133 години Уимбълдън
Още е в ума ни удивителната игра, с която нашата тенисистка Цветана Пиронкова стигна до крачка преди най-голямото, което великите тенисисти си пожелават – финал и шампионска титла от Уимбълдън…
Продължение
Уимбълдън – това е може би най-старото престижно състезание, живо и здраво и в наши дни, което световната спортна история познава след древните и модерните Олимпийски игри. Ако ще говорим за пари и едно от най-богатите. Само „чист награден фонд” за участниците тази година беше сумата от 13 725 000 лири стерлинги.
Стартира през отдалечената на 133 години от нас, 1877-ма година в Лондон. Играят само мъже. През 1884 „пускат” и жените. Оттогава до днес, както подобава на англичани, Уимбълдън „отваря” в последната седмица на юни и „затваря” след 14 дни – в края на първата седмица през юли. 14 дни. Веднъж на 4 години му се случва да мери сили със Световното първенство по футбол, както беше на току-що отишлата си Вувузелия.
Само два пъти /по време на двете световни войни на 20 век/ не се играе. От 1915 до 1918 и от 1940 до 1945. Значи Цветана Пиронкова, с чието име започнахме тези записки в предния брой на вестника, игра полуфинал на 124-я Уимбълдън!
Над днешната Световна Тенис- Империя слънцето не гасне никога, винаги е лято, т.е. „сезон за игра”. Турнири има 365 дни в годината, 24 часа на денонощието. Само футболът и тенисът са спортове, които се играят по всички страни на света. Дори в Туле – Гренландия има покрити тенис-кортове и футболни терени. Световната тенис-федерация е създала плътна мрежа от турнири по света – за всички възрасти и всяка класа на играещите. Четири от тези турнири образуват „Голям Шлем”. Големият шлем е за най-големите. Започва се през януари на Откритото първенство на Австралия, следва „Ролан Гарос” в Париж, Уимбълдън и белият керван разчиства сметките си почти на есен в Откритото първенство на САЩ в Ню Йорк.
Пиронкова – 35 място в Световната тенис ранг-листаПиронкова – 35 място в Световната тенис ранг-листа.
Не е лесно да се спечели този шлем. Да вземеш и четирите титли в един сезон. Правили са го Доналд Бадж през 1938, Род Лейвър през 1962, 1969. При жените – Морин Коноли 1953, Маргарет Корт 1970 и знаменитата германка Щефи Граф през 1988, когато тя стана и олимпийска шампионка в Сеул. Но поотделно най-много турнири от „Големия шлем” е печелил Роджер Федерер – 16 пъти, Пит Сампрас – 14.При жените – Маргарет Корт – 24 и Шефи Граф – 22 пъти.
Да се върнем в добрата стара Англия. Тя, все пак, е създала и отгледала и тениса и футбола, но точно при тях по наше време нещо не върви. Английския футбол го видяхме. При тениса – след първия шампион Спенсър Гор в 1877, та чак до 1909 г. шампиони са британци. После за англичаните настъпва „сух период”. Прекъснат е от Фред Пери от 1934 до 1936-та. След това страната няма нито една победа на турнира.
Сред най-популярните шампиони на Уимбълдън са швейцарецът Роджър Федерер /от 2003г. до 2007г. и 2009 г., сегашният шампион испанецът Рафаел Надал, който заедно с испанските световните футболни шампиони днес е нещо като национално съкровище – 2008г. и 2010г. Пит Сампрас – 6 пъти в периода от 1993-1999г., Андре Агаси – 1992г., Бьорн Борг – 5 пъти от 1976- 1980г., Джими Конорс – 1974г., 1981г., 1982г., Джон Макенроу – 1983г. и 1984г., Борис Бекер – 1985, 1986, 1989…
При жените в началото също са британките, но отдавна не е така. Особено успешни са от 2000-та година до сега сестрите Серена и Винус Уйлямс спечелили общо 9 титли. Само Амели Моресмо през 2006г. и Маша Шарапова през 2004г. успяха да пооткъснат нещо от тях. В предните години блестеше Щефи Граф с 5 шампионски титли в годините от 1991 до 1996г. и особено Мартина Навратилова – 8 титли между 1977 и 1987 г.
