателка на „Хамър – НВ” – Трявна. Нейн треньор е Ваня Колева.
ЙОАНА ДАМЯНОВА се класира на 5-то място при джудото, категория до 44 кг.
ТЕРИ ГЕОРГИЕВ и ВЕСЕЛИН РУСИНОВ, българският екипаж в академичната двойка без рулеви, заеха 7-то място в олимпийската регата.
ТЕОДОРА ГЕШЕВА, състезателка от „Тракия” Пловдив и ПЕТЯ МАВРОВА – също екипаж на двойка без рулеви са на 10-то място.
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ се класира на 8 място в дисциплината скок на височина с постижение 210 см. Това момче, високо почти 2 метра /197 см/ е родено през 1993 г. в Пловдив, състезател е на Локомотив – Пловдив, треньор му е Атанас Атанасов.
СОЛОМОН БОРИСОВ се състезава в дисциплина стрелба с въздушен пистолет, постигна 538 гочки и на „Сингапур 2010” се класина на 19-то място. Той е член на спортен клуб Тракия – Пловдив.
ХРИСТИНА МУНЧЕВА – плуване 100 метра свободен стил не се класира за финалите.
ЛЪЧЕЗАР ШУМКОВ – плуване 200 метра бруст беше 4-ти в серията си и също не стигна финал.
ДЕНИСЛАВ СУСЛЕКОВ, нашият представител в боксовата категория до 57 кг, изгуби мача си за бронзовия медал. Класира се на 4-то място
АНАСТАСИЯ КИССЕ, единствената ни представителка в някога многобройната ни художествена гимнастика, е даже и малко украинка. Около 50%. Родена е през 1995 година в Одеса. Класира се в олимпийската шестица. На 15 години да направиш това не е никак лошо. Нейна треньорка е известната Олга Чистякова, а спортният клуб, в който членува е неизвестният „Клуб Алегро” в Търговище. Чу се, че преди Олимпиадата е тренирала доста време в Москва и Загреб. За всички нас в Чикаго подробности и детайли от спортната й биография са неизвестни. Но бъдещето е пред нас. Сигурни сме, че името и ще стане известно…
Сингапур няма да опустее, защото той е сред най-драматично, почти като взрив, развиващите се градове на планетата. Ще има спомени, спортна история и един Олимпийски парк с една алея – шпалир от 204 млади, новопосадени дървета. По едно – за всяка от страните членки на Международния Олимпийски Комитет. Повече отколкото членуват в ООН.
Там е и нашият зелен посланик с красивата табелка „България”. Изрисувана, калиграфисана, изографисана от местните невръстни художници, които са дали клетва да се грижат за тези свои творби, за Гората на приятелството.
С особени заслуги за доброто име на България в този Парк на обединеното от спорта човечество, са нашите 21 един млади олимпийци, техните треньори, бащи и майки и българите, които въпреки всичко, не зачертавт спорта. Скоро ще разберем, че без него седящият пред екранната електроника човек е обречен на печално състаряване и не особено смислен жизнен път.
Климент ВЕЛИЧКОВ
