На ФИНАЛА! 30 футболни дни – бяха като награда в живота ни!

Още малко и ще сме на финала…
Световното първенство по футбол 2010 оставя завинаги своя отпечатък в живота на много, на твърде много хора.
Беше динамично досега и пълно с изненади. Може да изненада и със своя коронен мач – финалът. Ще видим.

Изненада за някои е и това, че то се оценява различно от различните хора. Въпреки, че е нормално хората да са не само в различна кожа, но и с различна душа. Някои го нарекоха най-скучното. Провал за футбола, за съдиите, за ФИФА, за Южна Африка… Като че са били свидетели тези хора на по-големи успехи за човечеството в световната банкова система, при опазването на мира чрез войните, които се водят или в борбата с глада на базата на сериозното размножаване на световните милионери по време на зъбатата криза. А може би прогресът при футбола бледнее пред блестящото здравеопазване, на което се радваме, ликвидираната безработица и високото заплащане, което получаваме за труда си, смазаната престъпност и корупция в далечната ни родина…

Като че не може една спортна игра да се откъсне и разграничи от общото състояние на обществото. И все пак футболът е по-напред по качество и по-близко до сърцата на хората по емоционално усещане отколкото много други феномени на съвременната ни цивилизация.  И Южна Африка е актуално потвърждение на тази  мисъл.

За това говори интересът на световната аудитория, който расте прогресивно от началото – 11 юни  и се очаква да е така до последния съдийски сигнал на 11 юли. Трафикът в Интернет е нараснал през този месец с 240%! Има дни, когато се регистрират по 12 милиона посетители на минута! Първите две седмици на сегашното световно първенство донесоха рекорди при официалната страница на ФИФА – fifa.com. На 15 юни около 10 милиона посетители са отворили 265  милиона страници.  “Това означава, че са отворени общо 1.6 милиарда страници от около 53 милиона души на fifa.com в първите две седмици на юни – сам по себе си това е рекорд”, съобщават от ФИФА
Телевизионната транслация на Германия – Аржентина се наблюдава от 28 милиона немци. 350 000 души идват специално в центъра на Берлин да го гледат на огромен екран и да бъдат някак си в напълно футболна обстановка. А какво е било в Бразилия, в цяла Южна Америка?

Неудобно се чувства човек, когато се сблъсква с един стар балкански синдром – да се търси грозното, подбивът, насмешката, пренебрежението към труда и постигнатото от другите. „28 милиона немци по 5 литра бира! Голямо пикаене е било. Затова Дунавът прелива” – това е написало като коментар за този знаменит мач на германците наше момче в сайта. И то съвсем не от тежките случаи. Явно е, че на хора с такова деструктивно съзнание нищо няма да им хареса.

Дори само в това колко пъти се смениха прогнозите и колко надежди се родиха и угаснаха личи, че във футбола има живот, битуват разнородни процеси, има движение.

Колко сериозни бяха опасенията ни, че Голямата игра на Стария континент залязва, когато Франция и Италия свиха знамената. Но ето че Европа направи нещо, което от 1954 е непознато. След класирането на Холандия и другия европейски полуфинал от Германия и Испания става ясно, че световният шампион ще е от Европа. Старият континент никога не е печелил досега при световни финали провеждани на друг континент. С това и общият „мач” по брой на световните титли за пръв път ще бъде в полза на Европа – 10:9!

Идеята Шампионатът да се направи в Африка има много критици, но тя е в унисон с политиката футболът действително да стана най-голямата и всеобща световна игра. За страстта, с която тук възприемат събитието съдим по куриозната случка – младият Морис Майер участвувал в един конкурс – да се направи „нещо особено” в чест на Световното първенство. И той, заедно с жена си Никол преплували така наречената, и не на шега, „Крокодилска река”, широка 55 метра. Двамата ще получат както обявената награда, така и билети за финала на Първенството.

Кои са въпросителните при европейците?

Италианците се представиха много слабо. Техните футболисти, всеки сам за себе си, може много повече. Тяхна работа е да потърсят причините за това. Същото важи и за французите.

Друг е въпросът защо и отделни играчи, от които се очакваше много, не се представиха добре. Може би имат много дълъг състезателен сезон, почивката им е твърде недостатъчна, идват на първенството след края на сезона изтощени, психически уморени от клубните мачове?

А футболът е и колективна игра. В клубния отбор всичко е установено – кой ще ти подава, знаеш какво може да очакваш. В Националния е трудна пренагласата на обязаностите. Ние искаме Меси да вкарва и на Световното голове както в клуба си. Игра добре, но не вкара и си отиде разочарован. Сеп Блатер изрази това по следния начин: Футболът е универсален. Вече няма разлика между големи и малки отбори. Всички състави на Световното първенство искат да се изявят по най-добрия начин и да спрат смятаните за фаворити. Затова и разликите между отборите са толкова малки. Затова виждаме толкова големи отбори отрано да потеглят за дома си.

Африканските отбори

Къде се крие първоначалната еуфория и след това отпадането на африканските отбори?