Българското присъствие на Уимбълдан датира от 1982 г. По това време 15-годишната Мануела Малеева вписва за пръв път българско име в световната ранг-листа – 154 място. В същата година играе на Ролан Гарос – първи турнир от Големия шлем за български тенисист, след това и на Уимбълдън, където минава квалификациите и стига до втори кръг. През 1984г. тя е на 3-то място след Мартина Навратилова и Крис Евърт в Световната ранглиста. През същата година взима и единствената за сега титла от Големия Шлем – на смесени двойки с Тим Гълкинсън в Ню Йорк – US Open. И трите сестри Малееви са били в шестицата на Световната ранглиста.
В какво се състои най-голямата оригиналност на Уимбълдън? В тревното покритие на кортовете. Тенисът се „ражда на тревата”, но постепенно другите покрития – червените кортове и синтетичните настилки, почват да преобладават.. Топката отскача светкавично и непредсказуемо на трева, човек с добър сервис просто смазва противника си, който „само се покланя” на отскочилата топка без да може да я стигне. Но майсторите на „английските ливади” успяват да създадат специална „Чудо-трева”, където отскокът е по-нормален, а тревата не се превръща в преорана нива след няколко игри. Това беше добро дошло за такива майстори на „червените кортове” като испанци и французи, като и за нашите балкански тенисисти, например, където тревният корт е непознат. И ограничи шансовете на големите майстори при игра на мрежата, където те решаваха двубоя със страхотната комбинация „сервис и бегом на мрежата”. Но истината е, че при „бавните настилки” тенисът губи атрактивност при позиционната игра от задната линия, която често пъти превръща срещата в маратон. Сегашното покритие на Уимбълдън е нещо като да изпушиш „Лулата на мира” между двата типа играчи. Хем е бърза трева, най-бързите кортове на трева, хем е О.К.
Тази година, за първи път от 33 години насам, на Уимбълдън присъствува и Кралица Елисавета Втора. Казват, че настъпила голяма паника: и тенисисти и всичко живо наоколо започнало спешно да се обучава на придворни етикети. Мъжете – как да се покланят правилно, жените – как леко да присядат в изящен реверанс. По мое време, т.е. когато бях в прес-ложата, току до кралската ложа, такова нещо нямаше – там от кралското семейство идваше най-често само Лейди Даяна и всички с удоволствие, както и тя, махахме с ръце…
Разбира се церемониите днес не са задължителни, но на мнозина им се приискало да си поиграят на крале и кралски дворци. Моите колеги пишат по вестниците, че когато на тазгодишния турнир Кралицата се появила – всички се представили като по устав. „С изключение на Мария Шарапова, която единствена не скланя глава пред високата владетелка от Сакскобургготската династия”. Така са написали по някои вестници. Не съм говорил по темата с бившия наш премиер Симеон Сакскобургготски. Маша по това време била много озадачена от капризите на оригиналния си, както винаги, спортен екип с който пленява публиката. Сега вече повече отколкото с играта си… Този път тя игра с пола тип „обърната роза” и обици „Тифани” за 2 000 долара. Главната забрана на „Уимбълдън 2010” и обект на особена стриктна бдителност, казват, било опасното африканско оръжие – вувузели. Престъпниците били изхвърляни навън заедно с тръбите.
Шарапова – едно сибирско момиче в света на тениса… Шарапова – едно сибирско момиче в света на тениса…
Като кореспондент на Илюстрования спортен седмичник „Старт” имах великото щастие да бъде шест или седем пъти на това благословено спортно място. Добирайки се до кортовете и слаломирайки из тълпата пред пропуските, охранявани като гейтовете на „О’Hara”, забелязвах твърде недвусмислените погледи към журналистическия пас, който висеше на гърдите ми и събуждаше противоречиви чувства в околните.