Видяхме колкo много и силни качества притежават футболистите от Африка.  Гана отново се представи най-силно. Но техните добре платени чуждоземни треньори имат само няколко седмици за да сглобяват отбора. Най-добрите  играят из европейските клубове почти десет месеца в годината. Както казва един местен треньор „Трябва да се опознаят играчите, техния манталитет и стил на игра, а времето не е достатъчно. Днес повечето африкански играчи са базирани в Европа. Там работят много професионално. Но картината в Африка не е такава. Когато футболистите си идват, те носят своя професионализъм, но той много контрастира на манталитета на играчите от Африка. Добрият играч трябва да притежава редица качества – да бележи голове, да е постоянен, да е дисциплиниран. Не може да получаваш по няколко жълти и червени картона на сезон, защото дисциплината е част от играта. Освен това футболните ръководства не вярват в нашите треньори.

Треньорът на Гана Тете спечели световното първенство за младежи, а дори не е в техническия щаб за това световно. Резултатите показват, че има качества. В Европа със сигурност щеше да намери място в щаба на националния отбор. Той е подготвял тези играчи и е печелил с тях. Значи ги познава най-добре. Тук това не се случва. Принуден е да отиде в Руанда да търси работа и да се опита да ги класира на световно първенство. Това не е честно. Много от ръководствата на федерациите на нашия континент не познават играта и нямат страст към нея. Трябват хора, които да обичат и усещат играта”.

Германците като германци

Скоро ще се знае кой е новият световен шампион. Сред кандидатите е Германия. Каквото и да стане, обаче, отборът и неговата подготовка направиха силно впечатление. Много се пише и говори за това…

„Националният отбор по футбол може да е загубил своя еднонационален облик, но не е загубил своя инстинкт на победител – пише „Шпигел”.  Когато трябваше да бъде разгромен един от големите съперници Англия за класирането на четвъртфинала момчетата на Йоахим Льов го направиха перфектно. Същото се случи и на Аржентина.

Германските национали играят до последен дъх, нямат и грам страх от противника. Но все още не е ясно какво от изконните ценности на Бундестима притежава настоящата селекция. Тя е необикновено разнородна и слабо позната.

Когато Германия стана за последен път световен шампион през 1990 г., страната още не се беше обединила. Днес, както тогава, всички национали играят в Бундеслигата, но в техните жили тече много различна кръв. И една трета от тях не пеят химна.

Единадесет от 23-мата играчи са родени извън Германия или имат корени от други националности. Петима са родени в чужбина – нападателите Мирослав Клозе и Лукас Подолски, както и халфът Пьотр Троховски са поляци, крилото Марко Марин е роден в Югославия, а нападателят Джеронимо Какау е бразилец, който едва през февруари получи немски паспорт. Защитникът Джером Боатенг е роден в Берлин, но има двойно гражданство – немско и ганайско, а неговият полубрат Кевин-Принс Боатенг играе за Гана. Нападателят Марио Гомес е син на испански емигранти, защитникът Денис Аого е с нигерийски произход, а Сердар Ташчъ и Месут Йозил са второ поколение турци.

Полузащитникът Сами Кедира има тунизийски роднини. Той казва, че „тази разнородност е направила националния отбор по-качествен. Към традиционно силната организация и ефективност е добавен южняшки темперамент”.

И да не стане световен шампион при тези фактори “Бундеслигата” е на върха по производството на атрактивен футбол. Тя е пример за всички. „Мисля, че помага, когато има южняшки стил в нападението, където играят Йозил и Какау. Те непрекъснато търсят топката и могат да променят духа на атаката. Те могат да печелят мачове сами”, коментира полузащитникът на “Щутгарт”.

За нас в Чикаго и САЩ, като имигрантска общност, са интересни някои неща, които са се случили с децата на имигранти, стигнали до немския национален отбор.

“Аз съм напълно убедена, че всеки член на отбора играе с удоволствие за Германия – казва канцлерът Ангела Меркел. – Този отбор е доказателство, че емигрантите, техните деца и внуци могат да имат огромен дял в нашето общество.”

Йозил, Марин, Кедира, Аого и Боатенг идват от младежкия тим, който само преди година става европейски шампион. За някои от тях пътят към Бундестима не е постлан с рози. Когато трябва да избира за кой национален отбор да играе, Месут Йозил казва, че се чувства 100% германец. В Турция решението на талантливия полузащитник се възприема като предателство и след заплахите от турски радикални групировки той затворя форума в своята Интернет страница. Централният защитник на “Щутгарт” Сердар Ташчъ няма такива проблеми, въпреки че е канен да играе за Турция от турската федерация. Преди Йозил повечето футболисти от 1.7-милионната турска общност предпочитат да играят за Турция.

Преди няколко години Марин е атакуван от две федерации – на Сърбия и Босна и Херцеговина, но големият фен на Деян Савичевич отказва. “Германия е моята родина”.

Въпреки, че аз никога няма да скъсам връзката си с Тунис. Националният ни отбор не играе на световното първенство, затова се чувствам единственият й представител тук”, коментира Кедира. Според него разнообразието е полезно. “Африканците добавят физическа мощ. В нападение имаме нещо от Латинска Америка. А защитата ни е типично немска – уверена и надеждна”, коментира той.

Чакаме с интерес последния мач… за това Световно първенство. После ще мислим за „Бразилия 2014”…

Климент ВЕЛИЧКОВ,
специално за в. „България Сега”