Въпреки, че англичаните, според легендата, никога не влизат в разговор първи с непознат човек, с мен това се случваше. И обикновено по време на турнирните дни, докато човек се премества от корт на корт или си взима глътка въздух по полянките в огромния тенис-комплекс. Ставаше така, че щастливецът с билет за един ден от двете седмици тенис е нещастен, че не може да бъде тук и по-нататък. След съвсем кратко разузнаване следваше предложение – не бих ли му връчил моя пас за скромната сума, примерно от 1 000 до 2 000 паунда, според дните, които оставаха още от турнира. С тези пари мисля, че се купуваше къща по онова време. Но аз да предам моята редакция, моите читатели? Да не стоя до края на този турнир и може би никога повече да не припаря до Уимбълдън, ако го спипат с чуждия пас? Не. И бях прав, защото моите Божи дни на това омагьосано място са сред най-големите радости в живота ми! Как да ги продам? И какво по-ценно можеше да има за един спортен журналист от присъствието на двете седмици Уимбълдънски тенис?
По онова време тенисът беше в апогеята си. Хората в Лондон сякаш се деляха не на лордове и плебеи, а на присъствували на Уимбълдън или отсъствували от кортовете. Единствената английска опашка, която виждах при идването си в Британия, бе необозримата лента в близкия до кортовете парк, където все пак се пускаха билети за свободна продажба. Хората стояха ден и нощ преди да се отворят гишетата, сменяха се едни други за през деня, за през нощта, около опашката циркулиха цели ресторанти и барове, които правеха луда търгови с жадните и изгладнели билетомечтатели…
Оказва се, че билетите за Уимбълдън се разпределят „абсолютно тоталитарно”. Най-напред на онези, които имат някакъв хендикяп по някакво си право – по заслуги, по синя кръв, Бог знае по какво… След тях дори членовете на самия „All England Club”, каквито и да са по служба и по възраст, имат право да си купят само по няколко билета. Безплатно – никому! Е, още и по 2 места на Централния корт по време на всички игрови дни през цялото си членство. При това – едни и същи места. А ако ти трябват още две места – заставаш на опашката!
Човек може да покани свои приятели на своите две места. Но да ги продаде? Това би било като да те хванат, че си продал дете! Ти и твоите места са известни на всички – най-вече на тези, които седят „пожизнено до тебе”. И като надушат нещо нередно – скандалът и хляб за жълтите вестници са сигурни. Дори разпоредителите щом забележат непозната личност из ложите на Централния корт – веднага вдигат тревога.
Олга Морозова, която през 1974 г. игра финал на Уимбълдън срещу Крис Евърт, разказа как при един от турнирите й в Британия решава да подари двата полагащи й се билети за Централния корт на нейно близко английско семейство. А родителите ги преотстъпили на сина си, той пък ги дал на приятеля си, който пък ги „пласирал” на луди по тениса хора. „Чудя се защо никой не ми се обажда – поне англичаните благодарят за такъв жест… – казва Олга. – Ден два… на третия ми се обаждат от офиса на Уимбълдън с поканата да се явя и обясня кой е седял на предоставените ми места на еди кои си дати… Оказало се, че това са двама луди запалянковци по тениса, които платили съответно луди пари на някой от веригата млади хора, през чиито ръце били преминали ценните хартийки. Понякога Олга сънува кошмари, защото знае какво си мислят за нея някои от тенисната гилдия.
Около 300 души са Богоизбраните. Членството във „Всеанглийския лаун-тенис клуб” е сред най-трудните неща в света. Трябва да спечелиш индивидуална титла, при двойките не важи. Другото е да надживееш някой стар член. Да влезеш на „освободеното място”. Например, Клиф Ричард се добира до членството си след дълго чакане, след незнайно колко пари, дадени за развитието на детския тенис в Англия, след много специални и импровизирани концерти… Когато по време на дъжд игрите прекъсват – Стив пее на Централния корт като на седянка – без акомпанимент, но затова пък – с цяло гърло! /Преди време и над Централния корт нямаше покритие/.
Членовете на клуба сами играят тенис по страничните кортове, когато няма състезания и се случват интересни неща. Изведнъж някой от четворката, чийто сбор от години е някъде към 280, пада, пристига линейка, а тримата си отиват у дома. Но на другия ден четворката е отново в пълен състав. Играта продължава!
Нямате си представа и колко куриозни неща се случват по време на игрите /и след игрите/ на Уимбълдън, какво им идва в главата на такива играчи като Макенроу и Джими Конърс, на опасния шегаджия Настасе или Агаси… Като посъбера малко повече от тези бисери, а ако и вие знаете нещо – пишете – да си ги кажем…
Климент ВЕЛИЧКОВ
Специално за „България Сега”
